Ето защо в България винаги ще има такива трагедии

Автор: Няма коментари Сподели:

Ето защо в България винаги ще има такива трагедии

Всеки ден по българските пътища умират хора, а след катастрофи като тази край Своге държавата на мига се хвърля да решава проблема. Но така го решава, че всичко си остава постарому. Иван Бедров дава стряскащи примери:

default

Коментар от Иван Бедров:

От началото на годината до 28 август по българските пътища са загинали 393 души. Статистика, която гарантира на България неизменното челно място в Европейския съюз по брой на жертвите спрямо броя на населението. И която изобщо няма да се уплаши от поредното чиновническо безсилие, материализирало се този път в идеята за „нов държавен орган за надзор над пътната безопасност”. Какъв ще е този орган? Засега нямаме точен отговор на този въпрос.

Само от началото на мандата на това правителство, премиерът поне три пъти е събирал при себе си ключови фигури от управлението по темата за жертвите на пътя. И всеки път идеите са грандиозни. След тях обаче всичко си продължава постарому. Така ще е и този път. Не, това не е черногледство, а бегло съпоставяне между политическите заявки и реалния живот.

Пощада няма да има за никого

“Пощада няма да има за никого. Много ясно са отрегулирани процесите в държавата”, зарече се премиерът Бойко Борисов след катастрофата край Своге, при която загинаха 17 души. Процесите обаче не са много ясно отрегулирани. Според регионалния министър Николай Нанков, в асфалта имало „недопустими“ съставки, които правели пътя некачествен, тоест – хлъзгав. Пътят обаче има всички необходими документи за качество, надзор и приемане на строителството. Същият министър обясни това с „евентуално фалшифициране“. За капак се оказа, че част от задължителните тестове са извършени в лаборатория, която е собственост на фирмата строител. А проблемите по този път били забелязани и документирани няколко пъти, но отговорните институции не предприели мерки той да бъде поправен. Кое точно тук е отрегулирано?

Темата за некачествения път е важна, но засега не се знае дали е пряко свързана с инцидента. Докато продължава разследването, властта ще създава „новия държавен орган“ и няма да си спомня предишните си обещания. Миналия ноември отново имаше тежка катастрофа с автобус – тогава край ловешкото село Микре загинаха 9 души, а правителството заговори за „видеорегистратори в автобусите” и за задължение на всички автобуси да сложат колани на седалките. В момента законът казва, че пътниците и шофьорите „използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. Тоест, когато автобусът няма колани, няма и задължение. Месеците минаваха, но законът не се променяше и така колани не се появяваха. Стана април, когато автобус се обърна на магистрала „Тракия“ и загинаха шест души. И тогава властта се закани да реши проблема с коланите. Но пак не го реши. Дойде август, когато 17 души намериха смъртта си в пропастта край Своге. Отново без колани и отново властта се зарече, че още „тази есен“ вкарва в парламента законопроекта за задължителните колани в автобусите. В имитацията на дейност се включи и прокуратурата, която през юни обяви, че била разпоредила проверка „за спазване на задължението за ползване на обезопасителни колани“.

Кадър от протест на мястото на катастрофата край Своге

Своге: кадър от протест на мястото на катастрофата

Защо изобщо?

По-добре институциите изобщо да не правят нищо, отколкото да произвеждат подобни нелепици. Имитацията на дейност е първата причина за нерешаването на проблема. Ако искаш да не решиш един въпрос, създай комисия – едва ли сме си представяли по-крещяща илюстрация на старата поговорка за бюрокрацията. Втората причина е нежеланието да се погледнат конкретните фактори за всяка една трагедия. Автобусът е излетял в пропастта, скъсвайки като хартиена лента мантинелата. Как на никого не му мина през главата, че е добре пътищата над пропасти да бъдат по-сериозно обезопасявани – с по-здрави мантинели или огради. А когато статистиката казва, че най-много жертви има при челни удари и дори показва местата с най-чести катастрофи, защо никой не се сеща да раздели насрещните платна с физическа преграда, за да нямат възможност автомобилите да се срещнат челно?

Третата причина е най-сериозна – корупцията. Тя е при строителството на пътища и липсата на ефективен контрол на качеството. Корупцията е и при спазването на правилата за движение, защото банкнотите решават всеки спор, а мутрите могат необезпокоявано да превишават скоростта и да създават опасни ситуации. Корупцията е също при издаването на документи – фалшиви шофьорски книжки и разрешителни за транспорт, дори когато автобусът не отговаря на редица изисквания. Точно заради тази корупция Николай Колев-Босия гладува вече трети месец, а управляващите не проявяват никакъв интерес към неговите твърдения. Това е достатъчен знак, че никой не иска да реши проблема. И че оставаме в омагьосания кръг на предизвестените трагедии.

Но има и още един знак на чиновническото безсилие – сега ще създават „нов държавен орган“, защото очевидно са забравили, че преди 15 години държавата вече си е измила ръцете по този начин и такъв орган отдавна има – Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. Някой да е чувал за нея?

*****                      https://www.dw.com/bg

Предишна статия

НЕ СМЕ НАРОД

Следваща статия

Президентът за пътя край Своге: Някой е „изял” парите…

Други интересни