Документален разказ
Увод:
Майка ми, Роза Михайловна Захарова, с бащино име Шагова, е родена на 24 февруари 1937 г. в гр. Москва, ул. Лосиностровска, село Богородское, район „Богородское” на Москва.
Тогава беше много отдалечено място, наоколо са гори, околовръстна железница, където по време на войната формираха ешелони за фронта.
Юни 1941 година, когато започна войната, моята баба, майката на майка ми, Анастасия Андреевна Шагова, родена през 1908 год., закара майка ми и сестра и, Светлана Михайловна Шагова, род. през 1939 год. в село Забелино, станция Шаховская, Волоколамски район Московска обл., където в селска къща живееше майка и, Евдокия Ивановна Шагова (Шаго), родена през 1883 год./пра баба ми/
Сестрите бяха на 4,5 и 1,5 години. През зимата на 1941 год. немските войски превзеха територия на Волоколамски район и село Забелино. Сестрите и баба бяха под немската окупация цяла година. И чак през 1947 год. те се върнаха в Москва.
Евдокия Ивановна Шагова (Шаго) беше много силна жена. Многократно немци опитваха се да я изплашат с убийство и да и вземат топлите дрехи, дърва за огрев и хранителни продукти, които тя криеше постоянно, за да оцелеят тя и внучките и, обаче тя можа да оцелее сама и да помогне и на двете си внучки.
Тя почина в Москва през 1975 г. навършила 92 год. и е погребана на Николо-Архангелските гробища.
От първите дни на войната всички работеха за фронта, нощуваха на производството – за фронта.
Родина изискваше: „Всичко за фронта , всичко за победата ”.
Моята баба Анастасия Андреевна Шагова (Шаго) работи на тежка работа повечето от 50 години, това беше на Дървопреработващо предприятие и премина пътя от работничка до началник цех, избираха я като заседател на народен съд на СССР, беше депутат на Върховен Съвет.
Почина през 1998 год., на 90 години и е погребана на Николо – Архангелските гробища.
Прабаба ми, Евдокия Ивановна Шагова, происхождаше от селяни, родена и живееше в село Забелино, Волоколамски район, Московска обл.
Без мъж гледаше дъщеря си – Анастасия Андреевна Шагова, родена през 1908г., расказваше на майка ми, Роза Михайловна Шагова за това, че преди да влезнат в колхоза през 1919 г. носеше името Шаго, което получила от майка си.
След революцията през 1917 г. и последваща гражданска война имаше “раскулачване” на селяните: взимаха им земите, животните и селскостопанските храни, насила ги вкарваха в колхозите.
Тези, коите не са съгласяваха, и които носеха еврейски имена – ги изпращаха в Сибир. Бабата ми мислеше за живота на единственната си дъщеря и решила да смени фамилното си име на Шагова, прибавяйки две букви, (в), (a) към старата фамилия (Шаго). Така и влезли в ТКЗС-то с имената – Шагова, които и били отбелязани в паспортите на СССР.
По време на окупация на немските войски Волоколамски район на Московска област.
Всичките документи с регистрация на данните на гражданите бяха уничтожени като не нужни.
Немците бяха сигурни, че са дошли завинаги и ще създадът великата империя на ” Третия Райх “.
Аз се интересувах от документите по женска линия и, разбрах от равина, че фамилия Шаго е еврейска фамилия и произхожда от думата на идишите – шаг, която означава грош – (половин стотинка). Възможно, че прадедите ми са били много бедни.
Част 1. България, гр. Поморие.
През 2011 г. аз реших да дойда като пенсионер на постоянно пребиваване в България. Купих в гр. Поморие апартамент. Започнах да го ремонтирам, обзавеждам. През август 2011 г. с колата си КИА спортиж с руска регистрация прекарах от гр. Москва багажа си.
15 октомври 2011 г., „ Атриум ”
Оставих колата си КИА спортиж на паркинга на комплекса „Атриум ”, ул. “Професор Стоянов”, срещу Гранд хотела „Поморие” и влезнах в ресторанта.
В ресторанта беше тихо свиреше долу, в бара, жива музика. За да послушам музика и да почина, слезнах долу. Двамата музиканти: китарист и клавишник свиреха рок. Аз поръчах напитки и седнах да слушам.
Курортният сезон свърши, в бара имаше много малко посетители, барман, сервитъорка и два музиканти.
В бара влезнаха известните в България предприемачи братя Диневи, заедно с бодигардовете си. Аз не ги познавах лично и съм ги виждал само в „Руския клуб”.
Динко и Йордан Диневи
В Гранд отел „Приморец” гр. Бургас, всеки четвъртък в „Руския клуб ” свиреше жива музика и пееха руски шансон. „Динко и Йордан много обичат руски шансон “, това ми каза един приятел – Евгений Чистяков, който ме покани там, за да починем и да послушаме музика.
Братя Диневи вече бяха там, на врата имаше един бодигард, а двама бодигарда бяха при братята.
„Те навсякъде се предвижват само с усилена охрана, подготвена от спецназ” – каза ми Евгений.
Аз видях Бойко Борисов при откриването на Международен Панаир в гр. Пловдив есента 2011 г., стоях до него на пет метра и даже записах любителско видео.
Бойко Борисов изглеждаше по-скромен. Братя Диневи изглеждат истинските владетели на България, носеща се финансова сила и физическа поддръжка на спецназа, мислят се за Президент и Премиер – Министър на България соответно.
Приятеля ми, Евгений Чистяков, беше запознат с братя Диневи, те си общуваха в мое присътствие няколко минути, говориха общи приказки, основно за музика, която обичаха всички. Ние послушахме около 40 мин. музиката и тръгнахме. Евгений се сбогува се с тях. Братя Диневи останаха в клуба.
Когато ни видяха заедно с Евгений – братята решиха да му отнемат скъпата яхта. Хората на братя Диневи постоянно наблюдаваха тази яхта. Искат да му я вземат, за да покрият расходите си, които направиха при конфликта с мен.
Ресторант – комплекс „ Атриум”
Братя Диневи поръчаха напитки в бара, а на музикантите – руски шансон. Аз помолих музикантите срещу заплашане да свирят рок. Рокът моментално се сменяше на шансон и така многократно.
Уважаемите българските предприемачи братя Диневи не са свикнали да почиват в такава обстановка, наредиха на бодигардове да ме изхвърлят навън.
Двама огромни бодигарда, с огромно удоволствие ме изхвърлиха навън. Ръцете ми бяха завити назад, влачеха ме по стълбището, а после с удоволствие ме изхвърлиха на асфалта.
“Гостоприемните” български братя Диневи не обичат когато им пречат чужденци. Те обичат да им продават апартаментите си в курортните места на цялата страна.
Аз преживях огромното унижение, обаче нямах желание да започвам неравната битка – не исках това. Аз съм миролюбив човек, обаче не съм страхливец – даже пред такива могъщи противници. Исках обяснение от тях и се върнах в бара.
Казах на братя Диневи, че те се занимават с мен противозаконно, че съм чужденец, евреин, казах им, че искам да извикаме полицията и нека да изяснят кой е виновен и виновния да понесе наказание съгласно закона.
Аз бях възмутен заради применения на физическа сила срещу мен, мойто човешко достоинство беше накърнено.
Братя Диневи весело се смеяха, това беше издевателство и показване на сила и мощ.
След това Йордан Диневми каза, че съм недобит евреин и днес на един евреин в България ще бъде по-малко.
Динко Динев каза нещо много тихо на своя бодигард.
Аз не усетих как един от бодигардовете отзад сложи чувал на главата ми, удари ме по главата. След това ме изхвърлиха от бара навън и започнаха да ме убиват.
Биха ме по всичките части на тялото, основно по главата. Аз осетих страшната болка и силно крещях от болка. Когато те чуха мой предсмъртен вик – ме оставиха за малко.
С голямо усилие станах, лявата ръка висеше като парцал, аз не я усещах, болеше ме главата и имах страшен световъртеж. Някак си излезнах навън. Вече не съм мислил, само исках да седна в колата.
„ Умира се един път ” – тази мисъл беше в главата ми.
Седнах в колата си, реших да карам с една ръка, с главоболие и желание да си отмъстя. Седях няколко минути и подкарах колата. Желание да бягам нямах, наопаки – исках да напомня на убийците ми че съм тук, жив съм още!
С колата си влезнах в ресторанта много внимателно. Бодигардове първо залегнаха, може би чакаха някакъв взрив, обаче после дойдоха при колата и започнаха да удрят по нея с всичките си сили. Един от бодигардове легна на капака на колата ми.
Аз внимателно излезнах от ресторанта заедно с бодигарда на капака. След секунда той скочи от капака и седна в колата – БМВ Х5, колата на братя Диневи, колата беше пред входа и в нея седеше шофьор.
Аз тръгнах по ул. “Професор Стоянов” към центера на града. БМВ Х5 тръгна след мен. Аз реших да отида до полицията и да напиша молба. Реших, че там няма да ме убият. След това разбрах, че тези хора могат да убиват навсякъде!
БМВ Х5 ме преследваше до кръстовището на ул. “Цар Борис”. Много трудно да караш колата с една ръка, обаче ми оставаха около 200 метра,за да стигна до полицията.
БМВ Х5 го караше много добър шофьор, той ме изпреварваше от лявата страна и с мощната кола удари моята кола в ляв заден калник. Моята кола смени траектория на движение и излезе в насрещното платно. Аз не можах да управлявам с една ръка и насрещния автомобил Опел Корса излезнал от пътя и се удари в таксито.
Моята кола от удара се спря. В огледалото видях, как БМВ Х5, което предизвика аварията, се скри от място на произшествието.
Хората от Опела и таксито започнаха да викат и да блъскат с тояга по колата ми, чупеха по колата всичко. Аз реших да не излизам от колата и да чакам полиция. Главата ми болеше силно, ударите по колата усилваха болката ми. И за да прекъсна този вандализъм – отворих малко прозореца и им дадох някакви пари.
До полицията беше около 200 метра и затова полицаите дойдоха бързо. Вече видях, че нищо не ме застрашава, излезнах от колата.
Полицай ми сложил белезниците, и, не ми обясни правата и задълженията ми, вкара ме в тяхната кола. В полицията те ми свалиха белезниците, провериха ми джобове, хвърлиха ме в килията. Хвърлиха ми на земята мръсно, миризливо пълно с въшки одеяло, което ме спаси от преохлаждане.
Аз бях благодарен на Господ, и мислех, че всичките ми мъки вече свършиха, обаче те сега започваха.
Част 2. 16 октомври 2011 г. Шефа на полицията.
Сутринта ме закараха при Шефа на полицията в гр. Поморие, който знаеше за случката през нощта. По-нататък ще го наричам ШЕФА.
Шефа се оказа мил и усмихнат човек, който ми напомняше комисар Жува от френският сериал за “Фантомас”. Добре говореше на руски.
Той ми показа заснети кадри от ресторанта „ Атриум ”, там беше заснет моя автомобил КИА, който влезе в ресторанта. Шеф се усмихваше мило, това всичко му харесваше, по-късно разбрах, че това вече е неговия час! Много скоро, след това происшествие, Шефа и следователя, който водеше мойто дело – отидоха по служебната стълба в гр. Бургас.
Аз попитах с голямо учудване „ И това е всичко, което имате? ” Оказа се, че нямат нищо! Нямаше свидетели на жестокото преднамерено убийство на обществено място!
Вечерта, в същия ден имаше предаване по телевизията за това, че пиян руснак влезнал с колата си в ресторанта да се замези!
Направиха ме пълен идиот на цялата страна! А пробите за алкохол бяха готови на следващият ден! Бялото стана черно и обратно!
Шефа се оказала много разбран и ми предложи сделка: Мен ще ме защитава неговия адвокат за 1200 лева, делото се води от негов следовател, получавам подписка, не излизам преди делото, никакви материални претенции от пострадалите и ми дават три години условно.
Забрана за шофиране за две години и общественно порицание и като бонус – ще ме оставят да живея в България и лети като бял лебед в своя апартамент. И всичко това, за да се съглася с показване по телевизията на тези новини и коментарии към тях.
Аз попитах какво ме чака в противен случай?
Шефа каза, че ме очаква живот суров, ако доживея до разглеждане на делото в съда. Докато чакам съда, мога да се разболея от СПИН, хепатит и др. Всичките прелести от живота в затвора щяха да ми бъдат осигурени за три години напред.
Николай Гогол е бил абсолютно прав, казвайки, че малко птици ще долетят до средата на Днепър, но Шефът, не подозирайки за неговото съществуване, ме запозна с баналната статистика: “България заема първо място в Европа по смъртност на затворниците.”
В затворите на България е най – високия процент на смъртност в Европа: на 10 000 затворници умират 100 човека. Това е написано в доклада до Съвета на Европа.
Официалните отчети на системите в затворите на 47 държави, влизащи в Съвета на Европа.
На второ място е Сърбия с 68 загинали в затворите, на трето – Русия със 61 загинали.
В останалите европейски държави – 28 човека на 10 000 затворници.
Създава се впечатление, че затворниците в България са както затворника от замъка Иф, без шансове да излезат на свобода живи.
Аз избрах първи вариант. Откараха ме по мое желание в медицински център в гр. Бургас. Учтиви лекари ми направиха изследвания и за моето голямо учудване ми изкараха диагноза, която ясно подтвърждаваше, че съм напълно здрав!
Цицини, синини по цялото ми тяло от краката до главата и никакво лечение!
Всичко си дойде на мястото!
В медицински център бях с белезници, а когато полицая излизаше през 15 минути, за да пуши, да почива, да яде – бях закачен за леглото. И всичките медицински работници, които ме преглеждаха, се отнасяха с мен както с болен от проказа.
Храна и вода никой не ми предлагаше, все едно че не съм жив. Пих вода от туалетната, пет дни, разболях се още повече. Така, че ме чакаше рехабилитация дълги години.
Три години след това лекувах ръката си. Първо мислех, че съм я изгубил, обаче ми помогна баба София от с. Брестник, Пловдивско. Движенията на ръката и пръсти почти са възстановени, обаче имам болки постоянно при промяна на времето и умора. Главата ми, за съжеление, много често ме боли, намалява зрението ми. Лявото ухо също ме боли.
Стрес и неспокойствие, кошмари посред нощ, много различни неща, които ми пречат в живота. Имам вече и излишно тегло, около 30 кг.
Трябва да се направи операцията на стомаха, която струва 20 000 $, в клиниката „МЕИР”, КФАР – САБА, Израел. Не съм богат човек, получавам руска пенсия, която заради курс на долара все намаля. Ще бъда признателен за всякаква материална помощ.
Райфайзен БАНК, VLADIMIR E. ZAKHAROV, Валюта: BGN, IBAN: BG54 RZBB 9155 1037 6951 09, BIC: RZBBBGSF.
Аз проведох още няколко незабравими нощи в камерата на полицията гр. Поморие. На 21 октомври следователя ми даде разрешение и ме пусна в квартал „ Свобода ”, кварталът, където аз живеех. Показа ми, че адвоката се намира точно срещу полицията, което е много удобно.
На следващият ден аз донесох парите на адвоката и следствеената машина тръгна да работи. Имах куп глоби и след две седмици, делото беше в съда.
На 02 ноември 2011 г. беше делото. Освен съдия в залата имаше секретар, прокурор, аз, адвоката и преводач. Всичко мина за 10 мин. Съдът ме обвини в злостното хулиганство и неуважение към обществото.
Какво бе написано в протокола от Съда:
1. “…. Обвиняем Владимир Евгениевич Захаров, 15.10.2011 г. в гр. Поморие, на ул. „Професор Стоянов” в ресторант комплекс „ Атриум ” нарушава правилата на пристойно поведение, изразено в грубо нарушаване на обществен ред и неуважение към обществото, като управлява леката кола „ Киа Джес Спортиж” с рег. Номер К 287 РА/199, руска регистрация, минава през стъклената входна врата на комплекса „ Атриум ” – престъпление по ст. 325, чл.1, Наказателен Кодекс. А също :
На 16.10.2011 г. около 00.30 часа в гр. Поморие, обл. Бургас, на кръстовището на улиците „Сливница” и „Княз Борис” управлява МПС „ Киа Джес Спортиж ” с рег. номер К 287 РА/199, руска регистрация, с концетрация на алкохол в кръвта повечето от 1,2 промили, а именно 2,5, установено и подтвърдено с протокол на химическа експертиза номер 1034/17.10.2011 г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас, съгласно на постановлението номер 30/27.06.2001 г. – престъпление по ст. 343 б, ч.1 на НК. И двете деяния направени с действие, по форма на виновност – пряк умисъл – ст. 11, ч.11 от НК… “
Съдът произнесе: шест месеца затвор, като изпълнение се отлага за три години, плюс две години забрана за каране на автомобил. Също беше наложено плащането на съдебните издръжки, експертизи и работата на преводача.
Обаче, не бяха разбити вратите на „ Атриум ”, а само нарушена работа на механизма на вратата.
А най-важното бяха разбити три леки коли: КИА Спортиж, Опел Корса и таксито. Съдията изобщо не го интересуваше – откъде дошли експертизите? Той не знаеше или не искаше да знае?
Аз се сетих за един рок музикант и поет Андрей Макаревич… неговата песен „Марионетки” („ Кукли на конци ”) :
„ Дърпат куклите за конци, на лицата им усмивки и свири клоун на тръба … и се създава впечатлението, че куклите танцуват сами… Много е лошо, че не всичко виждаме… И, понякога глупаво вярваме в това, което не съществува. ”
“Адвокат” Петя Арнаудова:
Вместо цялостно и пълно разследване на наказателното дело, “Адвокат” Петя Арнаудова, в тайно споразумение с Динко и Йордан Диневи и длъжностни лица на гр. Поморие, ме направи престъпник.
Вместо да защитава клиента си, пред следствието, прокуратурата и съда, прилагайки молби, “Адвокат” Петя Арнаудова, ме направи обвиняем.
Използването на заплахи и сплашване, престъпното сдружение начело с “Адвокат” Петя Арнаудова ме лиши от правото на свобода, като ме остави в килията без свободен медицински преглед и свободен избор на адвокат.
Вместо да защитава клиента си, за 1200 лева, “Адвокат” Петя Арнаудова, използва официалната си позиция за собствените си егоистични цели. А именно, използвайки моето състояние на шок след опита за убийство и заплахите, отправени към мен за затвор и смърт, е нарушила фактите и документите.
“Адвокат” Петя Арнаудова, знаейки точната информация за моя конфликт с братята Диневи, в тайно споразумение с тях, както и с шефа на полицията на гр. Поморие, не е действала в интерес на клиента си, а в интерес на престъпната общност, в която тя се чувства в безопасност.
Трудно е да си представим, че Петя Арнаудова все още е майка на децата си, че тя е готова за благосъстоянието на децата си, да унищожи други (убие, да направи иневалиди, изпрати в затвора, депортира), защото аз също съм син на майка си.
Моите коментарии към Криминалното дело и Съда:
Господин Съдията, ествственно знаеше, че автомобила КИА Спортиж спряха “доблестните” работници на полицията на гр. Поморие в 00.30 часа, след аварията на кръстовище „Сливница” и „Цар Борис”.
Цялата криминална история беше направена от невидимият режисьор или „ стопанин ”, започвайки от 15.10.2011г. от „Атриум” и завършвайки с делото в съда на 02.11.2011 г.
Никой не искаше да изпуска такъв шанс в живота си, и, забравяйки за длъжности, чест и достоинство, длъжноститете лица на гр. Поморие, направиха така, че трябваше да ме департират.
Да убиеш чужденец от еврейска нация не е сложно, обаче после какво ги чака?
Могат да дойдат руски следователи, а те непременно ще дойдат. И птичето, кацнало на рамото бързо ще отлети.
Чорбаджията – невидимка, „ Мистър Х ”.
„ Мистър Х ” решава да не рискува, а да ме департира от България в най-близко време. С тази отговорна работа беше зает следователя на гр. Поморие Алексей Русев, който ми правеше различни капани, следеше ме навсякъде, претърсваше ме.
По нареждания отгоре той ведеше дело ми по моята департация и постоянно имаше доклади по този въпрос.
„Такива като теб не трябва да живеят в България, и аз ще направя всичко възможно и невъзможно да те изпроводя от тука ” – заяви ми той на 15.07.2013 г., когато дойдох в полицията по един от доносите.
Автомобил „ КИА ДЖЕС СПОРТИЖ ”
Повечето от две години колата ми служеше вярно, минавайки почти две обиколки по екватора, колата беше „смъртно ранена ” в братската България, и после още две седмици беше на паркинга на полицията, където беше докарана с евакуатор след ударите.
Цялата кола беше разбита, стъклото напукано, „ биха ” не само с колите, а и бодигардовете и пострадалите хора от Опела и таксито.
„ КИА…” Или „ Телето ”, както мило го наричаше дъщеря ми, беше единствен ми пазач, закрилник, свидетел на происшествието.
Сега колата изискваше много сериозен ремонт, който направиха в сервизния центъра на ” КИА ” гр. Бургас.
Част 3. гр. Поморие, България, юни 2013г.
От първото ми посещение, още лято 2010 г., много ми хареса в България, пътувах с колата си ” КИА…”, минах 2500 км за да дойда в страната, а после толкова и по страната.
Винаги започвах пътуванията си от гр. Бургас. И за мой срам разбирах, че по-рано нищо не съм знаел за този град.
Първото, там много интерсна Катедрала „ Св. Св. Кирил и Методи ”, построен през 1907 г. по плана на италянски архитект Рикардо Тоскани. Храмът е построен в стил на Базилика. Интериорът вътре е разделен от пет свързани мраморни колони. Отпред, на главния вход, има изображение на Кирил и Методи. Уникалните фрески бяха изобразени от известни български художници Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.
Вътре има толкова красота и съвершенство! Бургас е много красив и зелен град, на брега на Черно море! Бургаският залив –невероятна красота!
Разкошен парк на брега на море се ниже на много километри! Старият град е голям и да се расхождаш там е такова удоволствие!
А каква храна и напитки предлагат тук! И цените са приемливи!
Живях в гр. Поморие, харесвах много неща, обаче осъзнах с времето, че изобщо не познавам българския народ!
И, най-вече “дружелюбието” на народа!
През месец май, в начало на сезона за почивка, започнах лечебно гладуване, за да намаля теглото си. С тази цел поръчах през интернет два литра сироп от клен „ Мадал Бал ” швейцарското качество. Фирма гарантира: чистене на организма, липса на апетит, снижаване на теглото. От 19 май две седмици пих коктейл от кленов сироп, сок от лимон, чиста вода с добавка на лют червен пипер. Такава беше препоръката от фирмата.
На 02.06, след дълга расходка из града и крайбрежието седнах на една пейка пред моя блок. Беше топло и слънчево и аз не забелязах как съм легнал на пейката. Възможно от това, че съм бил уморен, организма ми отслабнал, слънцето направи своята реабота и може би съм изгубил съзнание.
Не помня колко време минало, обаче съм се събудил вече в полицейската кола с белезници. В колата освен менимаше трима полицаи. Обясних им, че живея наблизо и не съм добре. Обаче мога сам да се прибера вкъщи. Забелязах, че полицая държи моя портфейл, в който имаше 8 банкноти по 20 лева.
” Откъде имаш толкова много пари? ” – ме попитаха те. ” Играех тото “- отговорих им. Възможно съм казал нещо страшно, и те решиха да ме закарат в полицейското в гр. Бургас. Започна да работи закона на причинно – следствената връзка.
В гр. Бургас вече ме чакаха трима други полицаи, прибраха документите и парите ми, откъснаха сребърната ми верижка (ланец) заедно с кръстчето, и започнаха да ме мачкат като тесто. На оплаквания ми за здравословното ми състояние и молба да извикат доктора – те се смееха.
Хвърлиха ме с кожени белезници зад гърба в килията, където лежах на пода пет часа. Постоянно молих господа полицаите да ми донесат вода, обаче те ме накараха от тоалетната да пия вода. Друга вода за мен нямаше.
Аз бях унижаван и не исках повече да живея. Полицаите следяха от видеокамерата и постоянно ме унижаваха. Не знам как съм откъснал ръцете си от белезниците и тогава веднага дойдоха при мен и започнаха пак да ме мачкат и да ме бият. Биха навсякъде, без удоволствие, методично. Затегнаха белезниците зад гърба ми и отидоха да наблюдават.
Миличките господа полицаи, Дай, Боже на тях всичко “хубаво”, смееха се и веселиха се за моята сметка, 160 лева исчезнаха от портмонето безвъзвратно. Вечерта, на същия ден, ме изхвърлиха навън, без пари, скъпи очила и скъсан ланец с кръстчето. Банкоматна карта на Райфайзенбанк ми помогна да се прибера в Поморие. От хотел „ Космос ” извиках такси и взех от банкомата 30 лева.
Лошата вода от туалетната и липса на медицинска помощ ме довършиха. Цялата седмица ме мъчиха болки: глава, корем, стомах, повръщане. От силен стрес кръвното ми беше мнаго високо и цяла седмица не бях спал.
Р.S. „ Величието на човека не в това, какъв е той (в даден момент), а в това, което той прави в момента за себе си.” Шри Ауробиндо.
На 03 юни, около 20.30 часа на вратата се позвъни настоятелно. Пред мен стояха трима полицаи с различни звания. Първо ме посетиха мисли, че нещо са объркали господата, обаче после, погледнах внимательно, познах вчерашните мои похитители.
Един от тях, пълен човек, приличаше на турчин, излезе напред. Сетих се, че той е най-нахален от всичките, казва се Ахмед Халил Салах. С такова име могат да служат в полицията само провокатори.
Знаех си, че нищо хубаво няма да ме чака и, реших, че трябва да имам свидетел. Обадих се на врата на комшията – Дафин. Преди малко общувах с него и бях сигурен, че той в апартамента си. Моите неочаквани „ гости ” не очакваха от мен нещо подобно и това ги изплаши. Пауза.
И се чуха стъпките на Дафин. Тримата много бързо побегнаха надолу…. Когато Дафин отворил врата – нямаше вече никой, обаче през прозореца видяхме – полицаите бързо влезнаха в колата и тръгнаха. Какво искаха тези хора? Аз така и не разбрах.
Изчезнаха така бързо, както и се появиха. ” Странен визит. ” – помислех си аз. Дафин ли ги изплаши? Помислих си, че свидетели не им са нужни. Обаче свидетел на какво?
По-късно разбрах много неща. Този Ахмед Халил Салах написал срещу мен докладна записка за това, че съм го обиждал в този ден.
На 07 юни, около 11 часа сутринта, на входната врата някой позвъни настоятелно. Отворих, на врата стояха четирима полицаи, с различни звания, което ме учуди безкрайно.
И, веднага ме посети мисълта, че трябва да изключа звънеца, иначе цялото РУП на гр. Поморие ще се пресели при мен. И за какво толкова харесаха квартирата ми? Или може би всичките искат да се запознаят с мен?
Ох, изцяло ме объркаха! Да, много голяма група от служители!
След малко служителите на реда ми предложиха да дойда с тях до полицийското управление. Трудно ми беше да им откажа и аз веднага представих как се движа заедно с четирима полицаи по главната улица на гр. Поморие – “Княз Борис”. Обаче фантазиите ми отлетяха.
Сетих се за билет за Москва. Казах им, че имам полет след два часа. Показах им уж билет. Който се оказа една ненужна хартийка… обърках я с билета. Дълго преговаряха, за да ме закарат при следователя Алексей Русев, уж за 10-на минутки. Помислих, че тяхните 10-на минутки могат да ми костват доживотен затвор.
В същият ден отлетях за Москва. Кръвното ми скачаше, имах и растройство. Сутринта линейката ме закара в Боткинската болница, а оттам в инфекциозната клиника. По три системи на ден и различни хапчета ми помогнаха.
На 11 юни по моя молба ме пуснаха с диагнозата: „ Гастроентерит предположително на инфекциозна етиология ”. Съпътстваща диагноза: дисцикуляторна енцефалопатия с мнестически вестибулопатически проявления.
ЗЧМТ от 02. 06.2013 г. ИБС: стенокардия – 2ФК. Стомашна екстрасистология. Артериална гипертензия 2ст.НК2.
И всичко стана ясно – водата от туалетната, побоища от полицейските работници. Какво друго заслужавам аз?
11 юли, около 13 часа на врата се звъни. Без да се размислям – отворих. На врата – двама полицейски работника. Един от тях – лейтенант. Веднага помислих, че това е Алексей Русев. Другият – е сержант, сигурно да му помага.
Русев предлагаше да подпиша някакъв документ, на място, в коридора. “А за какво да бързаме?” Казах им, че никакви документи няма да подписвам, извикайте ме в полицейското и аз ще дойда и тогава ще се оправим.
Полицаите “изтрезняха” и веднага извадиха призовка, която веднага подписах. Трябваше да дойда в полицейското на 15 юли 2013 г. в 10 сутринта.
Цял ден ме измъчваше съмнение – защо полицейските в гр. Поморие обикалят по адреси и разносят призовките. А ако някой ще вземе и подпише документа?
Значи решението вече готово? Нищо не се променя в човешките отношения. Хитрият и оборотист човек би трябвало да бъде богат и властен, всички трябва да се страхуват от него. Някак помислих, че тези хора са вече уморени от работа и имат тежка служба.
15 юли 2013 г. 10 часа, РУП гр. Поморие.
Срещата с лейтенант Алексей Русев подкара моите мисли и аз се сетих за произведение на Илф и Петров „ Златното теле ”. Двама велики еврейски писатели и не са мислили даже за това, че тяхните персонажи от произведението ще живеят в една слънчева страна. Паниковски винаги мечтаел за мазната гъска и е крал при всеки удобен случай. Обаче той не беше късметлия и винаги той трябваше да връща гъската. И още той обичаше да говори за себе си: „ Паниковски ще продаде всичките вас, ще ви купи и пак ще ви продаде ”.
Офицера на българското правосъдие се представи за следовател. Саморъчно ми донесе призовката и ме чакаше на прага на полицейското. Такова сериозно обслужване не ми говореше за нищо хубаво. Поканиха ме не в стаята си, а в залата за инструктаж. Той беше напрегнат и ми предлагаше по-бързо да подписвам документа. Той ми предложи да прочета и да подпиша донос от Ахмед Халил Салах, на български. Имах право да чета и да подписвам само в неговото присътствие и ВЕДНАГА! Обаче не разбрах и половината от написаното!
Донос, който беше приложен към дебелото досие срещу мен, винаги го носеше със себе си. Много често излизаше и се връщаше, подканваше ме да подпиша моето нападение на Ахмед Халил Салах, когато той бил на работа.
На този следовател – бързак предложих да ми направи ксерокопие от документа. След това ще направя превод и непременно ще напиша обяснението в къщи. Това се оказа голяма полицейска тайна, не може да се изнася от полицейското. В полицията на гр. Поморие работят панически напрегнати хора – ” Паниковски “. Всеки от тях се занимава със своята доходна работа и по малко, като пчеличка, от сутрин и до вечера се борят със престъпноста и извличат от тази доходна работа собствена капка нектар.
Принудих се със силни преживявания и много грешки да напиша обяснението в неговото присътствие. След това си тръгнах. Изпратиха ме. В главата ми имаше само една мисъл: „ Какво може да следва? ”
Обаче живота си продължава, и ако има такива доноси, слънцето пак ще свети и морето няма да се изпари.
