Скитите са един от най-великите народи на древността. Заедно с мидийците те успяват да повалят в праха Асирийската империя. Това е направо чудо, защото Асирия е била могъща държава, която в периода на своето надмощие контролира Египет, Финикия, Самария, Юдея, наследниците на хети и лувити, персите, народите на Фригия, Каркемиш и т.н.
Въпреки това, благодарение на съюза с роднините си мидийците, скитите смазват най-елитната армия по това време. Асирия никога повече не се съвзема, но нейния крах дава възможност на персите да излезат от сянката на своите съседи. Избавени от опасен враг, и черпещи охотно от културното наследство и държавна организация на асирийци и мидийци, персите създават голямо царство. То надминава многократно по площ някогашната Асирийска империя.
Не след дълго персите отправят поглед на запад. Скитите са сериозна заплаха за новата държава и цар Дарий I решава да предприеме действия срещу обитаващия земите на север от Черно море хора. Събрана е огромна армия, чиято цел е да смаже завинаги непокорния скитски народ, част от който е отговорна за смъртта на персийския владетел Кир Велики.
Надеждите на персите не се оправдават и “великата армия” е принудена да побегне панически. Благодарение на помощта на покорните йонийски гърци, персите се спасяват от скитския гняв. От този момент нататък скитите изпитват дълбоко презрение към гърците, наричайки ги най-долните негодници.
За победителя на персите – скитският цар Идантирс, Страбон твърди, че стигнал с войската си чак до Египет. Обикновено скитският поход в Мала Азия и Египет се свързва с легендарната скито-кимерийска война, но това е невъзможно по простата причина, че въпросната война е през VIII в. преди Христа, а цар Идантирс, също и египетския фараон Псамтик I [Псамитех I] живеят един век по-късно.
Херодот разказва как изплашен от огромната скитска армия фараон умолява дошлите от Европа конници да не нахлуват в държавата му. Псамтик I дарява скитите богато и така опасността за страната на пирамидите е отклонена.
Според повечето историци това е апогея на скитската държава. След това скитската мощ започнала да намалява, те били изместени от сарматите и така се изгубили като народ. Това разбира се е ужасно нелепа лъжа. Точно толкова нелепо е да се каже, че варненците са асимилирали добруджаните.
Скитите никога не са изчезвали, но тяхното влияние над други народи не се вписва в създадените през XVIII, XIX и XX в. политически мотивирани доктрини. Поради тази причина са създадени поредица от лъжи. В средата на V век историкът Приск Панийски споменава за скити, скитски дрехи, скитски ботуши, скитски песни, скитски обичаи когато описва резиденцията на Атила. Така става ясно, че скити и хуни са едни и същи хора. Самото име хуни, или както е правилно уни, се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден, т.е. първоначално то е название на благородническата прослойка.
Повечето учени излизат с оправданието, че Атиловите хуни са наречени скити, защото живеят в Скития. Да, но резиденцията на Атила се намира в Панония, а не в Скития, като разбира се тази подробност бива пропусната. Пропуснато е и нещо друго – скитската материална култура не изчезва, тя не само е сродна на тракийската, но е характерна и за Атиловите хуни.
След като скитите не изчезват като народ, естествено е, че не изчезват и скитските погребални обреди. Йордан пише как при погребението на Атила неговите поданици се самонараняват, защото смятат, че такъв велик владетел трябва да се оплаче с човешка кръв, а не със сълзи. Около 1000 години по-рано същият обичай е описан от разказващия за скитите Херодот.
Европейските хуни и европейските скити са едни и същи хора. С действията си Атила отслабва значително Римската империя. Одоакър, син на Атиловия приятел Едекон е отговорен за падането на Рим през 476 година. Това действие определя съдбата на западноевропейските народи, които до този момент се намират в сянката на Вечния град. Сега те вече имат възможност да създадат свои държави.
Приносът на скитите, наречени още хуни се състои не само в омаломощаването на Римската империя. Не е тайна, че васали на Атила са редица германски племена, сред които са и част франките. Те са първият германски народ, който основава свое царство. Няма съмнение, че франките са силно повлияни от своите стари господари и са почерпили важни знания както за военното, така и за държавното дело.
Това е обяснение за известното при франките предание, че дедите им са обитавали земи край река Дон и край Азовско море. Франките биват свързани даже и с древната Троя. Реално се касае само за ранната аристокрация на франките, която е от скитски, хунски произход, а простолюдието е представено от германи. Скитите участват в Троянската война, но са наречени абии и галактофаги, т.е. хранещи се с мляко.
През XVIII, XIX и XX в. обаче, доминиращите велики сили: Британия, Австро-Унгария, Германия, са представени от потомци на старите германи. Влиятелните исторически школи са представени от потомци на старите германи, които търсят престиж, а и оправдание за своята власт над източноевропейските народи.
Потомци на Атиловите хуни са няколко източноевропейски народа: най-вече българите, украинците, белорусите и в доста по-малка степен руснаци, поляци и др., явяващи се амалгама от венети и скити.
Навремето е било немислимо се признае, че самите германи някога са били под властта на дедите на българи, украинци, белоруси и др., защото това би предизвикало желание за независимост у сродните им и намиращите се под германска власт хървати, сърби, босненци, словени, чехи, моравци, украинци и др. Чрез своето влияние над Османската империя великите сили контролират и нас българите.
Ето защо биват съчинение лъжите за изчезването на скитите, за идването им от Азия, за техния ирански език. Същевременно се укриват данните за родството на скитите с траките, а и с илирите – деди на сърби, хървати, словени и др.
Друг проблем е, че без тракийското влияние историята нямаше да знае за скитите, сарматите и илирите. Скитите реално са потомци на траки, които на няколко вълни проникват в Черноморските степи: Неолит, Халколит, Бронзова епоха и т.н. За силно тракийско влияние в земите на Стара Скития можем да говорим дори в историческия период. Боспорското царство обхващащо Крим и земите край него е владяно векове наред от хора носещи тракийски имена като Спароток, Берисад, Котис, Рескупорис и др.
Подтикнати от национализъм и търсене на гордост, редица източноевропейски учени: руснаци, чехи, украинци и др. също дават своя принос в изкривяването на истината. Фалшивият престиж обаче е само временен, той няма как да трае вечно. Основаното на манипулация ще се срути като пясъчна кула, когато бъдат представени неудобните факти. А това е неизбежно.
Стъпка по стъпка, бавно, но упорито и най-вече културно, ние трябва да изискаме своето – както от роднините си, така и от чуждите народи, на които нашите предци са помогнали.
Автор: Павел Серафимов (Спароток)
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
