Академик Георги Марков:
„- Без Деня на Победата Европа щеше да бъде съвсем друга. Европа на Хитлер – много обединена, много дисциплинирана, с промишленост, концлагери и с една арийска раса на върха.
Затова нека не противопоставяме Деня на Европа на Деня на Победата, заради това, че на някои хора не им е приятно, че е имало някога Червена армия, непобедима при това.
Преди имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност. И преди, и сега има цензура.
Сега доминира англосаксонската пропаганда, която е твърде крайна, и според която всичко се решава на този прословут Втори фронт, а той всъщност е Трети, защото е след Италия. Ние не трябва да пригласяме на подобна теза. Русофобите сега са на мода, особено бившият президент Плевнелиев, който често фалшифицира историята… Това увлечение е под американско влияние.
Във Втората световна война Европа воюва не срещу СССР и Сталин, а заедно с тях срещу нацистка Германия. И Сталин се съюзи с „гнилия“ Запад, а антикомунистът Чърчил пръв нарече Сталин „велик“. Трябва да оценяваме събитията от гледна точка на онази епоха, а не от днешната, която е политически конюнктурна.
Според днешните опорни точки за историята излиза, че цяла Европа е воювала срещу Сталин. И не им пука, че лъжат. В САЩ бомба не е паднала. Германците са много добри войници, имат и много добри стратези, големите им пълководци са по-добри от американските.
Какъв е този генерал Патън, ами Айзенхауер или Монтгомъри – в сравнения с германските им колеги те са много по-слаби. Войната беше спечелена с решаващата помощ на Червената армия.
Историята не трябва да се пренаписва, а да се преосмисля. Стига с тези политически поръчки. За стотен път ще го кажа: Историята не е слугиня на политиците. Това важи и за Втората световна война.
И ако някой поднесе венец пред паметника на Червената армия на 9-и май, това е благодарност и поклон. Защото става въпрос за жертвите, дадени от милионите бойци на Червената армия.
И не може да ги наричаш болшевики, защото те са дали живота си срещу нацизма.“
