Ирина Кирилова
24 май. Ден с цъфнали божури, рози, зеленина – все символи на вечността. Ден, в който пременени, децата носят изписани буквите на братята Кирил и Методий. Нашата азбука, която още в 855 година показа на Европа, че освен старогръцки, еврейски и латински, може да има и друг език. Родени в Солун, братята още от малки се отдават на образование. Кирил завършва Магнаурската школа – висше училище, в което учи медицина, астрономия и философия, и научава няколко езика. Затова по- късно става библиотекар на това висше училище и преподавател в него. Методий е управител на градче, близко до Солун.
Когато Кирил и Методий създават глаголицата, те тръгват да я разпространяват във Великоморавия. Там Методий е провъзгласен за епископ. Сега, когато говорим за дипломати, не трябва да забравяме, че двамата братя още тогава са изпълнявали две дипломатически мисии. Те отиват в Украйна , в Херсон, от където донасят мощите на св. Климент. Това са първите мощи, донесени в Рим.
Азбуката, създадена от двамата братя е преработена в кирилица от Климент Охридски. Той има най- голяма заслуга за разпространението ѝ, защото създава в Кучмовица школа, в която на ръка преписват буквите на Кирил и Методий. Охридската книжовна школа издига българската държава до една велика държава в Европа и това става по времето на цар Симеон Велики. Този период остава с името „Златен век“ на българската книжнина. Защото Симеон започва да строи черкви и манастири, в които се преписват преведените от Кирил и Методий Библия, свещени писания, Закона за земята. Бавно, красиво, на ръка, за да останат за вечността.
24 май е един красив празник. Празник, в който ние се кланяме на двамата братя, обявени от папа Йоан Павел втори за съпокровители на Европа. Празник на нашата писменост, която е призната официално в Европейския съюз. Празник на младостта и красотата. Празник на културата, защото българските народни танци, българските народни песни, българските народни носии са по целия свят. Празник на просветата, защото без учители, без просвещение не бихме били народа, който сме днес.
И тази година ще има венци от божури и рози върху образите на Кирил и Методий , изписани в черкви, нарисувани от художници, съградени в паметници. И всички ще пеем „Върви, народе възродени!“. И всички ще сме красиво облечени, ще веем българския национален флаг, горди, че сме дали на света буквите на Кирил и Методий. Горди, че сме показали на Европа, която е тънела в интелектуална тъмнина, че можем да дадем първи светлина, която води към просвещение. А имената, които са въплътени в това просвещение са неизброими: Иван Вазов и Алеко Константинов, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Никола Вапцаров, Петко Славейков и Пенчо Славейков и още, и още…
Това са само част от писателите и поетите, а художниците Захари Зограф, Златьо Бояджиев, Дечко Узунов, Светлин Русев, Иван Милев, Владимир Димитров- Майстора и стотици още български майстори на живописта и скулптурата – с такива може да се гордее всяка нация.
А световната сцена помни имената на певците Борис Христов, на Николай Гяуров, на Райна Кабаиванска, на Люба Велич, на Гена Димитрова и т.н и т. н.
Ние сме една велика и културна нация. Никога не бива да забравяме, че ние сме най-интелигентният народ в Европа и в света. И началото на тази интелигентност започва от Кирил и Методий – създателите на нашата азбука. Затова 24 май е ден за преклонение и в църквата „Свети Клементе“ в Рим, където е погребан Константин Кирил философ, умрял само на 42 години. Всяка година българска делегация почита там паметта му. Защото буквите на двамата братя са живи и ние всеки ден четем и пишем на тях.
И така ще е, докато има България!
