160 лева, откраднати от портмонето ми, моите шеги за тотото, свършиха своята работа – претърсиха апартамента ми. Може би мислеха, че в апартаментата има нещо много ценно. От сейфа иззета личната ми карта, която беше в задграничния ми паспорт. А така изчезна и сребърен италиански браслет, който струваше 350 лева. Други ценности в апартамента нямаше. Много често, връщайки се отнякъде, намирах следи от чуждо пребиваване в апартамета ми.
Много неща не са били на това място, където съм ги оставял. В това число ровеха и в лаптопа, търсеха нещо и в джобовете на калъфа.
На 05 август лаптоп беше „прегледан” и не беше на мястото си.
Полицаите от гр. Поморие ме оставиха на време, след посещението на следователя от гр. Бургас и продължителната беседа с протокол в полицейското. Полицаите решиха да изчакат и да ме оставят на време. За хубаво или за лошо?
След проверка на факти за неправомерните действия на полицията, които съм описал в жалбата си, получих много точен отговор на комисар К. Калоянов (Областна Дирекция Министерства на Вътрешните работи гр. Бургас ):
“… По резултатите на проверка и събрани факти, комисия не е намерила никакви неправомерни действия на служителите на полицията по отношение към Вас, и ви уверяваме, че служителите на МВР изпълняват своите задължения в соответствие с професионалната етика. Съжелявам за преживяно от вас и за лошото ви здравословно състояние….”
Превеждайки всичко на понятен език, може да се каже, че полицията в гр. Поморие е много хубава, обаче, е по-добре, ако се държите от нея по-далече.
Районна прокуратура на гр. Бургас в лицето на мл. Прокурор Й. Попова също ми даде подробен отговор на жалбата ми, посочвайки показания на продавачката на магазина П. Попова: “… На 02.06.2013 г. около 11 часа сутринта Владимир Захаров влезе в магазина, купи едно шише коняк, излезе. Изпил го е и падна на земята. Валеше… След два часа Захаров пак влезна в магазина, купи още едно шише коняк. Когато излезна – пак го изпи и падна близо до магазина и повечето не можа да стане.”
” Относно 160 лева, искам да подчертая, че въпреки служебото разследване – парите се изпариха, яко дим… нямаше никой, който ги е прибрал или познал! И, като аргумент към горе казаното, смятам, че това е деянието, което можем да констаатирме като кражба! И то от пенсионер! Независимо от това, че към 02.06.2013 г. за страната това беше почти минималната заплата! Малозначително, обаче защо? “
За здравето ми младши прокурор Й. Попова помислила и ми отговори, че съм много падал, затова съм посинявал, имам хематоми и лошо състояние на здравето ми!
Моля всичките да ме разберат правилно, засега говоря за един град – Поморие.
Аз много обикалях из страната, имах престои в различни места, обаче само полицията на гр. Поморие има таква отношение към мен!
Питайте различни полицаи от Поморието и всичките, като един ще ви кажат, че мястото ми в затвора!
Сред жители на града обикалят пикантни слухове за мен, едни говорят, че съм изоставил българската жена с две деца, другите ме питат, кога съм излезнал от затвора, трети ми казват, че отдавна отсътствам, може би вече съм в затвора?
В средата на август карах си колата Опел на ул. “Солна”. Насреща идваше полицейска кола, и когато видяха номера на колата ми, мигновенно, пресичайки забранена линия на пътя, обърнаха колата и започнаха да ме преследват.
В началото си помислех, че това не се отнася за мен, обаче освен мен нямаше на пътя никой. Свиреше сирената.
Започнаха да ме притискат към ограждението. Сигурно им омръзна да карат след мен или заедно с мен, да свирят, те бързо ме изпревариха и сложиха колата пред моята.
Рязко спрях колата. Мислех за това, което им трябваше от мен? Или започнаха по такъв начин да реагират на мойте жалби в Окръжна Прокуратура гр. Бургас.
Спирам, излизам. Насреща излиза един от полицаите, другият остава в колата.
Искат да им представя документи за колата и шофьорска книжка. Объсних им, че имам само пълномощно за колата, всичките други документи са в къщи.
До блока ми е 200 м., сега ще ги донеса. Представих му пълнимощното, той го представи на старшия по звание. Старшия затвори прозореца на колата си и започна да се обажда, сигурно на Шефа си.
Полицаите още много време искаха от мен шофьорската ми книжка и документите на колата. Интуицията ми подсказваше, че трябва да изчакам. Тогава може би щеше се изясни.
В къщи не ме пускат, стоят много близо до мен и не ми позволяват да направя нито една крчка без контрол. Започнах да се расхождам до колата си и им казах, че не разбирам хубаво български. Помислих си, че няма да ме оставят на мира.
Втория все още говореше със Шефа си по телефона. След това отвори прозореца си и ми каза, че ще оформят протокола. Извадих му документите: паспорт на колата, застраховката, технически талон. Той ги прибра, затвори прозореца и започна да ги изучава и да се обажда на Шефа си.
Другият искаше моята книжка. Казах му, че тя вкъщи, ще я донеса. Другият през това време ми объясняваше, че сега ще дойдат колегите, ще донесат тест на алкохол и ще ме тестират. Започнах ме дискусия.
Попитах ги, защо нямат собствен тест, не се ли вижда, че съм трезвен? Реших, че на всичко е Божа воля и няма смисъл да се препираме. Бях готов!
Решиха да оформят протокола за каране без книжката, глобата беше 50 лева. Реших да им покажа международна книжка, защото с полицаите шега не бива да си правиш.
Старшия не очакваше такава странна ситуация, пак звънна на Шефа, направи още една консултация и ми върна всичките документи.
След една седмица полицейските на гр. Поморие решиха да заловят много опасен престъпник, ясно че това бях аз!
С двама полицейски коли, със сирени, на 6 септември, на празника, те блокираха движението в града. И, такъв късмет! Хванаха ме! Злостен престъпник, който управляваше колата си преди да му свърши забраната. ” Имаше още един месец…” „ Имате глоба от 150 лева. ” – каза вече новия Шеф: “В Бългрия всичките равни пред закона! На никой няма да му позволим да го нарушава! “
Есента при мен на гости дойде мой съученик и стар приятел Дмитрий Изотов. Дадох му моята кола, за да може да се придвижва на калните бани от един град в други.
Бивш майор от руската полиция веднага забеляза постоянно наблюдение, винаги колата беше под контрол? От страната на работниците на полиция. Защо?
Вече дошло време да се преместя в друг град така и направих. Сега вече два месеца откакто живея в гр. Хисаря, обл. Пловдив. Тихо, спокойно, приятно.
Тука живеят много евреи, а също идват на почивка. Някой сигурно ще помисли: „ Защо пиша за всички тези проблеми? Могат да ме изгонят или да ме размажат? ”
Ще им отговоря така:
” Първото – в живота си съм войник и, нямам какво да губя. Аз нямам семейство, нямам привързаност към никого. За мен целта на живота – да вървя заедно със съзнание на Духа към Истината. Само на Господа Му е ясно по какъв път ние трябва да вървим, обаче Истината ще се отвори само към тези, които търсят. И вече тука всички са равни и свободни. Смъртта винаги побеждава в „ битката ” с тялото и се явява за него като чистилище. След като се освободи душата, която не познава Духа, връща се в ново тяло. Този процес се нарича Реинкарнация. И така всеки път душа се завръща и се съвершенства, докато не се отвори за Духа и не се познае Истината.
Древните казвали: ” Истина във виното ”. Те имаха предвид не Шоте Корса или Шардоне, а вината на човешкото съзнание пред Духа, което създава препятствията на душата на този, който търси Мъките на човека и тежеста на съзнанието тежи му до тогава, докато той не се обърне към Бога (Баща), Господа (Cин), Светия Дух (оттука идва тройственността на Духа) и не започне търсенето на Истината. И щом започнеш да търсиш, и да се отвориш пред Духа, предстои ти да минеш по тясното мостче към Бога (Истината), благодарение на Сина Божи, Господ е наш, показвайки път на всичките търсещи пътя! И да става така! Амин!”
” Второ, аз винаги сещам се за тези, които загинаха във войната, обикновени хора без име и фамилия, които още лежат там, на бойното поле или в братските гробове. Сещам се и за двама мои дядовци Михаил и Дмитрий, които исчезнаха безследно по време на войната. За тях никой нищо не знае, обаче всички знаят за Йозеф Гъобелс и Херман Геринг, уважемите водачи на “Третия Райх”. Тези хора построиха Нова Германия и рзрушаваха другите държави. Те обичаха своите семейства и уничтожаваха другите нации. ”
Искам да ви подсетя за 10 заповеди на Гъобелс:
1. Отечество ти се казва Германия. Обичай го най-много и повечето показвай това истински, а не само в приказките.
2. Враговете на Германия са твоите врагове. Ненавиждай ги със цялото си сърце.
3. Всеки съгражданин, и най-беден да е – това е частичка от Германия. Обичай го както себе си!
4. Изисквай за себе си само задължения, тогава Германия ще има справедливост.
5. Трябва да си гордееш с Германия! Да си гордееш с Родина си, за която много хора си се лишили от живота си.
6. Този, който ще лиши Германия от честта , ще лиши от нея теб и твои прадеди. С юмрук трябва да тръгнеш срещу тях!
7. Да биеш негодяя всеки път. Помни, че всеки, който те лишава от твоите права трябва да се уничтожава!
8. Не трябва да си скандалджия антисемит, но трябва да си винги нащрек!
9. Прави това, което е нужното, без да се срамуваш, когато се говори за Нова Германия!
10. Вярвай в бъдъщето! Само тогава ти ще станеш победител!
Историята се повторя там, където за нея забравят. Реинкарнацията от никого не е отменена.
Аз обещавам на убийците на евреите, а също и тяхните чорбаджии, че повечето никога няма да се появя на тяхната територия и ги моля повече да не ме беспокоят.
ЧАСТ 4. гр. Хисаря – райското кътче на България.
Град Хисаря – означава крепост, в превод от арабски. Вече трети ден вали, времето се развали. Обаче настроението е прекрасно. В града има много паркове, история, култура и всичко, което не може да се сравнява с крайбережието. Кряйбережието след сезона – това е “циганското лято”. Който е бил там – ще ме разбере и ще се сети за всичко, което става там. А някой може би и ще се обиди, сравнението – не винаги е благородна работа, и ще има право. Защото казват хора, че за всеки вкус и цвят….няма приятели!
Днес, 22 август 2015 г. изпратих зявления в Генералната Прокуратура на Руската Федерация и Прокуратурата на Република България :
Моля да бъдат признати за виновни известните бългрските предприемачи Динко и Йордан Диневи в случай на моята смърт!
Във връзка с публикацията на моята документален разказ “Беззаконието по български или анамнеза за убийство ” на авторския сайт „ Проза.ру ”.
А също така във връзка с последващата публикация на моята повест в руските и европейските СМИ.
С уважение, Владимир Захаров
Предлагам на Световното и Европейското Правителства:
Да се обединят България и Израел. Тези държави имат много общи неща: навсякъде живеят умни хора.
Много полезно могат да получат тези държави ако се съединят, ще допълнят едни други: България има прекрасена природа, мек средиземноморски климат, дружелюбен, обаче много беден народ. Самобитна култура и фолклор.
Дисциплина на изпълнителните власти, медицината, социалното обеспечаване може да бъдат взети от евреите.
Нека полицейските работници на България да покажат своята професионална етика, служейки в израелската полиция да покажат там своите качества в борбата с тероризма.
Израелските полицейски служители в качеството на поощряване ще идват в България на почивки. Бавничко ще патрулират из града и да разнасят призовките.
Разберите ме вярно, мои читатели, повестта ми може да продължава докато съм жив, защото много скоро ще последват нови интригуващи събития.
22.08.2015г.
Владимир Захаров.
