Село Индже войвода се намира на около 40 км от Бургас и е известно в региона най-вече с красивата дива природа и пехливанските борби, които всяко лято са гвоздеят в програмата на местните народни събори. Отскоро обаче има още един повод за гордост: пчеларска ферма „Странджа“, стопанство от ново поколение, което съчетава пчеларство, земеделие, животновъдство, преработка и туризъм в една успешна формула. Със своите 7000 дка площ на територията на Странджа, които включват 4000 дка зеленчукови градини, 1000 дка памучни полета, пасища, ливади и 2200 кошера, то е сред най-големите биоферми в Европа.
Тук обаче поглежда своя, време е да влезем във фабриката. Излъскана до блясък, тя изглежда като чисто нова. Хигиената е от решаващо значение, особено когато се използват продукти, в които не се използват консерванти. Мощностите не работят целогодишно, а сезонно, поясняват собствениците. Но съвсем скоро по поточните ѝ линии ще потекат реки от сезонни зеленчуци, плодове и биомед, които, преработени по иновативен и щадящ ценните свойства на суровините начин, ще запълнят портфолиото на фермата с биопродукти, овкусени с мед – сладка, лютеници, тахани, туршии, шоколади, плодови сокове… Процесът протича при железни правила – задължително тестване на продукцията на входа и изхода, а пластмасата е табу.
Ралица Кунева и Димитър Станчев не са си представяли, че могат да стигнат дотук, когато преди четиринайсет години слагат първите си кошери край една нива с рапица. Двамата са съвсем млади, той е с диплома за агроном, тя – за туризъм. Станчев работи в американска корпорация, Кунева е мениджър в голям хотел.
Макар и да произхождат от „земеделско коляно“, отглеждат и продават зеленчуци и плодове като страничен бизнес. Годината е 2008-a, тежка за земеделските производители.
Тук обаче поглежда своя, време е да влезем във фабриката. Излъскана до блясък, тя изглежда като чисто нова. Хигиената е от решаващо значение, особено когато се използват продукти, в които не се използват консерванти. Мощностите не работят целогодишно, а сезонно, поясняват собствениците. Но съвсем скоро по поточните ѝ линии ще потекат реки от сезонни зеленчуци, плодове и биомед, които, преработени по иновативен и щадящ ценните свойства на суровините начин, ще запълнят портфолиото на фермата с биопродукти, овкусени с мед – сладка, лютеници, тахани, туршии, шоколади, плодови сокове… Процесът протича при железни правила – задължително тестване на продукцията на входа и изхода, а пластмасата е табу.
Ралица Кунева и Димитър Станчев не са си представяли, че могат да стигнат дотук, когато преди четиринайсет години слагат първите си кошери край една нива с рапица. Двамата са съвсем млади, той е с диплома за агроном, тя – за туризъм. Станчев работи в американска корпорация, Кунева е мениджър в голям хотел.
Макар и да произхождат от „земеделско коляно“, отглеждат и продават зеленчуци и плодове като страничен бизнес. Годината е 2008-a, тежка за земеделските производители.
„Контрабандата вървеше с двеста. Вкарваха домати и пипер от Македония, бяхме в тотален фалит. Няма какво да правиш продукцията – няма пазар, няма преработвателна мощност, където да я дадеш, минимална цена, купища домати стоят“, припомня си Станчев. Един следобед, докато е седнал за малко в градината, спира поглед върху близкия слънчоглед. Наблюдавайки как по цъфналите краища на питата жужат пчели, той се вдъхновява и предлага на жена си: „Дай да пробваме с пчели.“
Ралица Кунева не чака втора покана. Вземат петте кошера на дядото на Димитър, купуват още 40 и в края на сезона се радват на първата си щедра реколта. Дори фактът, че някой е откраднал част от пчелите им, не успява да ги обезкуражи. Запалени, те решават да продължат. ‚Пчеларството е болестно състояние, трябва да си малко луд, защото искаш да знаеш все повече и повече, трябва да си малко агроном, да разбираш от растения, климат, почва, живота на пчелата. Иска се богата култура“, споделя Ралица Кунева.
По пътя си на пчелари двойката трупа ценен опит, понякога и горчив. „Имало е години без нищо, имало е с малко и с много. 2017-a, 2018-a и 2019-a бяха трудни за сектора. Загубихме пчелни семейства“, припомня фермерката, а в тежките моменти постоянството е сламката, която ги задържа на повърхността. „Всяка загуба е урок, който трябва да научиш сам, не е нужно да си много силен на мига. Формулата е всеки ден по малко, с малка лъжичка и нещата се подреждат“, споделя Димитър Станчев бизнес философията на семейството.
Стъпка по стъпка двамата развиват фермата. Премислят всеки ход – регистрират се поотделно като земеделски производители, защото програмите за подпомагане са насочени към малките стопани. Затова не сключват официален брак, но пък дават старт на бизнеса си. Визията си за иновативно, разнообразно и устойчиво стопанство, с чисти биопродукти младите предприемачи развиват с помощта на дигиталните технологии, които им позволяват да бъдат гъвкави, бързи и навсякъде.
„Ние сме фермери от ново поколение“, казват те и превръщат „Странджа“ в отличен пример за „земеделие в смартфона“. Софтуерите, които са внедрили в практиката си, ги информират за статуса на кошерите, почвата и климатичните условия с един клик и им помагат ефективно да се справят с мултитаскинга. „Имаме система за мониторинг на пчелите 24/7, метеостанция и от тях получаваме данни за факторите, определящи нектароотделянето“, обяснява Станчев. Ако има проблем, пчеларите могат да реагират изпреварващо и адекватно. Тракторите им са с инсталирани тракери, работниците на полето поддържат Live връзка със Станчев, изпращат му видеа всеки ден, сонди измерват влажността на деветте вида почви във фермата, геокамера следи количеството дъжд в различните блокове, а друга умна система информира за интензитета на отделяне на хлорофил. Постоянно сме онлайн, подчертават фермерите.
Ралица Kунева и Димитър Станчев финансират прогреса си с всеки спечелен лев повече, с банкови кредити и два проекта по европейски програми за около 500 хил. лв. Така постепенно активите им растат с нови кошери, центрофуги, високопроходими автомобили, ремаркета, платформи, земи, а фермата им разширява очертанията си. Фабриката, която отварят в бившата районно-потребителска кооперация на селото през 2020 г., е ключова инвестиция за младите предприемачи. Тя преработва част от земеделската им продукция, работи и на ишлеме, и разполага с девет съвременни производства. Това е последната брънка в устойчивата верига на бизнес цикъла, а в нейната реконструкция и оборудване семейството влага 2.5 млн. лв. заем от банка. „Тогава навлязохме в период на подем“, казва Ралица Кунева. Данните от Търговския регистър на двете фирми и данъчните декларации на регистрираните земеделски производители под шапката на пчеларска ферма „Странджа“ показват общи приходи близо 1.3 млн. лв. за 2020 г., като ръстът само при „Странджа Еко Пак“ ЕООД, отчитаща дейността на фабриката, е малко над 300%.
Една от причините за този възход са именно новите технологии, които Кунева и Станчев пренасят и в производството. С машините за пчелна храна и восъчни основи (платки с принтирани пчелни килийки, върху които пчелите създават пило и складират мед), закупени с евросредства през 2019 г., те поемат изцяло в свои ръце пътя на меда от пилото до буркана, за да са сигурни в чистотата и качеството му. Така успяват да излязат от един порочен кръг в пчеларството, свързан с практиката восъчните пити да се дават за претопяване, а полученият на финала восък да е разводнен с парафин и други химични съединения. Факт, който фермерите от Индже войвода установяват с проба, изпратена за анализ в немска лаборатория.
Сега стерилизаторът и линията за восъчни основи блестят пред очите ни под лъчите на обедното слънце в едно от помещенията на фабриката. Край тях на висок стелаж грижливо са подредени купчини с основи, излъчващи замайващ меден аромат. Ралица Кунева ни подава няколко листа: „За да се получат, питата е минала през стерилизация минимум 12 часа при температура 115 градуса и се е изчистила от всякакви замърсявания.“ В процеса се унищожават и спорите на болестотворни бактерии, и акарите, „най-големият бич на пчелите“, и восъкът излиза стерилно чист. Кунева и Станчев са убедени, че техните основи не могат да заразят кошерите, и посочват, че откакто ги ползват, нямат загуби на пчели. Те предлагат услугата на консигнация, но процесът изразходва доста ток и повечето им колеги не могат да си я позволят. Евтиното обаче излиза скъпо, особено в пчеларството. „В сектора се оплакват от масова смъртност на пчелите, а една от главните причини е именно лошото обеззаразяване на продуктите“, подчертава Ралица Кунева.
Но браншът има предразсъдъци и новите идеи трудно си пробиват път, показва опитът на семейството. Затова младите фермери се опитват да споделят новостите с колегите си. Презентират им как работи стерилизаторът, а на пчеларите, чийто мед изкупуват, предлагат да тестват иновативната им храна за пчели, собствена разработка. За разлика от стандартните тяхната бяла захар е заменена с тръстикова от остров Мавриций, защото е по-калорична и няма ГМО варианти, добавени са етерични масла и специален ензим за по-лесно разграждане на захарта. Кунева повдига една разфасовка с яркожълт прах: „Не изтощаваме пчелата, а ѝ даваме енергия.“
Стремежът на предприемачите постоянно да са различни и в крак с тенденциите рефлектира и върху портфолиото им с продукти. Последната им рецепта е за шоколад с мед, която от четири месеца е в търговската им мрежа. А на лабораторната маса ги очакват колби с още нови идеи – мед с магарешко мляко на прах, между другото мисълта така е обсебила Станчев, че разширява стопанството с 25 магарета, и синьо-зелена смес от свежа спирулина и манов мед, разработка на Ралица Кунева за български бранд.
Фермерите са наясно, че добавената стойност, която влагат в продуктите си, не може да отговори на българския пазар. Производството им е бутиково и се разпространява в био- и гурме магазини, насочени към клиенти, които знаят точно с какво се хранят. Продажбите им в България не надвишават 25%. Изключение са първите месеци на пандемията, когато процентът се удвоява, защото, уплашени от ковид, хората търсят здравословно меню.
Войната в Украйна, инфлацията и поскъпването на тока поставят Димитър Станчев и Ралица Кунева в ситуацията, в която изкуствено задържат настоящата си цена. Могат да си го позволяват, защото работят с миналогодишна продукция и имат буфер – складовете им са пълни с мед. „Това ни държи в момента. Сега ще споделим печалбата си, за да сме лоялни към клиентите, след това ще се отблагодарят“, коментира фермерът.
Диверсификацията е стратегия, която помага на „Странджа“ да „държи високата топка“. „Като отглеждаме животни, зеленчуци, пчели, вдигаме стойността на стопанството“, убеден е Димитър Станчев. От миналата година са добавили стадо овце, за да уплътнят зимния период, а в момента на дневен ред е още един проект – мини туристически комплекс в селото с басейн, бунгала и всички съвременни удобства за максимум 20 гости.
Това изглежда като началото на нещо по-мащабно, а планът на семейството е да предложи комплексен продукт – посетителите им да опознаят историята на странджанския мед, природа и традиции, да опитат натуралните местни вкусове в техния фермерски ресторант и винарна и да отдъхват на приятно и комфортно място.
Каква е мечтата им за бъдещето на тяхното стопанство? Фермерите искат то да заработи като самостоятелен организъм, а за тях да останат само фините настройки. Надяват се децата им да го поемат и да се предава от поколение на поколение. Димитър Станчев споделя развълнуван: „И когато един ден, след сто години, с моята съпруга сме наредени на портрета, наследниците ни да кажат – това са баба ми и дядо ми, те са основателите на корпорацията, на тази идея.“
