Ирина Кирилова РАЗГОВАРЯ С Явор Чучков
– Господин Чучков, защо отделяте толкова голямо внимание на диалектите
в българския език?
– Аз смятам, че всичко, което сме направили през живота си и продължаваме да
правим за приобщаване на новомакедонците към българщината, включително
чрез популяризиране на българската история и разгласяване на родовата ни
памет, ще бъде в крайна сметка напразно, ако не бъде стеснена отдавна
съществуващата езикова пропаст. Държавата ни трябва да прекрати
високомерното пренебрегване на югозападните български словоизказни облици.
Крайно необходимо е да се предприеме акция за въвеждане на организирано
изучаване в средните училища и в университетите у нас на диалектите на
българския език. Защото, ако не постигнем с общи усилия едно такова включване
на македонския диалект в българските учебни програми, придружено от мерки
против епидемията от чуждопоклонничество и глобалистично безродничество,
която залива България, нашите потомци няма да могат да се разбират без
преводач. И ще общуват помежду си на… английски език, каквито случаи вече има
много. А днешната българска евроатлантическа „нация” ще стане световен
рекордьор по денационализация и самоунищожаване.
– Ще се намерят хора, които да Ви кажат, че английският език навлиза в
българския речник, а Вие искате да се изучават диалектите, за да се
сближим с българите в Македония.
– Богатството на един език са неговите диалекти. А не англоамериканската
лексика, от която днешна България черпи с пълни шепи, и то всекидневно, пред
одобрителния поглед на Института за български език, който впоследствие охотно
„узаконява” тази лексика и я включва в поредния новоиздаден „Речник на
българския език”… Това води до фактическото превръщане на българския език в
англобългарски, до национално обезличаване и до утвърждаване на българската
езикова и историческа разкъсаност. Диалектите не са нещо позорно или
просташко, а са съкровищница, чието изучаване, включване и ползване ще
спомогне за възвръщане на българската духовна целокупност.
– Ние с Вас правихме обширно интервю за прадядо Ви Ефрем Чучков –
почти забравеният у нас апостол на освободителната епопея на
македонските българи, наричан от съвременниците си „колос на
революционното дело”, „легендарен войвода, един от бележитите водачи на
ВМОРО/ВМРО” и „непоколебим бранител на основополагащите принципи на
Организацията, съхранил името си неопетнено”. Заради него ли милеете
толкова много за българския език?
– Ефрем Чучков е твърде подходящ пример за днешното отродяване на
България и избледняване на историческата памет. По този повод видният
български писател, преводач и изследовател Румен Стоянов заяви следното в
своето знаменито есе „България, Ефрем Чучков и Македония”:
„… ради собствената ни мърлявщина излиза, че в РС Македония хората знаят
повече за храбро сражавалия се за съкровената му всебългарщина Ефрем Чучков
отколкото ние в България… Нима спрямо Ефрем подхождаме тъй предателски,
както и спрямо Гоце, чиито кости подарихме на българомразещи злохулници?
Министър-председатели, министерства, парламентарни комисии, протоколни
началници на тържествените проверки-заря, издателства, на които по пилат-
понтийски удобно е възложено съставянето на днешните български учебници,
дружно мълчат и не отговарят на отдавна изпратеното до тях Възвание на нашите
военни историци за отдаване на дължимата общобългарска почит към този
апостол и мъченик на революционните борби на македонските българи, не им
пука на дудука за някакъв си герой от войните за национално обединение Ефрем
Чучков, макар и достойно оглавявал ВМРО!”
А в изумителната си книга „Нека помним” един друг доблестен национален
будител – Росен Петров, зададе редица болезнени въпроси:
„Защо за този голям герой не пише в българските учебници? Защо сме оставили
по традиция РСМ да си го „присвои”? Защо поне не го почитаме? Защо, след
хаоса на 90-те, дори името му вече не се споменава по време на заря-
проверките? Защо няма поне един бюст-паметник?… Неговите противници са го
ценяли, остава да започне да го прави и нашата държава. Нека пепелта на
времето не покрива огнения Ефрем, изгорял в пламъците на борбата за
българското име. И от нас си зависи.”
Подобни призиви за отдаване на дължимата национална почит към героя Ефрем
Чучков, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за
освобождение на Македония и нейното обединение с България, приеха и
публикуваха още през 2023 г. учените от Българската национална комисия по
военна история – член на Международната комисия по военна история при
ЮНЕСКО, подкрепени от участниците в научна конференция и от 6 организации и
институти.
Държавните ни учреждения обаче досега не са предприели никакви действия в
отговор на призивите за възстановяване на паметта за тази ключова историческа
фигура. От институциите получавам само любезни писма, но реални действия
липсват.
Революционерът и войводата Ефрем Чучков, обявяван от турското военно
разузнаване за „най-издирваният български комита в Македония”, е водил безброй
сражения срещу османската армия и жандармерия, и по-късно – срещу сръбските
окупатори. Понякога цели градове и села са били обкръжавани, за да бъдат
заловени или убити Чучков и неговите четници. В определени периоди е бил и
учител по български език, литература и история, макар и най-често законспириран
под чуждо име. Идеалът на Ефрем Чучков, предаван от поколение на поколение,
е бил: постигане на свобода и социална справедливост за Македония и опазване
на българщината чрез неотстъпчива борба против турските поробители и против
по-сетнешната сръбска окупация и пропаганда. И също: култивиране на
непоносимост към чуждопоклонничеството и безродничеството и запазване на
богатството на българския език чрез всеобщо зачитане, изучаване и
популяризиране на неговите македонски и други народни диалекти.
– Затова ли мислите, че трябва да спасим македонския диалект в
българския език?
– Езикът, съвместената общност на словоизказността е най-важният фактор за
единението на който и да е народ. Държавата ни трябва да пристъпи към
възприемане в съвременния книжовен български на всички непротиворечащи на
българската традиция думи, облици, словосъчетания и словоредни особености,
които използва македонистката уредба, за да бъде намалена настоящата
раздалеченост между книжовния и югозападния български език. В противен
случай ще се наложи да се откажем от понятията „македонски диалект на
българския език” и „македонец” в смисъл на българин от географската област
Македония, както и да се откажем от българската национална идентичност и
историческите права на огромния брой македонци в България.
Спомням си близкия приятел на дядо ми и баба ми Димитър Талев, който, като
идваше у нас, спонтанно изразяваше гнева си от насоката на развитие на
книжовния език и фактическото шкартиране на групата от македонски диалекти на
българския език.
– Как може да бъде постигнато преодоляване на противопоставянето
между населението на България и на Северна Македония по отношение на
идентичността? Какви препоръки бихте отправил към нашите ръководни и
управляващи функционери относно позицията, която България трябва да
отстоява в отношенията си с македонската държава?
– Аз съм македонец, защото целият ми род е от Вардарска Македония –
македонец в стария смисъл, разбира се, тоест българин от Македония, както и
моят прадядо Ефрем Чучков. „Македонец” винаги по-рано е било географско
понятие и топоним от древногръцки произход, а не етноним, указващ народностна
принадлежност.
Днес във Вардарска Македония има голям брой македонисти. Нашите политици и
медии би трябвало да ги наричат „новомакедонци”, а не „македонци”, защото
иначе излиза, че стотиците хиляди македонци в България, потомци на бежанци от
Вардарска и Егейска Македония, не сме българи. Същото се отнася за съседната
нам държава, чието официално име за България е редно да бъде не „Република
Северна Македония”, а „Република Нова Македония”. Употребата на това име би
предотвратило объркването сред младите хора и ги би улеснило да правят
необходимата разлика между нас, традиционните македонци (тоест българите от
географската област Македония, които също трябва да имат права), и
македонистите в лицето на новомакедонците.
Освен това, ако българските медии и държавни органи продължат да
противопоставят понятието „българи” на географското име „македонци”, това
изкуствено разграничаване ще доведе до още по-голямо отчуждаване от България
на македонското българско население, тъй като повечето българи в Македония
отдавна са свикнали да употребяват за себе си вече традиционния за тях топоним
„македонци”, макар и без да влагат в това име етнически смисъл. Естествено,
нямам предвид древното племе „македони”, които са дали името си на областта
Македония. Разликата между древните македони и македонците е като между
траките и тракийците. Ние, македонците, нямаме нищо общо с древните
македони, защото те са се преселили преди повече от 2000 години на изток – в
Източна Тракия, в Мала Азия, в Персия, а някои – дори в днешен Пакистан. В
чужбина се прави тази разлика, включително например в англоезичните страни,
където древните македони са “Macedons”, а македонците – “Macedonians”.
Освен скъсяване на сега съществуващото разстояние между книжовния и
югозападния български език и прекратяване на практикуваното от съвременните
български политици и медии противопоставяне между името „българи” и името
„македонци”, за възстановяването на българската духовна целокупност и за
възпирането на отбългаряването е наложително рязко да се увеличат усилията за
съхраняване и опазване на историческата памет и да не се правят никакви
компромиси в това отношение. Така например, недопустимо е българската
държава да си мълчи, когато властите в Скопие издават цели книги и излъчват
филми за Ефрем Чучков, в които дори не се споменава, че той е българин и
български герой от Македония. Немислимо е България да позволява подобна
гавра.
Факт е, че в РСМ темите, свързани с фабрикуването на нереална национална
история, са въпрос на държавна политика, докато у нас реално съществувалите
герои на българското националноосвободително движение в Македония са
„регионализирани” и буквално пренебрегвани. Абсурдно е, също така, у нас
единствено Априлското въстание да се чества на общонационално равнище, а
Илинденско-Преображенското – не, включително като се има предвид, че
Априлското въстание избухва само в един район на България и дори навремето е
било наричано „Средногорско въстание”…
– Господин Чучков, благодаря Ви за това интервю!
