Червени пера се разхвърчаха из общинската гора. Вятърът ги поде и ги срещна с пера от гербаджийските папагали. От средата на гората литнаха сините папагали, наперени, долепиха уши до червените и шу- шу- му- шу – разбраха се как да вдигат крила на горския съвет. Трябваше да се помогне на агропапагала и на калинката, защото в гората листа колкото искаш, трябва да се чистят, но на агропапагала и на калинката не им се даваха пари за тая работа. Уговориха се и изпълниха уговорката. Но здравецът от областната гора взе, че не им призна уговорката и я върна обратно в горския съвет. Червената папагалка с дългите пера, която бе кацнала на най- високото дърво в съвета, веднага изпрати близки папагали да осведомят сините и гербаджийските. И пак се уговориха, и пак приеха онова, което другите животни отрекоха, които и подписка внесоха в горския съвет.
А по тъмна доба вълкът лежеше и вече беше начертал стратегия, за да може червените папагали да се провалят. Не да изчезнат от гората, да си летят из нея, но без цел и посока. Опитен беше вълъкт. Беше седял няколко години на господарския трон, беше ръководител на горския съвет, беше от години сред седемнадесетте животни и птици около трона, та всичко му беше ясно като бял ден. Той подкрепяше седящата на трона катерица, която доста беше наедряла, и която нямаше твърдостта на вълка. Пък и голяма тежест имаше на главата си катерицата. Русата гълъбица, която седеше на трона преди нея, беше и оставила дългове, / е, малко имаше и от делфина/, че катерицата само дългове връщаше и нямаше пари една рекичка да оправи, едно мостче да построи, едно пътче за животинките да има. И вълкът, заврян вечер в разкошната си дупка, кроеше планове от къде да мине, как да прескочи враговете, как да скокне, само и само да отстрани от пътя към трона червените папагали.
Червените пък искаха непременно да завладеят трона на господар на гората. То не бяха прехвърчания, то не бяха събирания в ято, то не бяха прелитания до централната гора, то не бяха визии, то не бяха крясъци на горския съвет, стигнаха чак до конгрес и още по- напористи литнаха из общинската гора да търсят съмишленици. От червените собено се бе озлобила майката на розовото фламинго. Все ХЪСКИТО и беше виновен, защото тя не можеше да си смени никога червените пера, а ХЪСКИТО по едно време беше в ятото на червените. Вечер ХЪСКИТО тичаше из гората и все към трона гледаше. Много му се искаше да седне там. Притичваше и до областната гора, и до централната, събираше разни книжа и ги носеше насам – натам, за да може чрез тях да се домогне до трона. Едни животни много го обичаха, други напълно го отричаха. На горския съвет големият мечок, вълкът и д-р НЕ го подкрепяха. Но какво можеха да сторят срещу голямото ято на червените, гербаджийските и сините папагали?
В това ято се бе смушила и русата гълъбица. Тя, която седя на господарския трон четири години, сега се заканваше, че пак ще седне на този трон. И как няма да иска! Що пара мина през общинската гора, що книжа подписа, пък и накрая прибра един прелитнал от друга общинска гора гълъб в нейното гнездо. Сега русата гълъбица хвърчеше всяка сутрин в съседната общинска гора и управляваше нивите на всички животни от тази гора. Но…. друго е да си на господарския трон в една общинска гора, в която бликат минерални извори и пеят славеи. За сега животните и птиците в общинската гора не можеха да разберат дали гербаджийските папагали ще летят до нея по пътя и към трона, или сините. Или тя ще представлява с русия си перчем и двете ята. Пък и имаше и друга причина да лети така наперено. Част от живеещите в общинската гора не харесваха катерицата. Едни крещяха, други скимтяха, трети нервно летяха, но където и да спираха, все я одумваха, че нищо не прави за тях, че не знае как да го прави, че не е за господарския трон. Обвиняваха я, че вместо с рунтавата си опашка да скача по най- високите дървета в централната гора, тя се е завряла в хралупата си и нещата в гората са спрели на едно място. Бяха минали повече от три години, откакто тя седна на господарския трон, оставаха и осем месеца, докато е горе, но пропуснатото няма да може да навакса – казваха по- умните животни.
В общинската гора най- дребничка беше калинката. Но това синьо папагалче стоеше в основата на всичко, що ставаше сред дърветата и полетата. Успя да осъди голямо животно от централната гора, на горски съдилища го изпращаха разни животни, то все се спасяваше. В началото на февруари пак има съд заради документи от преди дванадесет години. Най- после калинката остави на мира големия мечок, но все още имат неуредени сметки. Мечокът не иска изобщо да среща калинката, оставил е на горските адвокати да търсят сметка от красивия елен и земеделския папагал, които и денем и нощем заобикалят пътеките, по които върви големият мечок.
А в гората вечер ставаше страшно. Светещи очи, въртящи опашки, приглушени крясъци, тъмни дървета – навсякъде имаше животни и птици. Едни задрямваха, други тръгваха , готови за скок, трети в чужди дупки се мушеха, четвърти литваха, пети се свиваха в тъмните клони. Докато дойдеше другия ден, в който животът в общинската гора започваше с песента на славеите, пък се разчуваше я за някое изядено животно, я за друго, предало богу дух, ту за трето, което знаеше кой къде е бил през нощта. Само полетът на разноцветните папагали не спираше и като ехо се разнасяше крясъкът им: „Искам, искам, искам….трона…”
За да осигурим най-доброто изживявания, ние използваме бисквитки и други подобни технологии за съхраняване на допълнителни лични данни.
Functional
Винаги активен
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.