„Българи, за които говори светът“

10 Август, 2017
0 коментара


Тези дни излезе новата книга на журналиста и публициста Венелин Митев „Българи, за които говори светът“ (на издателство „Книгомания“) и е логично продължение на другото му произведение – „Прогонените гении на България“. В нея той разказва за 21 знаменити наши сънародници, направили блестяща кариера в чужбина, след като по една или друга причина са били прокудени от родината.

Негови герои са световноизвестният учен и конструктор проф. Виден Табаков, който изпрати Нийл Армстронг на Луната; гениалният физик Рашко Зайков, който изумява Айнщайн с блестящия си ум; един от най-виртуозните хирурзи в света Георги Лазаров; проф. Стефан Найденов, който направи гориво от водата; великият бас Антон Дяков, пял в 105 роли на 85 сцени по света; блестящият цигулар и музикален педагог проф. Емил Камиларов; единственият българин в света с пет номинации за Нобелова награда за литература проф. Иван Бързаков; големите интелектуалци Евгений Силянов, Стефан Груев, Спас Райкин и Стефан Попов. 

Самият Венелин Митев има успешна кариера и твърде интересен живот, срещнал го с големи личности на 20 век. Бил е кореспондент на БТА в Москва и Париж и главен редактор на списанията „Паралели” и „За жената”. Автор е на книгите „Големите любови на български поети и писатели”, „Големите любови на български артисти, музиканти и художници” и „Двойници и самозванци”, на три стихосбирки и на изследването „Изкуството на превода”. 

Ето текста на разговора, който проведохме с автора по повод новата му книга: БГНЕС: Г-н Митев, как направихте подбора от имена на известни българи, за които да разкажете в новата си книга? Венелин Митев: Тя наистина е втора част на другата моя книга - „Прогонените гении на България“, която излезе от печат преди две години, в която разказвам за 28 гениални българи. Забележете, не говорим само за талантливи, преуспели личности, а именно за гениални - учени, хора на изкуството, публицисти… 

Ще припомня за тях, защото са знакови за нашата история, наука и култура. Сред тях е Асен Йорданов, човек с невероятна съдба, който още на 15 г. възраст конструира самолет и го изпробва на пистата в Божурище. Когато след Ньойския договор забраняват на България да има собствена авиация, той заминава за Америка, без да знае език, без да има понятие при кого отива. В крайна сметка Асен Йорданов се издига до главен конструктор, той е създателят на „Боинг“, на много самолети и изобретения. Има изключителен живот, красавец е. Подчертавам това, защото един от президентите на САЩ се съгласява внучката му да се омъжи за гениалния българин. 

За съжаление, тя загива бременна в една катастрофа, а Асен Йорданов след това има още 2 брака, но не оставя поколение. Въпреки това е легендарна фигура - бил е по едно време дори каскадьор в Холивуд, а животът му спокойно може да бъде в основата на филм за пътя на успеха. В предишната ми книга беше представен и Борис Христов, който след напускането на страната ни не е бил допуснат да се върне нито за погребението на брат си, нито на майка си. Това е малка част от драмата около него, съпътствала грандиозния му успех по световните сцени. 

В новата ми книга „Българи, за които говори светът“ разказвам за 21 наши сънародници и бих искал специално да откроя почетния професор на НАСА Виден Табаков. Това е човекът, който участва в екипа, подготвил кацането на Луната на американците, много близък приятел е на Нийл Армстронг. Табаков почина преди 2 години на 95 години в Синсинати, САЩ , а неговата необикновена съдба и изпълнения му с премеждия живот имат силен отпечатък в развитието на космонавтиката и полетите към други планети. 

БГНЕС: Как успяхте да опишете по-пълно героите си, имахте ли възможност да се срещнете с някои от тях? 

В.М.: С част от тях, които са все още живи и в добро здраве - да, но при покойниците се наложи да разговарям с техни близки , колеги и приятели. Трудно се работи върху такава книга, защото това са личности, принудени навремето, главно по политически причини, след събитията през 1944 г., да напуснат България. Други 9-ти септември ги заварва в Германия, където са работили – знаели са какво ги чака тук и също са емигрирали за постоянно.


БГНЕС: В книгата си след името на Александър Александров, друг Ваш герой, споменавате нещо твърде любопитно - че е прототип на легендарния Индиана Джоунс. Звучи доста озадачаващо… 

В.М.: Да, той е невероятен човек! Бил е разузнавач, полиглот, археолог, гражданин на света, а иначе - едно обикновено дете от силистренските села, чийто живот се развива като на кино. На младини е обучаван като разузнавач, тръгва по света, работи за нашите служби. Достига до крайно неблагоприятни сведения за наши министри, хваща ги в чудовищна корупция. Той е човекът, който доказва, че бившия румънски лидер от времето на социализма Николае Чаушеску е бил член на италианската масонска ложа „П-2“. 

Александров се жени за внучка на президента на Аржентина по онова време, връща се със семейството си у нас, има двама сина, съпругата му научава български. И тук ми правят рутинен медицински преглед, след което му казват, че има белодробен рак. Оперират го, но по-късно в чужбина се установява, че никакъв рак не е имал, но това определено съкращава дните му. А защо е прототип на Индиана Джоунс? 

Когато Александров тежко закъсва здравословно, той разказва на свои френски колеги историята си и те го свързали със свои приятели в Холивуд. Интересът е към неговия изпълнен с рискови ситуации живот - обикалял е къде ли не, включително и на Великденския остров, където се опитва да разчете неизвестна писменост. Александров пише първооснова на сценарий, предава я на сценаристите, а Холивуд му плаща огромна сума за това, благодарение на която той успява да закрепи здравето си известно време след поредна операция. 

Да, това е Индиана Джоунс - българинът Александър Александров не му е дал това име, той просто разказва за себе си. Друго интересно за него - той разкрива и Андрей Луканов като вербуван от ЦРУ, макар че е служил на няколко разузнавания. Както се казва - нищо ново под слънцето. Нямам снимка на този мой герой, никъде не успях да намеря такава, защото близките му са се изнесли в чужбина и тук няма никой от тях.

БГНЕС: Освен че Вашите герои в книгата са с определен световен принос в различни направления, те имат и уникални лични съдби. За коя друга личност, непозната у нас, ще научим от Вашия биографичен сборник? 

В.М.: Например, за Антон Дяков - само специалистите говорят за него, но това е велик бас, от ранга на Борис Христов, който му е помагал в кариерата, и на Николай Гяуров. Той има 105 роли в класическия и по-съвременния репертоар, изпълнени на 87 световни сцени. Наистина велик бас! 

Друга интересна личност, която в момента е в България, е номинираният 5 пъти за Нобелова награда за литература Иван Бързаков. Професор по философия и теория на образованието от Сан Франциско, пише поезия, но не знаем кой го е номинирал за наградата, тези неща не се съобщават, такива са правилата. 

БГНЕС: Защо даровитите българи извън страната ни се развиват по-бързо и намират по-лесно своето място, докато у нас такива личности трудно реализират възможностите си? Какво ги спира тук - вероятно, не само синдрома на казана, като в онзи виц, където няма нужда от дяволи? 

В.М.: За съжаление, работейки върху двете книги, стигнах до безкрайно тъжния и познат извод, че геният на завистта е българин. Ние, когато видим, че някой се издига, започваме да му бутаме прът в краката. Това забелязвам в биографиите на абсолютно всички българи за времето , в което са били в страната, преди да преуспеят в други страни. Непрекъснато някой им е пречил. За това ще прочетете и за драматичната съдба на Продан Христов, създал лекарство срещу рак, който цял живот мечтаел да го патентова за България, но никой у нас не му обърнал внимание, обявили го за шарлатанин. И отнася в гроба тайната на това лекарство. Срещнах се с излекувани от него хора, няма мистификация тук, истина е. 

БГНЕС: В България се усеща осезателно една ерозия на духа, на самочувствието ни на българи. Защо днес нямаме личности - духовни водачи, от които толкова много се нуждаем? 

В.М.: Вероятно имаме такива, но те нямат достъп до медиите. В съвременния свят цялата известност идва от това да се покажеш по ТВ. Ако нямаш такъв достъп, можеш да си в пъти по-гениален от известните и… нищо. Никой няма да те знае. Имаме такива личности, но те нямат трибуна. Би трябвало да тая надежда за България в съвременния свят, но съм много, много скептичен. За съжаление.

Прочети още на: 
http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4528593/

ЕТИКЕТИ: BG;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.