Всеки ден сме свидетели на некадърни решения, некомпетентни и неподготвени изказвания, коментари изпълнени със злоба и омраза, коментари в нечия сляпа подкрепа без почва и основание.
Будителят трябва да е събудител, разбудител, креативен, мислещ реалист, който в никакъв случай не е гадател, а прозиращ в бъдещето, резултата, който му предлага настоящето – сринатия морал, отсъствието на ценностна система, електронно зомбирано обучение, неадекватни лекари, алчни и егоистични политици, мързеливо общество, изкуствена храна, дрехи, отношения и живот.
Уважаеми г-н Карбовски,
Днес 1.11 – Вие имате личен празник. Да, Вие, защото имате мнение, позиция и я защитавате интелигентно, безпристрастно, достоверно и лично. Такъв човек е будител. Днес по телевизията и вестниците ще отбележат и ще покажат познатите ни имена на нашите народни будители и какво от това. Само шум….
Иде реч за съвременните будители, вслушали се в гласа на нашите велики народни такива. Колко хора имат смелостта да мислят днес, а могат ли? Колко от тях умеят да обличат мислите си в думи, да се изразяват ясно стилово, правоговорно и правописно както нашите ДАСКАЛИ – ВЕЛИКА ЧЕСТ ТАКА ДА СЕ НАРЕЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ. Колко от тях имат лична позиция, безпристрастно мнение, назовават нещата с истинските им имена и вярват в това, което говорят? Колко от тях са смели да се покажат с лицата и имената си, с личната си отговорност на достойно мислещ човек? Малцина, неколцина, шепичка….
Будителят е всеки един, който има тези качества без значение сферата, в която упражнява професията си. Всеки, който чете редовете и между тях, който е усвоил уменията от 1-4 клас, да слуша, да чете правилно, да създава текст, да разсъждава /днес четене с разбиране, освен правопис и правоговор е мъчно упражнение/.
Всеки ден сме свидетели на некадърни решения, некомпетентни и неподготвени изказвания, коментари изпълнени със злоба и омраза, коментари в нечия сляпа подкрепа без почва и основание. Будителят трябва да е събудител, разбудител, креативен, мислещ реалист, който в никакъв случай не е гадател, а прозиращ в бъдещето, резултата, който му предлага настоящето – сринатия морал, отсъствието на ценностна система, електронно зомбирано обучение, неадекватни лекари, алчни и егоистични политици, мързеливо общество, изкуствена храна, дрехи, отношения и живот. Гореспоменатият списък не свършва дотук, но е достатъчно патетичен и плачевен. Закон, образование и медицина – трите стожера на здравото общество са успешно и предумишлено разбити. Към всичко това идва и лошото възпитание.
Само да вметна, че някога Бог се доверил на Ной, за ново човечество и сбъркал. А можеше и да не е, ако човекът мислеше така: „ Аз ще направя добро на ближния, ще му помогна и ще го уважавам, той ще направи същото за друг, другият за трети и т н. и един ден, аз ще благодаря за същото сторено към мен”. Но не!!!! Ето тук се е объркала програмата на Всевишния. Затова са ни нужни съвременните будители, хората на действията, а не на думите, хората с лично мнение, а не сляпо блеещи след стадото, хората, които, за да помислят за себе си, първо трябва да помислят за ближния, хората, които използват оръжието на словото, за да покажат, разкажат, нарисуват, начертаят, пресметнат, обяснят, изпеят, наблюдават под микроскоп това, което е и да оставят с действието си следа след себе си! Това не са само учителите – това сме аз, Вие, той, тя, ние, вие , те. Затова се обръщам с личен поздрав за празника към Вас, който трябва да празнувате заедно с деня, в който сте се появил на този свят и този, който прославя името Ви. Вашите статии пулсират в духа на времето и като хирург с точни и прецизни движения, осъзнаващ отговорността на решението си и стабилността на ръцете, които държат скапела, правите точен разрез на проблема, право в целта и изваждате болката, после бавно и старателно зашивате раната и чакате да оздравее.
Последно се сблъсках с мнението Ви за електронното обучение вчера във фейсбук /чета всяка ваша публикация и гледам с удоволствие предаванията Ви, само дето после ми се плаче/. Не би ,могло да бъде написано по-ясно, по-точно и категорично. Учител съм и ме боли, когато ставам свидетел на всичко това, че даже съм и принудена да участвам в него – съучастник в престъпление. Не съм против технологиите, те помагат, информират и способстват за надграждане на знания и осъществяване на бърза комуникация, определено улесняват част от живота ни, но не трябва да се използват за получаване на базови и жизнено-необходими умения – нека този приоритет си остане на училището с класната стая и добрият учител. Ако се обичаме с моите ученици от 8-12 клас, то е защото се виждаме, общуваме, говорим за доброто, правим спектакли,участваме в състезания по творческо писане , счетоводни състезания, литературни рецитали (посветени на Н.Й.Вапцаров), засаждаме дървета, грижим се за природата – чистим и храним птици, включваме се в местни благородни инициативи, участваме в благотворителни базари (една от които беше на Юнеско за децата със зрителни и слухови проблеми), печелим спортни победи (Карлос Насар – вдигане на щанги, Патрицие Найманова – шах) и се стараем се да напредваме ЗАЕДНО и караме училището ни да диша, да се чувства живо и да се радва на успехите ни като жив човек и най-вече да оцелее без пари /благодарение на делегирания ни оскъден бюджет/. След време същите тези деца не ни забравят. Драсват по някой ред да попитат как съм, благодарни за академичните и житейски уроци, които са чули в моята класна стая. И аз ги обичам! Гордея се с успехите им! Не са малко!
За финал просто да Ви се представя – една от няколкото, които мислят като Вас. Аз съм Надежда Стефанова Гълъбова – Йорданова на 43г. (29.05.1977)– родом от гр.Пловдив, но свила гнездо в гр. Червен бряг, обл Плевен. Учител съм по английски език в едно от най-старите училища в България – Търговска гимназия „Васил Е. Априлов” (1921). Предстои ни 100-годишнина идната година (не знаем дали ще можем да я отпразнуваме – демографски и икономически проблеми). Едно малко, скромно училище с много потенциал, но пострадало от куршумите на времето.
Желая Ви хубав ден!
Изпълнена с вяра и любов аз съм Надежда https://www.lentata.com/page_19243.html
