Демокрацията приключва тогава, когато правителството...

28 Април, 2017
0 коментара

                                              Tsveta Kirilova

Неравноправието и дискриминацията, стимулиращи развъждането на демотивиращо трудовата активност обществено поведение, под формата на скъпоплатена социално осигурителна защита, отнема правата за нормално функциониране и съществуване на отговорните работещи, задължени като данъкоплатци. Докато не се намери баланс в хаоса, никога няма да има ред и правови принципи!

Демокрацията приключва тогава, когато правителството започне да отнема от можещите и активните, за да дава на мързеливите и неграмотните. А демокрация означава – работа, работа и пак работа… Е, не са малко тези, които като чуят думата работа и повдигат вежди с неохота. Съществуват достатъчно мързеливи хора по рождение и тази магическа безгрижност не е само заради липса на мотивация. В значителна степен отказът от работа е генетично обусловен. Та каква ти мотивация се очаква от външни фактори в собствения ти живот, след като в съвременния свят, налагащ се като болид от Формула 1, няма време за размотаване и ослушване някой да те мотивира. Сам човек на себе си трябва да е водещ двигател да създава и да участва в промените, а действието му превръща тази масова маркетингова мрежа в основен насърчител за състезателност на идеи.

Свърши времето на това да се молим на някого да си върши работата отговорно, компетентно и професионално. Всеки, който подкрепя цивилизационния напредък, в която и да е област на познанието, безусловно е полезен на обществото. Да, технологиите могат да изместят хората от работните им места чрез революционното си самочувствие и полезност. Това не е никак лошо, защото човечеството ще разбере, че има смисъл да живее и това удоволствие не се изразява в пропиляването на единствения ни живот изцяло в работа. Ето, защо иновациите, родени от интелекта, ще изместят човешкия фактор, за да изживее умът своя Ренесанс. Дишането и издишането, наречено живот, трябва да се живее, а не да се страда и да се робува. И това разбиране се спряга като демокрация.

Демокрацията означава свобода, нали така? Обаче някои забравят, че докато мрънкат чрез слаби аргументи за повече права, забравят, че капризите за привилегии вървят и със задължения. А след като демокрацията е свобода, то тогава свободата е свобода само тогава, когато не накърнява свободата на другия. У нас свободата се изразява в неограничено и безнаказно присвояване на обществените средства, а тази клептокрация може да убие всяка девствена мотивация. Добре, че има хора, родени да бъдат свободни птици!

Човекът може да се развива само с правилно, а не погрешно системно образование, където творчеството е от първостепенно значение и където трудът е възнаграден с подобаващо заплащане. При абсолютно погрешно структурирана система в България, доходите за гарантирано съществуване изглеждат почти нереалистични, не защото не намирам оптимизъм в тях, а защото системата и всички задвижващи механизма артерии са погрешно заченати. Залюбени умишлено в алкохол и дрога, за да се роди система с огромни психични и физически увреждания, която отнема, деформира, лишава и не дава възможност за адекватно развитие на обществото у нас. Тя форматира. Тя е манифактура за скопяване на човешката воля и възможности.

Няма как да се отприщи човешката свобода и талант, там където триглавият демон лишава от стимул, плам, вяра, нестандартност и необичайност (р)Еволюционерите на човешката мисъл. Това са онези, които движат света напред. Когато си произвел една аморфна маса, която дава пример на поколенията след себе си да бъде два пъти по-аморфна, драстично по-отегчена и примиренческа, попаднала в комфорта на социалния уют и си я лишил от трудови навици, е крайно, дори почти невъзможно да възбудиш импулса на божествените параметри да развива себе си до безкрайност, а с това и да издига държавата си, нейната икономика, финанси, образование, инвестиции, иновации.

Всичко е дух! А материята е неговото проявление. Когато съзнанието е промито, тогава и битието е загубено! Социалното оцеляване вече не преминава през първобитността на първичните нужди. Духовната практика вече има нова постановка в съвремието и разбирането, че можеш да си социално осигурен и независим, ако работиш толкова, че с лекотата на творчеството си можеш да променяш света. Това обаче не работи, ако просто си лежиш в безкритично безгрижие. И не забравяйте и утре сме на работа. Нека си позволяваме по-често лукса да творим!

https://www.facebook.com/tsveta.kirilova/posts/10213323634950855

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.