Криминално – политическа приказка “Хунта”! /част 7/

Автор: Няма коментари Сподели:

   Къде е опозицията? Те всеки ден по телевизията ни разказват своята гражданска позиция. Срещат се с милите на сърцето човекоядци от „дружелюбната” страна. Приканват гладния и заблуден електорат да се върне в стадото и да обикне човекоядците!

От политическа гледна точка симулират абсолютна независимост от Властта, и ужким вярност на националните интереси на Страната.

Ние прекрасно разбираме с теб мой читателю, защо за добро поведение на опозицията ще и добавят гласове, както им добавяха и преди.

    Опозицията участваше и участва във фалшификацията на  голосовете. Това е истината за опозицията! Най – после разберете скъпи приятели, че това е истината, и престанете да се учудвате.

    Опозицията днес съществува с различни титани на демокрацията. Езикът е различен, разбира се. Маниерите са различни и стилът е съвсем друг. Безусловно. Функционалното назначение е едно и също.

Симулация на демокрация, симулация на политически живот в страната, легитимизация на режима.  Когато най – сетне разбереш истината, ще разбереш и колко пари получава всяка партия от бюджета на страната, за да може да съществува.

Ако това е длъжност носеща доход, но не свързана със сериозни задължения, нека бъде така.

   Докторът констатира още веднъж температурата на болния. Докторът констатира, че у болният е с 40 градуса температура. Просто констатира и нищо повече.

Искам да ви разкажа една невероятна история.

„Живял е някога един полковник, който имал туркменска овчарка – волкодав.

Невероятно послушно и предано куче. Полковника се развел с жена си, а тя позвънила на родителите на полковника.Пристигнал бащата на полковника – генерал полковник, за да предотврати развода. Това бил единственният човек, от който се страхувал полковника.

Седнали в кухнята да решат какво да правят по нататък. И татето генерал започнал да крещи на полковника, и го ударил по лицето. Кучето се хвърлило срещу полковника и му прегризало гърлото.”

Защо? Защото този полковник е бил кучето 10 години, и неговата преданност се крепяла на побоя и унижението. И когато кучето видяло, че този полковник и негов стопанин не е Бог, че се бои от генерала, тогава кучето реагирало, както реагира всяко куче.

Както реагира всяко живо същаство. Това във връзка с всенародната поддръжка.

Мисля, че вие вече се досетихте за изводите от тази тъжна история.

                                                                                               Владимир Захаров

Предишна статия

СЕКРЕТ МИЛЛИОНЕРА! /на руски език – част 25/

Следваща статия

Руски самолети отново удариха в Сирия!

Други интересни