Здравейте,
Не е лесно човек да се бори с овехтели и закостенели разбирания на хора, които искат промяна в живота си, но ако може да си останат в старото.
В стария си живот. В старите си възгледи. В старите се навици. В старите си грешки.
Тези дни в социалната мрежа бях подложена на картечен обстрел от всевъзможни посоки по живата плът на непримиримостта ми.
Реакциите на стената ми бяха полярни идоста крайни. Реакции на хора, които не приемат с лекота дръзкото мислене на човек, който зависи и е зависел само и единствено от себе си в своето житейско съществуване.
Разбирам ги. Те не отидоха на страниците на политическите партии да плюят и да търсят пропилените си надежди и минало, или оскверненото си настояще, или неясно бъдеще…
Те избраха да стрелят по мен, за да излеят гнева си, натрупван с години, поради липсата на диалог между политици и избиратели. Мога да поема още и още… Искаха някой да ги разбере. Интерпретираха къде вярно къде не, за да оправдаят избора си, който сами са направили.
Предпочетоха да дупчат мишената, която всяка сутрин им казва с уважение, че са горди българи и с любов им пожелава добро утро. Избраха да се целят в десетката в челото на образа, който с всеки написан пост, посветен на българите зад граница, съм молела да разберат сложността на ситуацията и съм се надявала за разбиране.
Да! Искам Ви тук. Тук Ви искам, българчета, и сърцето ми се къса истински, че Ви няма. Обичам Ви критиката, дори не винаги да е справедлива. Обичам и враговете си, и им благодаря, че ми дават възможност да направя разлика между истинския полет на свободния дух, покорното мислене на оцеляването в догми.
Стрелбата беше силна и ожесточена. Няма проблем. Духът няма плът. Той е с неограничени представи за видимото и невидмото. Благодаря Ви, че въпреки обичта си, въпреки негативното си отношение, не стоите безразлични и не ме изоставяте, и дори въпреки несъгласието си – отново сте с мен и продължаваме напред.
В тази връзка искам да благодаря на всички от групата, които отделиха от времето си да застанат до мен и вървяхме рамо до рамо в отбраната на каузата България.
Най-вече на близките за всеотдайната подкрепа, за вярата и за разбирането.
Не е оправдание! Мисля, че някои мои резки отговори са израз на огромната ми обида, натрупана от действията на политическите лица на прехода.
Към засегналите се, приемете моите извинения. Към поддръжниците – благодаря за безотказната ми подкрепа!
Tsveta Kirilova https://web.facebook.com/tsveta.kirilova
