Как се изгражда децентрализирана мрежа за директни доставки

Румен Янков разказва как младата кооперация „Благоденствие“ избягва сериозната грешка да закупи прибързано земеделско стопанство, без да разполага с нужните специалисти. Вместо това екипът се фокусира върху изграждането на законна и децентрализирана мрежа за директни доставки на по-изгодна и качествена храна чрез партньорства с вече утвърдени производители и вносители.

Първоначалният ентусиазъм на кооператорите за притежаване на собствен актив край Търговище бързо отстъпва място на прагматизма. Осъзнавайки, че емоционалната инвестиция може да доведе до сериозни финансови загуби, загуба на време и разочарование сред членовете, ръководството променя изцяло стратегията си. Ето как се случва тази трансформация в модела на работа.

1. 1. 1. Избегнатата грешка и сложността на земеделието

Според Румен Янков, първоначалната идея на ръководството е била да закупи готово стопанство с плодородна земя, водоизточник, оранжерии и будка за продажби на главен път в близост до град Търговище. Тази емоционална инвестиция е щяла да бъде направена с цел бързо да се демонстрира реален актив пред членовете на организацията. С решаващата помощ на Ивайло от инициативата „Храна от село“, екипът осъзнава, че управлението на подобно стопанство изисква специфична експертиза и дългогодишен опит. Земеделската работа е изключително комплексна и включва ежедневна грижа за почвата и растенията, поддръжка на оранжерии и напоителни съоръжения, инженерно мислене, правилна експлоатация на машини и логистика на вече готовата продукция.

За да предпази кооператорите от финансови загуби и разочарование, ръководството решава да отложи придобиването на собствена земя, докато не бъдат открити подходящи и квалифицирани кадри. Стратегията се насочва към изграждане на партньорства с вече успешни производители, като тези в районите на Пловдив и Пазарджик. В бъдеще кооперацията е разработила модел, при който ще финансира стопанства за подготвени хора без начален капитал, които ще управляват земята и ще могат да я откупят обратно в рамките на пет до десет години.

1. 1. 2. Оптимизация чрез партньорства: Вносът на маслини

По време на изложение в град Пловдив, Румен Янков се запознава с представители на фирма от град Сливен, която има 35-годишен опит във вноса на маслини и зехтин от Гърция и Турция. Първоначалната нагласа на кооперацията за самостоятелен внос в малки тенекии директно от гръцки фермери отпада бързо. Утвърденият вносител предлага драстично по-добри условия при закупуване на едро в бидони от 150 до 200 литра. Допълнително предимство е, че сливенската фирма разполага със собствена логистична мрежа и доставя стоката без оскъпяване до Варна, София, Пловдив и Северна България. Това спестява на младата организация сериозни административни и транспортни главоболия.

Таблица 1: Спестяване при партньорство с директен вносител (Пример с маслини)

• Какво показва таблицата: Тя илюстрира ценовата разлика за един килограм маслини между стандартния магазин и доставката на едро през кооперацията.

• Обяснение на ползите: Чрез закупуването на огромни разфасовки директно от вносител, членовете избягват надценките на дребните търговци. Организацията осигурява качествен продукт на половин цена, докато същевременно напълно елиминира собствените си разходи и рискове, свързани с международния транспорт.

                     Финансовата сила на обединеното потребление

Румен Янков категорично заявява, че основната сила на кооперацията се крие в обединеното потребление на нейните членове. Когато заявките преминат от 10 килограма на стотици килограми или дори един тон месечно, организацията се превръща във важен фактор на пазара и може да изисква най-добрите търговски условия от производителите. Ръководството си поставя за цел да изгради навик у членовете си да пазаруват редовно през организацията, тъй като индивидуалната полза автоматично увеличава облекченията за целия колектив.

Таблица 2: Индивидуални финансови ползи за едно домакинство

• Какво показва таблицата: Тя пресмята директното финансово отражение върху бюджета на едно средностатистическо семейство, което харчи по 200 евро месечно през кооперативната мрежа.

• Обяснение на ползите: Кооператорът не само получава по-чиста храна, но и генерира чист приход от спестявания, който възвръща инвестицията му за членство изключително бързо.

Таблица 3: Макроикономически мащаб на организацията

• Какво показва таблицата: Илюстрира математическия потенциал при обединяването на 1000 домакинства.

• Обяснение на ползите: С генерирането на подобни месечни обеми, кооперацията може да спасява цели ферми от фалит, осигурявайки им сигурен пазар, докато същевременно диктува правилата и цените в полза на своите членове.

Разширяване на мрежата от местни производители

Успешният модел бързо привлича вниманието на редица производители. Собственик на пчелини от село Айдемир, добиващ по 15 тона мед годишно и създаващ иновативни продукти като крем мед с ягоди и малини, заявява директно желание да се присъедини към кооперацията като член. Организацията установява контакт и с производител на пчелен прашец от град Добрич.

Впечатлен от инициативата, собственик на лицензирана кланица за източнобалкански свине до село Неофит Рилски също се свързва с Румен Янков. Двете страни планират да затворят цикъла, като произведат свинско месо с кисело зеле в буркани – продукт с висока добавена стойност и дълъг срок на годност до края на годината. Интерес проявява дори българин от Габрово, който се прибира от Германия и предлага да предостави различни машини за нуждите на сдружението.

1. 1. 3. Децентрализация, законност и възстановяване на доверието

Румен Янков разказва за ключова среща със собственик на винарна в силистренското село Кайнарджа. Винарят споделя, че думата „кооперация“ има лош имидж в България заради масовите корупционни схеми на бивши председатели през 90-те години. Въпреки това, той е готов да бутилира вино ексклузивно за новата организация, намалявайки крайната цена наполовина спрямо търговската мрежа, стига да получи предварителна заявка до месец юни. За да изчисти това негативно историческо наследство, ръководството изгражда изцяло прозрачна и децентрализирана мрежа.

Основната цел на тази децентрализация е местните потребители да купуват от местните фермери, елиминирайки нуждата стоката да пътува излишно из страната. Янков дава за пример производители на чесън от област Силистра, които полагат тежък ръчен труд, само за да бъдат изнудвани от търговци във Варна да оставят продукцията си без предварително плащане. Чрез новия модел, 50 кооператори от региона на Силистра ще могат да изкупуват тази местна продукция напълно директно. Цялостната дейност ще се извършва абсолютно по закон, с осигурени всички необходими разрешителни от Агенцията по храните. Всяка евентуална печалба от търговските процеси ще се връща отново при член-кооператорите. В заключение, Румен Янков изразява увереност, че над 80% от българите биха прегърнали тази идея за достъпна и качествена храна, стига тя да им бъде предложена правилно.

За информация се обадете на телефон: +359 876 062 931 (Янко Янков)