Ще унищожи ли Европа своята икономика?

Автор: Няма коментари Сподели:

В същото време колективна Европа, вярна на съюзническия си дълг, точно сега се запознава с осезаемите последици от антируските санкции, които вече наложи. Например в Испания има масови стачки на фермери, които отказват да започнат сеитбената кампания, докато Брюксел не понижи продажните цени на горивата.

Ситуацията е толкова критична, че на 25 март лидерите на европейските държави поискаха Европейската комисия и Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори да предприемат всички възможни мерки за нормализиране на цените на електроенергията, които упорито се покачваха благодарение на пандемията преди, а миналия месец рязко се скочиха до небето, поставяйки нови исторически рекорди.

Забавно е да гледаме европейските чиновници, открили внезапно, че законите на глобализацията работят двустранно, а Русия изобщо не е слаба периферия, а ключов доставчик на ресурси, без който привичното равнище на ежедневен европейски комфорт става болезнено скъпо. При това антируските санкции не водят единствено до растящи цифри в битовите сметки.

Благодарение на множеството публикации в съзнанието на масовия читател здраво се е закрепило убеждението, че отказът от руски газ като машина на времето ще върне Стария свят в недалечното минало, когато запалената лампичка е чудо, а за топлото кранче във всяка квартира мечтаят едва ли не писателите фантасти.

Зад кулисите на широкото разбиране се крие скромно фактът, че газът, както се казваше в стария виц, е не само ценна светлина и топлина, но и огромна елементна база, без която обичайният живот на съвременния човек е просто невъзможен.

Нашият разговор днес може да изглежда скучен за някои и ще ви напомни за училищните уроци по химия, но ви уверяваме, че до края ще разберете много по-ясно анекдотичността от настоящата ситуация, когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се кълне не само да спаси европейската индустрия и икономика, но и напълно да се откаже от вноса на руски енергийни ресурси до 2027 г.

Да започнем с образователната програма.

Природният газ се разделя на мазен и сух според свойствата му. Метанът се нарича мазен, той съдържа различни примеси (тежки въглеводороди), чието съдържание прави извличането и последващата им обработка финансово жизнеспособни. Сухият газ, както се досещате, е метанът, от който са отстранени тези най-тежки фракции. Това е сух газ, който обикновено се изпомпва през главните тръбопроводи до клиентите, въпреки че по споразумение на страните може да се доставя и мазен газ. Това обикновено се случва, когато доставчикът не разполага със собствени съоръжения за преработка на газ. Такива договори лишават износителя от лъвския дял от потенциалните печалби, тъй като той продава надолу по веригата суровини, а не вторични продукти с висока добавена стойност. Ето защо индустриализираните страни толкова обичат да сключват споразумения и да изпомпват ресурси от по-изостаналите и по-бедни държави, като разменят собствените си свръхпечалби всъщност за мъниста.

Нека направим резервация веднага, че всичко е наред с преработката на газ в Русия. И скоро ще бъде още по-добре. В близост до град Свободни завършва строителството на гигантско предприятие, Амурски газопреработвателен завод, и в близко бъдеще ще започне изграждането на по-скромен завод в Уст-Луга. Тоест, практически чист метан ще идва от Русия, а всички полезни примеси ще донесат пари в държавния бюджет. В същото време, повтаряме още веднъж, мазен газ може да се доставя и на чуждестранни купувачи по взаимно съгласие.

Последният е толкова интересен по простата причина, че в него, като в приказно сандъче, чакат истински съкровища, които радват всеки химик. Съвременната индустрия се е научила да извлича етан, пропан, бутан, хелий и пентан-хексанова фракция от природен газ.

Нека изброим накратко областите на тяхното приложение.

Етанът е междинен продукт на по-познатия етилен. Това е най-масовото органично съединение в света, получено индустриално. Всяка година химическите заводи произвеждат над 100 милиона тона етилен и този пазар расте стабилно със средно пет процента годишно. На негова основа се прави още един световен рекордьор по производствен тонаж – полиетилен. Тук, разбира се, изобщо не става дума за опаковките в супермаркетите. Полиетиленът се използва за производство на широка гама от пластмаси (хранителни, опаковъчни, селскостопански, термосвиваеми), тръби за вода и газ, химически влакна, електроизолационни материали, протези на вътрешни органи, пластмаси за автомобилната и електронната индустрия и много други.

Пропанът е много по-известен поради използването му като гориво за газови печки и бойлери. Именно той стана широко разпространен като ресурс за отопление на големи промишлени помещения като работилници, ферми или оранжерии. В допълнение към чисто топлинното генериране, пропанът се използва за рязане и заваряване на метали.

Бутанът също е търсен като гориво, съхранявано и транспортирано в бутилки, но има и още нещо. Използва се като хладилен агент във фризери и все повече измества фреона от тази ниша, който се счита за токсичен и вреден за околната среда и атмосферата.

Пропанът и бутанът се използват широко като гориво за автомобили.

Пентан-хексанова фракция е може би най-малко познатият полезен компонент на природния газ, но специалистите от нефтената и газовата индустрия са добре запознати с нея. Фракцията се използва широко като суровина в нефте- и газохимическите предприятия, без нея процесите на отделяне на въглеводороди са невъзможни. При такова безотпадно производство, самата фракция първо се отделя от природния газ, а по-късно се използва за извличане на други съставни.

Последното нещо, което ще получим от нашето сандъче със съкровища, е хелият.

Не се среща в природата в чист вид, но поради изключителното търсене производството на слънчевия газ непрекъснато расте. Достатъчно е да се каже, че световният пазар на хелий е 160 милиона кубически метра и непрекъснато расте. Подобно на своите колеги, изброени по-горе, благородният газ не е толкова прост и е необходим не само за пълнене на балони. Хелият е в модерните ЛЕД-осветителни устройства, течно-кристалните екрани и монитори, магнитно-резонансни томографи, космическите кораби и ракетните двигатели, специалните дихателни смеси, които са еднакво необходими за водолази и лекари, съвременната металургия е невъзможна без него, а и адронният колайдер не работи.

Съединените щати доминират на международния пазар на хелий, произвеждайки около 87 милиона кубически метра годишно, но все пак не е възможно бързо нарастване на производството – за задоволяване на нуждите, да речем, на Европа. В момента, поради най-силното противопоставяне на американските Зелени, изграждането и стартирането на четиринадесет нови производствени линии за втечнен природен газ е възпрепятствано. Това означава, че не трябва да се очаква увеличаване на производството на сух природен газ и съответно хелий. В същото време, според последните оценки, около 28 процента от световния хелий чака в недрата на страната ни, а след пускането на Амурския газопреработвателен завод Русия ще претендира за една трета от световната търговия.

Отделно, трябва да се спрем на такъв компонент като амоняк.

Безцветен газ с характерна остра миризма се получава и от природен газ чрез преработката му при ниски температури и високо налягане. Хоризонтът на неговото приложение е широк и важен. По-голямата част от амоняка в света се използва за производство на азотни торове, амониев нитрат и сулфат и урея. От един тон амоняк се получават средно 800 килограма торове, без които е невъзможно ранната пролетна похранка на зимни, зеленчукови и редови култури. Съвсем просто казано: няма амоняк – няма реколта. Съвременното селско стопанство е сложен механизъм, при който почти всички възможни рискове от естествен характер са елиминирани от постиженията на науката и индустрията

През уикенда канцлерът Олаф Шолц излезе с изявление, че отхвърлянето на Германия и цяла Европа на руските въглеводороди, по-специално природния газ, е станало необратимо.

Г-н Шолц е политик и гръмките популистки максими са извинителни за него. Би било много по-интересно да слушаме, да речем, главния изпълнителен директор на германската корпорация БАСФ, една от най-големите компании за комплексна химия. БАСФ има годишен оборот от 64 милиарда евро и широка гама от продукти от полиуретани до обвивки за хапчета. Като се има предвид, че германската индустрия е повече от една трета зависима от доставките на природен газ, остава въпросът: откъде германските химици ще получат суровини, как германските фермери ще наторяват обработваема земя и как германските финансисти ще пълнят хазната?

                                       Превод: В. Сергеев                                                                    

                                             pogled.info                                          

Предишна статия

АМИ АКО…

Следваща статия

КАКВА ТИ ТУК УКРАЙНА?

Други интересни