Автор: Ирина Кирилова – журналистка
Двадесет дни и започват предизборните препирни. То ако са препирни, каквито трябва да бъдат в една дискусия, добре, но това са не дотам добре подбрани думи, защото участниците нито книги са чели, нито големите държавници са изучавали.
Достатъчно е само да са чели „Бронзовите конници“ и вече ще знаят хиляди неща как се управлява, как се става политик, как се опазва империя и други тънкости в занаята, наречен политика.
Два са вариантите за предизборната кампания от 2 септември 2022 година – или да си добронамерен и с вежлив тон, или да хвърляш камъни, докато отсрещният издъхне. И някои издъхват, без слушателите да забележат, че човекът казва умни думи, а не шаблони като останалите.
Много ми е смешно, когато гледам как предварително са им дали въпросите, как централите на партиите са определили кой да говори и да ги представлява и накрая не разбираш какво искат да ти кажат.
Сега ще започнат с цената на газта, ще търсят “промяната“ в страната за половин година, ще говорят против модела „ГЕРБ“ / най- после някой ще каже ли какъв беше този модел, какво толкова страшно имаше в него?/, ще громят „статуквото“, /що е то статукво, кой ще ми каже?/, ще минат през войната в Украйна и скандала със Северна Македония, ще обвиняват всичко и всеки, който е бил в управлението на България.
Ще призовават за честни избори и ще дават мило и драго, за да седнат в залата на Народното събрание, без да са отворили Конституцията, без да знаят колко много закони има, без да са минали през някое село, без да са видели, че реките са пресъхнали, без да знаят, че няма напоителна система, без да са вкусили домат и чушка, произведени от бедните пенсионери, без да са поговорили с тези, които цяла година се трудят, и стоят на пътя с надежда някой да спре и да си купи храна от тяхната оранжерия.
А човекът да им я подаде с напукани длани, с отоци около китките, с подути глезени, доволен, че ще се върне в къщи с някой лев.
Какво да се прави? На този въпрос никой не отговаря. Защото, за да отговориш, трябва около себе си да имаш специалисти в различни области на икономиката, промишлеността, строителството, образованието, селското стопанство, културата, спорта и т. н.
Ама не канцеларски специалисти, а такива, които са били на работа в тези отрасли, познават производствения процес, които са правили проекти, които са градили, които познават миризмата на земята.
В Народното събрание канцеларски плъхове не ни трябват, юристи от адвокатски кантори не ни трябват, а такива, които са работили върху закони и знаят как да се прилагат. Ама завършил в чужбина и бил много учен – такива, които на теория са учени, а на практика кухи, не ни трябват. Имам един познат инженер, който не знаеше какво е болт като завърши образованието си.
Казват, че щели да се учат пътьом…
Пътьом мога да науча една песен, но не мога да науча Закона за обществените поръчки, Закона за местното самоуправление и местната власт, Закона за устройство на територията и т. н. А дали знаят, трябва да го покажат на предизборните дискусии. Но как като там часовникът измерва колко минути трябва да говориш? Това е толкова смешно!
Казвам ви като журналистка, която съм правила политически дискусии от 1989 година насам. Ама истински дискусии, които хората и слушаха и гледаха и си изграждаха политическа позиция. Е, ние говорихме за една община, но проблемите на общината са като тези на държавата.
Какво да се прави? Книга с такова заглавие е написал Чернишевски още в 1863 година. Той създава образа на новите хора, носители на нов морал, които създават нови междучовешки отношения.
Какво да се прави днес – в 2022 година?
Ще анализирам израза нов морал, защото той ще се употребява от всеки втори участник в политическите дискусии.
Нов морал е просто да кажете истината на хората до къде сме затънали, какви идеи имате да се измъкнем и да спрете да крадете. Нов морал е да имате традиционно българско семейство с деца, възпитани в обич към Родината.
Нов морал е да не мислите за разпределяне на порции, когато влезете във властта, а да мислите за оня човек с внуците и правнуците, който ви произвежда хляба. Тогава ще има и нови отношения между хората.
Ирина Кирилова за „Тракийски Cвят“
