Невъзможното, нереалното, привидно невъобразимото, онова на границата на абсурда, че и оттатък нея – съществува.
Не само като стилистична фигура в литературата, съчетала несъчетаеми противоположни понятия, а като случване.
След 30-годишно препускане от една илюзия към друга, България днес е най-бедна в ЕС, но някак без бедни и бедност, с впечатляваща по размери корупция, но без корумпирани и осъдени за това, с увеличаващи се километри магистрали с безобразно качество и намаляващ брой хора, които да ги ползват, с внушителна по размери застроена търговска площ на глава от населението и отсъстващ индустриален и производствен профил, с безброй медии, но без медийна свобода, със стотици партии, но с компрометирано доверие в партийната система; държава, в която инвестициите в политическа пропаганда са повече и по-важни отколкото инвестирането в човека и бизнеса.
Държава, в която обещаваното Утре вече е живяно, а Настоящето е метаморфирало несвършващо Минало.
Корупция има, корумпирани – НЕ.
Контрабанда има, контрабандисти НЕ.
Престъпниците ни са желани медийни анализатори и пропагандатори, облечени във власт изпрани биографии…..
Случайни политици – тъжни политически веселби…
Ежедневен сменящ се кризисен минстрийм, тотално изпращаш в забрава вчерашният…..
Коментари на парче……от днес….
Ние сме ненормални.
„Мъртви души“ в живи тела…..
ТолкоС!!!
Силвия Георгиева https://svobodnoslovo.eu
