… полека-лека си вървя нататък – към самото Нищо,
там, дето крайните нивя са вече пламнали стърнища,
и пътят ми потъва в дим, и аз не знам къде ме води –
едно е ясно – не към Рим! – и не при белите народи,
и ни напред, и ни назад надежда взорът ми не види,
от Дунав до Егея – Ад, от Варна Адът стига Видин,
и – стадо млъкнали овце, народът даже спря да блее,
на чалгаджийското хорце му иде краят, ей го де е! –
по хълми, урви и била – навред вони на гнила мърша,
Родино, мащеха си зла! – това ще кажа и ще свърша.
Валери Станков
30 август 2018 г.
гр. София, 20, 30 ч. http://afera.bg
