Опряхме до танковете…
През последните дни българското общество отново стана свидетел на опитите на държавата да влезе в Дунарит АД като собственик. Рейдърската атака е съпроводена с действия, целящи да омаломощат финансово дружеството „Емко” ЕООД с трите му подделения в Трявна, Белица и Монтана.
Естествено, в условията на суспендиран лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, и произведена и блокирана на склад на пристанище продукция за износ, по която плащания все още не са извършени. Така, новият опит за овладяване на собствеността на „Дунарит” АД застрашава самото съществуване на дружество Емко ЕООД и работните места на хиляди работници и служители. Вместо да произвеждат договорирани стоки за милиони, хората бездействат и протестират.
Не че на правителството или на икономическия министър им пука. Защото целта е чрез противоконституционен непозволен административен натиск да се промени собствеността на „Дунарит” АД, принадлежащо на Емко ЕООД, и да се трасира пътя за „усвояването” на целия военно-промишлен комплекс от предприятия.
Такава е поръчката, която Б.Борисов чрез съ-изпълнителите си – министъра на икономиката Караниколов и министъра на отбраната – Каракачанов като представители в Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС на България и чрез порочно прилагания лицензионен режим, изпълнява в полза на Д.Пеевски, както твърдят добре информирани източници, политици и медии. Активен участник в схемата е Фондът за гарантиране на влоговете в банки, който е на повод и повикване от министъра на финансите, виден лобист на „Кой” при гарантирането на придобивките му.
Интервютата на Е.Караниколов по отношение на новия опит за одържавяване, което не било национализация”, на „Дунарит”АД са жалки и некомпетентни. Обясненията му, подкрепени и от Б.Борисов, за премахване на посредниците от входа и изхода на дружествата от ВПК с цел „спасяването” им и гарантирането на работните места в тях, са нелепи и крайно непрофесионални. Напълно дезинформирани по въпроса са и премиера, и военния министър, и прокуратурата, която съвместно с НАП „страхува” упоритите собственици на военни предприятия – и държавни, и частни.
В контекста на тази пълна и престъпна некомпетентност възникват няколко въпроса:
– Кой нарушава правилата за производство и износ на оръжия за Индия;
– Кой има интерес от това и каква роля се определя на КТБ, респективно Фонда за гарантиране на влоговете и синдиците на КТБ да се използва масата на несъстоятелността на КТБ за постигането на тези цели;
– Кой нарушава правилата за производство и износ на оръжия от България?
Да уточним за неспециалистите: производството и износът на оръжия е специфичен бизнес, който е изключително регулиран във всички страни-производители и износители, консервативен, традиционен, чувствителен към репутационен риск и изисква дипломатичност и гъвкавост, каквито в годините е развила държавната външнотърговска филма Кинтекс. В този бизнес има два водещи принцира: Първият – „Купувам от този, когото познавам, не купувам от нови и непознати доставчици”. Вторият е свързан с това, че нито една сделка не може да се осъществи без „end-user” – краен купувач и платец на закупуваните оръжия. В този смисъл няма Прекупвач или посредник – има само износител, който сключва договор с енд-юзъра на въоръжението.
Такъв енд-юзър е представил в Междуведомствената комисия Кинтекс и затова е сключил договорите за износ на оръжия в Индия. Която от 50 години, от възникването на конфликта между Китай и Индия, е купувач на български оръжия. И заради който клиент „Кинтекс” никога не си е позволил да продава оръжия на Пакистан по очевидни причини, нито пък на да допусне и най-малката грешка при износа за оръжия за Иран или Ирак по време на войната между тях.
Емко ЕООД като наследник на бившите държавни предприятия е производител на оръжия и не е и не може да бъде никакъв посредник.
Не може ВМЗ Сопот да изпълни тези договори с Индия, защото не произвежда мини и минохвъргачки.
Не може Караниколов просто така да договори вноса на барут от Сърбия, първо, защото тази стока минава на военна приемка и трябва напълно да съответства на стандартите за производство на въоръжения в България, и, второ, не може да внесе барут и взривни вещества, защото това е абсолютно сигурният начин да разбие изцяло военно-промишления комплекс на България, тъй като всички производители са взаимносвързани, купувачи и продавачи на комплектуващи изделия и барут един за друг.
Затова единствено възможният извод за крупен нарушител на правилата в този бизнес се явяват министър Караниколов, министър Каракачанов и Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.
Кой има интерес от рейдърските мафиотски атаки на държавата срещу дружества от ВПК и каква роля се отрежда на КТБ в тези процеси?
Най-кратко казано, единственият интерес на КТБ, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, управляващи чрез синдиците несъстоятелността на КТБ, на всички останали кредитори, имащи по закон равни права с ФТВБ, е да не позволят под каквато и да е форма или заповед масата на несъстоятелността на КТБ, вземанията и другите й активи да бъдат използвани за сделки на трети лица, включително и на държавата.
Тяхна задача е да осребряват по максимална цена имуществото на банката, а не с фалшиви търгове да редуцират вземания от платежоспособни кредитополучатели, каквото е дружество Дунарит АД, в интерес на съмнителни сделки, със съмнителни лица с основна цел, която не е цел на кредиторите на КТБ, да сринат Дунарит АД. При условие, че Дунарит АД се съпротивлява срещу опитите да бъде отнета собствеността от собствениците му. Не е в интерес на кредиторите на КТБ масата на несъстоятелността на банката, използвана в незаконни операции по покупка на активи на трети фирми да служи като инструмент да бъде финансово омаломощено Емко ЕООД с намерението да го фалират и изкупят на нищожна цена, особено ако Емко ЕООД не се откаже от увеличението с 60 млн.лв. на капитала на „Хеджинвестмънт”, които по договор би трябвало да послужат за пряко погасяване на задълженията на Дуналит АД към КТБ. Не е тяхна задача да разрешат реалните 60 млн.лв. приходи в масата на несъстоятелността да бъдат пряко договорени с ДКК за 38 млн.лв.!!!
По-долу ще изложим по-подбробно съображенията ни по посочените два въпроса.
В Публичния ретистър по чл.26, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ за притежателите на Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната по чл.6, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ и чл. 2 ал. 1 от ПрПрЗЕКПСОИТДУ са регистрирани 209 дружества, които с малки изключения – държавните ВМЗ Сопот и „Кинтекс”, са частни. Сред тези 209 дружества производителите на военно-промишлени стоки са единици – „Арсенал” АД, Авионамс” АД, Аркус” АД, „Дунарит” АД , Емко ЕООД, НИТИ ЕАД, Оптикоелектрон Груп, „Терем” АД и още толкова производители на специални метали и метални изделия, машинорежещи и за специални отливки машини и съоръжения. Всички останали, включително и „Кинтекс” АД, и „Армар Корпорейшън дженералтекникал корпорейшън” ООД на Веска Порожанова, съпруга на винистър Румен Порожанов, са реално само вносители и износители. Не ПОСРЕДНИЦИ, НЕ ПРЕКУПВАЧИ, както вече обяснихме. На които, между другото, Конституцията гарантира равни права, доколкото не прави разлика между частна и публична собственост. Чл.17 на Конституцията, освен това, гарантира неприкосновеността на частната собственост и предписва „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”.
От което вероятно трябва да заключим, че нуждите на Кой са държавни нужди или по-просто, че държавата е Кой”!!! Новият ни Луи XIV! От друга страна, чл. 19 на Конституцията постановява, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Второ, за сведение на министър Караниколов – отново подчертаваме, че нито едно българско дружество от ВПК няма пълен завършен цикъл на производство. Всяко едно от тях има своята специфика и специализация. Така, ВМЗ Сопот произвежда противотанкови оръдия и артилерийски амуниции, Дунарит – взривни материали, Емко – малокалибрени огнестрелни оръжия и амуниции, поделението на Емко в Монтана /бившето държавно Пима АД, – корпуси за двигатели за ракети С8, ротационно изтеглени цилиндрични детайли, мини и минохвъргачки, Аркус – боеприпаси, взриватели, малки оръжия, гранатомети и минохвъргачки, Арсенал – машини и съоръжения и стрелково и артилерийско въоръжение и т.н. Всяка фирма работи по свои спецификации, въз основа на лицензи или собствени разработки и документация, притежава строго специализирани машини, оборудване и инструменти, при необходимост 16-метрови бункери и т.н. Именно поради тази причина обяснението на Караниколов, че ВМЗ Сопот е било ощетено, тъй като Кинтекс не е приел или не поискал офертата му, е смехотворно.
За негова информация, в конкретния казус на индийските три сделки, пред индийските клиенти е извършено прострелване с оръжия на различни български фирми и техния твърд избор за вида въоръжение, което поръчват, е бил Емко ЕООД. Поради тази причина или произведените стоки от Емко ще бъдат изнесени в Индия, или сделката ще пропадне, гаранцията за изпълнение на Емко няма да бъде върната и върху фирмата ще бъдат наложени санкциите, предвидени от договора. А регресивните искове ще бъдат към Кинтекс и респективно към държавата, т.е. пак ние, българските граждани, ще плащаме за виновните действия на държавата.
При описаната специфика и взаимодопълняемост на производствата на стоки за въоръжение и отбрана е очевидно, че поръчителят на рейдърската атака срещу Дунарит и Емко няма да се задоволи с тези две дружества, а очаква да прилапа целия военно-промишлен колплекс по отношение на производствените предприятия.
Арогантността на действията на държавата е особено фрапантна на базата на изводите, които правим за състоянието на икономиката на страната. Три са основните работещи отрасъла – служинажните – нискотарифен туризъм, от който България получава финансови приходи, но те трябва да издържат множеството собственици и заети в отрасъла, оутсорсинг, развиван в България в най-ниската и неблагоприятна за страната ниша, доколкото не се отнася до производства/подизпълнители, които биха съдействали за технологични иновации в прамишлеността, а до обслужващата сфера на услугите, и ишлеме.
При липсата на други алтернативи за набавяне на финансови средства за олигарсите, очедвидно е, че отново ни вкараха в сценария КТБ. Матрицата за ограбване КТБ се прилага с настървение и всички средства на държавната принуда към първите избрани дружества от военно-промишления комплекс.
Затова завъртяха мантрата срещу посредниците и евентуалните финансови плюсове от отстрелването им. Което е лъжа, защото както и да договорят между себе си финансовите условия на договорите между тях за износ на въоръжения, и двете страни – производител и износител дължат и плащат данъци в бюджета. А цената за изделието за износ остава непроменена.
Затова сега действията на държавните институции за завлядяване на ВПК граничат с национално предателство и предизвикват негативни реакции сред потенциалните външни инвеститори.
Защото в условията на демокрация политическият риск като ценообразуващ фактор в сделките отсъства. Икономическите отношения предполагат, напълно закономерно, само търговския риск. Но тъй като КТБ бе ликвидирана по политически причини и това е известно на целия цивилизован свят, а атаката над предприятията от ВПК се извършва по този модел, политическият риск отблъсква допълнително всеки инвеститор, а спадът на чуждестранните и вътрешните инвестиции е драстичен и ще започне да задържа ръста на БВП.
Реално какво се получава? Рейдърски сериал, започнал с опита за национализация на „Дунарит”, като наред е втора серия – нов опит за придобиването на дружеството чрез откупуване на вземания на КТБ; отнемане на лиценза на дружество ЕМКО за търговия с военна продукция, спиране на износа и силово прекратяване на договори между свободни контрагенти /ЕМКО и Кинтекс/ по нареждане на министъра на икономиката.
Чрез подзаконови актове и наредби се нарушават законите на страната и даже Конституцията. Незаконните решения се „узаконяват” от зависими или сплашени магистрати, които не подлагат под съмнение новоизфабрикувани документи от Б.Лазов и други слуги на режима, а съдебни решения, задължителни за всяко българско дружество или физически лице, не се изпълняват от други съдебни инстанции /Агенция по вписванията, напромер/.
Под натиск и в пълна услуга на най-вероятния по общото мнение на всички независими икономисти, журналисти и политици краен бенефициент Делян Пеевски министърът на финасите нарежда, Фондът за гарантиране на влоговете в банки в лицето на Р.Миленков и УС на фонда опаковат нареждането в псевдозаконни форми и решения и синдиците на КТБ изпълняват. Разпореждат се с масата на несъстоятелността на КТБ, която е колкото на фонда, толкова и наша в съотношение 60 на 40, като бащиния на Пеевски и Борисов. Ползите и вредите са за самото „КТБ“ АД и абсолютно за всеки един български гражданин.
Ообената роля на ФГВБ и съответно на синдиците на КТБ се определя от необходимостта външно, тайно и бързо да оформят псевдозаконността на решенията, позволяващи национализация на Дунарит АД, фалиране и последваща покупка на ниска цена на Емко и поделенията му от държавата и последващото им прехвърляне от лицата, свързани с Делян Пеевски.
Във връзка със сделката КТБ – Миролио – „Виафот”- „ДИПИ” – ДКК за дълг на ”Дунарит”АД КТБ /синдиците на КТБ и управляващия ги фонд за гарантиране на влоговете/ изигра ролята на посредник, а в банката са влязоха 47 млн. лв. Срещу тях обаче ще бъдат извадени от масата на несъстоятелността и ще потеглят по веригата към фирми около Делян Пеевски активи на неопределена стойност. Това се видя от втората фаза на рейдърската атака срещу Дунарит АД
За да се вникне в правната същност на рейдърската атака трябва да се вземат предвид и действията на Синдиците, респ. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, тъй като те одобряват действията на синдиците през призмата на действащото законодателство.
Тук следва да се отбележи, че една от основните разлики между обикновената несъстоятелност и банковата несъстоятелност е, че при втората дейността на предприятието се спира и последващите действия са насочени изцяло към установяване, събиране и осребряване на имуществото. Тук опции за оздравяване на предприятието няма.
В тази връзка са особено странни, а и незаконни, приетите решения на Синдиците и ФГВБ да извършват действия по придобиване на нови активи. Вземането, което „КТБ“ АД е придобило, е между две търговски дружества, които са външни на цялостното производство по несъстоятелност и само по себе си няма нищо общо с него. Така придобитото вземане е абсолютно еквивалентно на всяко друго вземане по някакъв търговски договор. Влизането на „КТБ“ АД в тази сделка би означавало, че Синдиците могат да сключват всякакви сделки с пари и активи от масата на несъстоятелността – т.е. да си развиват търговска и финансова дейност на самостоятелно основание. Това е в пряка колизия със самата цел на закона, пък и със съдебното решение за откриване на производството, с което изрично се прекратява дейността на предприятието на „КТБ“ АД.
Обратното твърдение и настоящите фактически действия на Синдиците би следвало да се тълкуват също като вид национализация на „КТБ“ АД, тъй като Синдиците, назначени от ФГВБ като публичен орган, развиват търговска (а в случая финансова дейност, тъй като откупуване на вземания се приравняват на такива) за сметка и риск на банката – т.е за сметка и риск на кредиторите, без те да са давали съгласие за това.
Отделно тези действия могат да се извършват безконтролно, тъй като за кредиторите извън ФГВБ не съществува каквато и да е правна възможност да контролират и се противопоставят на действия на Синдиците, които вредят на техните интереси.
Друг аспект, който има значение е, че държавата, която клеймеше цесиите с твърдението, че ощетяват кредиторите на банката и представляват грабеж, като по този начин инициираха и обосноваха множество промени в законодателството с цел това да не се позволи, на практика в първия опит за одържавяване на Дунарит АД осребри своя цесия. Причината за това е, че основанието за вземането е направената от Миролио цесия. Реално след всичките цедиранияцесионер е държавата.
Новата атака срещу Дунарит АД се основава на продажбата на вземания на публичен търг с наддаване, какъвто е публикуван на 02.09.2017 г., на който очаквано не са се явили купувачи, за да се премине на пряко договаряне с ДКК, при което размерът на вземанията е драстично намален в ущърб на кредиторите. Новият опит за одържавяване се базира на солидарна отговорност на дружествата „Хеджинвестмънт” и „Кемира” /последното е собственик на Дунарит АД/, без, обаче, в публикуваното съобщение за публичен търг частните съдебни изпълнители да са посочили наличието на такова обстоятелство.
Защото такова няма, а появата му е свързана с измама и фалшификация!
Очевидно е, че машината за фабрикуване на антидатирани фалшиви документи и любима маша на прокуратурата Бисер Лазов и Ко е сътворила поредния фалшификат /или решение на борда на директорите/, използвайки факта, че в периода от
31.07.2014г. до 06.03.2015г., видно от вписванията в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на дружеството, Бисер Лазов е бил управител на „Кемира”.
При наблюдаваното развитие на атаките на държавата срещу частни дружества от ВПК с използване на финансови инструменти, гарантиращи по същество не само вземанията на ФГВ, но и на хиляди български граждани и дружества, е налице крещяща неравнопоставеност по отношение на кредиторите. А ако мотивите за извънредните действия и решения на държавни институции са истински, а не конюктурно обслужване на частни интереси, това означава, че грабежът и ощетяването на кредиторите на КТБ се извършва брутално и пряко от държавата пред очите на цялото общество, а разбиването и последващото ликвидиране на военно-промишления комплекс в полза на олигарси и, не дай си боже, външни конкурентни или особени финансови интереси и дългове, ще се отрази на всеки гражданин на България по линия на бъдещи плащания на неустойки, намаляване на разполагаемите в бюджета средства за провеждане на социална, пенсионна, здравна политика…
Не представлява престъпление дружествата от военно-промишления комплекс да бъдат държавна собственост. Практиката в различните страни е различна – собствеността във ВПК е или само държавна, или частна, или смесена. Престъпление е, обаче, със силови мафиотски методи и рейдърски атаки с участието на държавни институции да се извършва одържавяване на частна собственост в една демократична страна. Ако е такава!!! Отговорност на държавата, обаче, би било да ръководи държавните дружества и да поема финансово-икономическите рискове за издръжката им, технологичното им обновление, повишаването на квалификацията на работниците и служителите и в добри, и в лоши икономически периоди – по време на кризи и подем. А българската държава продаде военно-промишлените си дружества през 1997-1998 г. в период на криза, с огромни финансови задължения, неизплатени за години заплати, перманентни стачни действия на работници и служители от тези дружества. А си ги поиска обратно, и то едва ли за да ги задържи като държавна собственост, в момент, когато изострената международна обстановка повиши търсенето на въоръжения в световен мащаб.
Очевидно поръчковият характер на атаката срещу дружества от ВПК с участието на всички държавни нива и институции налага изводът, че определени корпоративни групи и хора имат огромно влияние над парламента, т.е. че волята на суверена е подменена и парламентът се контролира от тези корпоративни групи и хора.
Ненапразно на двете ни питания по ЗДОИ до Р. Миленков и УС на ФГВБ и до сидиците на КТБ, подадени на 01.09.2017 г. с искане да ни се отговори и предостави информация както следва:
Фонд за гарантиране на влоговете в банки – Р. Миленков:
1. Копие от предложение с мотиви, отправени до Вас до Синдиците на „КТБ“ АД във връзка с поискано одобряване на сделка с материален интерес над 10 000 лв. по чл. 39, ал. 1, т. 7 от ЗБН за възмездно придобиване на вземане между „Корпоративна търговска банка“ АД като цесионер и търговско дружество „ДИПИ“ ЕООД в качеството му на цедент.
2. Моля да ми бъде представено решението за одобрение на тази сделка на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заедно с мотивите към него, евентуални методически указания.
3. Моля да ни бъде предоставен протокола от заседанието на УС на ФГВБ в частта, касаеща взетото решение, както и гласуването на УС на ФГВБ;
И Синдици на КТБ:
…. Да ни бъдат представени предложение с мотиви, отправени от Вас до Фонда за гарантиране на влоговете в банките във връзка с одобряване на сделка с материален интерес над 10 000 лв. по чл. 39, ал. 1, т. 7 от ЗБН за възмездно придобиване на вземане между „Корпоративна търговска банка“ АД като цесионер и търговско дружество „ДИПИ“ ЕООД в качеството му на цедент.
…. Да ни бъде представено решението за одобрение на тази сделка на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заедно с мотивите и евентуални методически указания.
НЕ сме получили никакъв отговор. И въобще от 2015 г. ФГВБ не е отговорило на нито едино наше питане в нарушение на ЗБН, „гарантиращ” равните права на кредиторите по несъстоятелността на банки…
В заключение:
Непонятно за нас остава третирането на българските граждани като група неграмотни и невежи дебили, които не разбират действията на мафиотизираната клика, водена от Делян Пеевски и главните му изпълнители Бойко Борисов и Сотир Цацаров както по казуса ВПК, така и относно поредното ограбване на кредиторите на КТБ чрез незаконно финансиране на държавните, по-скоро на нечии частни апетити.
Къде смятате, че се намирате, господа Пеевски, Борисов и Цацаров?
Кой ви излъта, че България ви е дадена на концесия, а държавните институции са ви подчинени?
Кой господ ви обеща двадесет живота, за да успеете да похарчите, това което ограбихте от българския народ през последните 20-25 години?
Май наистина е време танковете да дойдат….
Д-р В.Ахундова
Даниел Божилов
от НПО “Ние, гражданите”
В статията е използвано експертното мнение на г-н Рачо Петров, бивш зам-министър на промишлеността, бивш член на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.
Използвана информация:
1. Информацията относно солидарните длъжници е във връзка със Съобщение за продажби чрез търгове с тайно наддаване | 02.09.2017 00:00 | 24 Часа | стр. 64.
Достъпно е натози линк:
Можедабъдевидяно в ТЪРГ №6.
2. Бисер Лазов е бил управител на “Кемира” в периода 31.07.2014 г. до 06.03.2015 г. видно от вписванията в Трговския регистър към Агенцията по вписванията.
3. Има залог върху акциите от капитала на “Авионамс” и запор върху банковите сметки на “Хедж”.
