Бойко Борисов, Иван Гешев
Задаването на въпроси към България категорично разкрива съмнения от страна на ЕП. Чрез тях се търси достоверност на позицията на страната по редица теми, които до вчера управляващите и прокуратурата определяха като ”провокирани от олигарси и платени от тях медии”. Днес Европарламентът изпратил огромен брой въпроси към главния прокурор Иван Гешев и премиера Бойко Борисов.
Вижте пълния превод, който направи Фрог Нюз на въпросите на които трябва да отговорят управляващите и прокуратурата:
Група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права (DRFMG)
Последващи въпроси
След обмен на мнения относно последните събития в България във връзка с демокрацията, върховенството на закона и основните права
от петък, 28 август 2020 г., 09.00-13.30
Към вицепремиера:
1) Как ще оценявате антикорупционните реформи в България след октомври 2019 г.?
Какви конкретни действия са предприети от правителството в това отношение? В допълнение – що се отнася до реформата на съдебната система – как правителството се отнася към препоръките на Венецианската комисия, по-специално относно функциите на главния прокурор?
2) Върховенството на закона се отнася не само до въпросите за антикорупцията и съдебната система, но и до свободата на медиите. Ситуацията по отношение на свободата на медиите в България е много притеснителна. През април тази година Съветът на Европа публикува своя годишен доклад за свободата на медиите, който гласи следното за България: „В България се вижда влошаване на работната среда за журналистите поради поляризиращия характер на публичния дебат, откритата враждебност на избраните политици и устойчивата атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и физически заплахи. Собствеността върху медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяването на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си власт, за да упражняват политическо влияние и да атакуват и да очернят съперници и критици. Бизнесът за разпространение на вестници в страната е под контрола на един конгломерат, собственост на политик. Независимите журналисти и медии редовно са обект на сплашване лично и онлайн.”
Бихте ли могли да коментирате това със специално внимание към разкритията за конгломерат, собственост на политик. Как това се отразява на свободата на медиите и какви действия планира правителството да се справи с тази ситуация?
3) Премиерът Борисов обяви конституционни изменения преди няколко седмици. През четирите дни между съобщението на премиера, че ще има нова Конституция и внасянето на самия проект, какви обществени консултации сте провели, ако има такива? Има ли достатъчна оценка на предложените промени?
4) В новия проект на Конституция вие предлагате законодателна инициатива да бъде дадена на съдебната власт. В повечето държави-членки съдебната власт прилага закона, а не го създава. Това е част от разделението на властите. И така, какво налага тази реформа, какви проблеми се опитвате да решите с това?
5) В новия проект на Конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на президента на Републиката, особено когато става въпрос за назначения в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била предмет на препоръки или анализ в рамките на оценките на съдебната власт от Комисията в рамките на препоръките на CVM или на Венецианската комисия. Каква беше целта да предложи промени в ролята му?
Към заместник министър-председателя и заместник-министъра на правосъдието:
6) Въпреки че българското правителство се е консултирало по-рано с Венецианската комисия, това не важи за последните реформи, по-специално за обявената наскоро реформа в Конституцията. Ще поиска ли българското правителство от Венецианската комисия да излезе със становище по този въпрос?
7) Решението „Колеви срещу България“ е от 2009 г. Както посочиха Венецианската комисия и GRECO, бяха предприети някои реформи за прилагане на това решение, но остават значителни пропуски в отчетността на главния прокурор. Кога правителството ще изпълни изцяло и безрезервно решението и препоръките от становищата на Венецианската комисия и GRECO?
Ще се ангажира ли българското правителство да поиска ново становище на Венецианската комисия относно предложенията за реформи по отношение на главния прокурор?
8) Смята ли българското правителство, че въвеждането на основна конституционна реформа и Велико Народно събрание само месеци преди изборите позволява внимателен, прозрачен, приобщаващ, демократичен процес?
9) Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийна собственост, както е посочено в мониторинга за медиен плурализъм от 2020. България е на 111-то място в индекса за свобода на медиите. Освен това отделни журналисти съобщават за заплахи и сплашване. Какво ще направи правителството за повишаване на прозрачността на собствеността, насърчаване на плурализма на медийната собственост и осигуряване на безопасността на журналистите?
10) Каква е настоящата правна и практическа структура и положението на българското гражданство по инвестиционна схема? Какви са последните промени и как всъщност са приложени обявените промени? Готова ли е България да последва позицията на ЕП, че всички държави-членки трябва да отменят подобни схеми, или поне желае ли да подкрепи действията на ЕС за регулиране на това?
Към заместник-министъра на правосъдието:
11) Според доклада на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) в няколко страни се появяват доклади на политици, използващи расистки и ксенофобски език. Amnesty International отбеляза през април, че въвеждането на карантинни мерки в ромските квартали в България и Словакия е придружено от “все по-враждебна анти-ромска реторика, често подклаждана от политици”. Каква е позицията на българското правителство по отношение на тези констатации? Как е положението на ромските квартали в момента?
12) Конституционният съд на България прие жалбата срещу закон, позволяващ на полицията да има достъп до данни за местоположението на идентифицирани лица за проследяване на хора в карантина. Какво е последното състояние на действията в тази посока?
13) Върховният касационен съд на България отхвърля жалбата на правителството срещу условното предсрочно освобождаване на Джок Палфрийман, заявявайки, че „искането за възобновяване на делото е процесуално недопустимо и всички производства трябва да бъдат прекратени“. И все пак този австралийски гражданин продължава да не може да напусне страната по заповед на Министерството на вътрешните работи. Бихте ли обяснили защо Съдът се игнорира и ако няма производство срещу това лице, каква е основата за продължаващото му задържане в страната?
14) Голям брой чуждестранни собственици на имоти в България са потърсили защитата по Закона за етажната собственост, който ги освобождава от заплащане на такси за управление, ако пребивават под 30 дни годишно в собствеността си. Мнозина обаче не успяват да се възползват от този закон в местните съдилища. Установява се тясна връзка между съдебната власт и предприемачите, в резултат на което делата се губят в по-нисшите съдилища и трябва да бъдат обжалвани при значителни времеви и финансови разходи пред по-горните инстанции. Наясно ли сте с това и имате ли планове да се справите с него?
15) Има ли планове за регулиране на дейността на управляващите дружества с конкретно отношение към неправомерните такси, които се увеличават както им се иска, без да има изисквания за коректни сметки или да се гарантира, че финансовите изисквания са свързани с предоставянето на услуги?
16) По отношение на набиране на сезонни работници от България чрез агенции за набиране на персонал в страната за предимно селскостопански работници в цяла Европа: Знаете ли броя на тези агенции? Има ли опасения, че правата на тези работници са нарушени от налагането на разходи и такси, свързани с тяхното получаване на работа? В момента разследва ли се някоя от тези агенции?
Към главния прокурор и зам.-главния прокурор:
17) Свързано с предложения по време на изслушването относно недостатъци в борбата с корупцията, би било уместно да има повече информация от главния прокурор и неговата заместник г-жа Филипова. Какви конкретни мерки е взела прокуратурата в борбата с корупцията? Разследвани и обвинени ли са политически лица и от кои политически партии произхождат предимно? Те от политически партии ли са както в правителството, така и в опозицията?
18) Наскоро испанските медии публикуваха информация за текущо разследване, свързващо премиера Борисов със схема за пране на пари в Барселона. Работи ли българското обвинение по това дело, имайки предвид, че е получило сигнали по него още през 2019 г.? Ако да, на какъв етап е разследването?
19) Преди няколко месеца в пресата бяха публикувани няколко аудиозаписа. Наред с много други неща, които са представени в тези записи, в определен момент гласът, който изглежда е гласът на премиера Борисов, заплашва да „изгори“ водещ политик от опозицията, в момента колега евродепутат. Има ли някакво разследване или предварителна проверка в това отношение? Ако да, на какъв етап са?
20) Българските граждани станаха свидетели на различни аудиозаписи и снимки, публикувани в медиите. Но не всички от тези записи и снимки са анонимни. Някои стенограми и записи бяха оповестени официално от прокуратурата – някои от тях по време на текущи дела, някои дори преди образуване на дело. Как оценявате тази практика?
21) След заседанието на закрито на DRFMG, главният прокурор на България публикува на официалната си страница информация, че срещата е организирана по предложение на главния прокурор на България. Всъщност DRFMG взе решението да се проведе това събрание и покани главния прокурор, който изпрати заместника си. Желаете ли да коригирате тази невярна информация?
До заместник-министъра на правосъдието и заместник главния прокурор:
22) Както е посочено в последния доклад за CVM и докладите на GRECO, структурите за борба с корупцията са укрепени, но все още липсва солидна история на разследванията, водещи до резултати, включително присъди за извършители. Как българското правителство и прокуратурата ще се уверят, че официално предприетите реформи действително ще доведат до реални резултати по отношение на борбата с корупцията?
Към заместник-министъра на правосъдието и Комисията за защита срещу дискриминацията:
23) Как българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминацията ще осигурят пълната защита на всички малцинства? Това включва роми, ЛГБТИ хора, както и етнически и езикови малцинства в България? Имаме доклади за произволна карантина и мерки за блокиране, насочени конкретно към ромите, широко разпространена реч на омразата срещу роми, ЛГБТИ фобийна реч на омразата, както и опити за възпрепятстване на работата на НПО, работещи с македонско-българското малцинство. Конкретно към Комисията за защита срещу дискриминация: Какви разследвания е извършила през последната година по тези дела и какви решения е взела по тези дела?
24) Що се отнася до правата на жените – как българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминацията осигуряват пълната им защита? Как отговаря на критиките, че настоящата правна и политическа рамка не осигурява ефективна защита срещу насилието над жените? Според EIGE България има един от най-ниските нива на отчитане на домашното насилие. Как ще се обърне внимание на това? Защо българското правителство не би се противопоставило на невярно представяне на Истанбулската конвенция и по-скоро ще работи за защита на жените, като ратифицира Конвенцията?
Към българското правителство като цяло: За конституционната реформа
25) Сред основните искания на неотдавнашната протестна вълна, едно от тях е призив за организиране на нови и честни избори от правителство, полагащо грижи, които да бъдат последвани от значителни реформи в областта на върховенството на закона. И все пак критиците казват, че правителството се опитва да прекъсне тези искания, като предлага избора на голямо национално събрание, за да се обсъди вече подготвен нов проект на конституция – изготвен при неговите условия – че вече е широко критикуван не само за това, че не е отговорил на повечето въпроси, които подкопават върховенството на закона в България, но също така създават нови заплахи, включително допълнително укрепване на правомощията на главния прокурор. Какви гаранции може да даде българското правителство, че ще бъдат спазени най-високите стандарти за прозрачност и ще бъде проведена възможно най-широка обществена дискусия и консултация?
Реформа на прокуратурата
26) Измина повече от десетилетие от делото „Колеви срещу България“, в което Европейският съд по правата на човека категорично изисква от България да промени законодателството относно прокуратурата и главния прокурор. Оттогава Венецианската комисия също няколко пъти е призовавала България да го направи. Без наистина независима прокуратура борбата с корупцията не може да бъде ефективна. В система, при която върховенството на закона е подкопано, не може да реагира на високопоставени политици, злоупотребяващи с властта си. Може ли българското правителство да предостави информация как и кога възнамерява да се придържа към решението на ЕСПЧ като предпоставка за правилното функциониране на върховенството на закона?
Относно препоръките на GRECO
27) По време на нашата видеоконференция миналата седмица беше споменато, че България е изпълнила голяма част от препоръките на GRECO през последните години. Тогава може ли правителството да обясни защо България е в стагнация в индекса за възприятие на корупцията, като постоянно се класира на последно място сред държавите-членки на ЕС?
Относно нов закон за НПО
28) Един от младшите коалиционни партньори на българското правителство наскоро внесе законопроект, който ще въведе задължение за НПО да докладват в рамките на 7 дни всяко дарение, надвишаващо приблизително 500 евро, което биха получили от чужбина. Личната отговорност на членовете на управителните органи на НПО също се ангажира изцяло към това. Подобен закон, приет в Унгария, беше наскоро атакуван от Европейския съд, тъй като е дискриминационен, нарушава свободното движение на лица и ограничава свободата на сдружаване. Може ли правителството да потвърди, че този законопроект, който има смущаващо въздействие върху НПО и смразяващ ефект върху критичните гласове няма да получи подкрепа от всички коалиционни партии?
Относно ситуацията с ромите
29) При извънредни мерки за ограничаване на COVID-19 се съобщава, че българските власти са поставили ромските селища под задължителни карантини, налагани от полицията и военните, с аргумента, че такива мерки са необходими за опазване на общественото здраве и безопасност. Въвеждането на тези мерки е придружено от все по-враждебна анти-ромска реторика, която често се подклажда от политиците и се използва за заклеймяване и налагане на по-репресивни мерки върху ромските общности. Отчетите показват, че тези мерки, както и принудително изселване и разрушаване от къщите са били селективно насочени към ромски селища и те не са били приложени към други групи или населението. Подобно селективно прилагане, при липса на доказателства, че са били разгледани по-малко ограничителни алтернативи, повдига въпроси относно спазването на тези мерки със задължението за забрана на дискриминацията. Може ли правителството да обясни как могат да бъдат разрешени такива мерки и какво възнамерява да направи, за да сложи край на дискриминационните мерки срещу част от населението? Може ли да подчертае основните си постижения и основните недостатъци в контекста на настоящата рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите?
Превод Диана Йонкова
https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/vijte-kakvo-tochno-pitat-geshev-borisov.html
