На 20 април 1876 година, Тодор Каблешков пише Кървавото писмо, с което се слага началото на Априлското въстание:
„Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов“
Въстание обречено, но въпреки това необходимо. Обречено и от един предател, предпочел личното си оцеляване пред оцеляването на народа си. На Оборище българите решават: „Ще има въстание! Ще се борим срещу петте века робство! Българи сме и искаме свобода. Или смърт!“
Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Райна Княгиня, Захари Стоянов….хиляди знайни и незнайни герои на България смело се изправят срещу една империя заради свободата си! Много от тях са имали много да губят – много са били състоятелни, уважавани в обществото, с големи семейства. И въпреки това са си сложили главата в торбата и са извикали: „Да живее България!“.
Макар и зверски и жестоко потушено, въпреки кланетата, включително на деца, бебета, бременни жени, старци, хиляди българи, Априлското въстание остава в историята като величието на един народ, който предпочита смъртта пред робството. И който и след пет века жадува за свобода и независимост. Символ на това, че българинът не търпи тиранията и не забравя кой е.
Всяко поколение има историческа задача. Днес нашата задача е по-лесна, никой не иска от нас да тръгваме срещу империя, да даваме живота си, да ни режат главите и да ни изтезават. Трябва само да решим и да действаме. Защото е срамно да се освободим от петвековно робство, а да не можем да се освободим от едни престъпници, които ни управляват!
Да живее България!
Елена Гунчева
