Сирни Заговезни. „Денят на прошка“. И хукна българинът, юруш на маслините, да се … прощава. „Простете ми…“, „простено да ти е…“, изрича българинът някак заучено, декламирайки и помпозно, разбира се, каква ти „прошка“, ако не е написана като пост във Фейсбук…
Бойко Борисов и той „поискал прошка“, пищят слугинските му сайтове и рекъл: „Негативните мисли и омразата пораждат болести. Затова вие ми простете. Важното е да си простим и да вървим напред“, ама прошката не я е поискал от смачканите от него и унизените от неговото управление, ами от … младежката организация на ГЕРБ.
Другарката Корнелия още не сме я чули да се „опрости“ публично. А и да я чуем – все тая, разлика между „паралелите“ – единият да иска прошка от партийните си „младежи“, а другият да я иска от бузлуджанските си другари – няма.
Прошката е единственият път към Бога.
Тя е основата на Изкуплението и висината на Възкресението. И е ВЪТРЕШНА ПОТРЕБНОСТ, ВЪТРЕШНО ВИЖДАНЕ, ВЪТРЕШНО ОЧИСТВАНЕ, а не „тумба – лумба“ – „прости“, „простено да ти е“, като в заучен рап-припев.
Прошката е и истинско ИЗПИТАНИЕ, защото лесното е да я поискаш като трафарет от приятели и близки, но вътрешното ИЗДИГАНЕ и стигане до Бога, е да ПРОСТИШ на враговете си. Първо на тях.
Но за да стигнеш до този връх на изкуплението, трябва да си осъзнал, че всичко е Божия воля и когато са ти пратени врагове, те също са от него, те са пратениците му, за да прочисти душата ти от вкопчванията, от прилепванията, от кривването по небогу угодния път.
Кой прости от вас на враговете си? Ама не като изпят набързичко куплет „прости“, „простено ти е“, а от дъното на сърцето си?
Прошката е тайнство. И колкото е по-ненатрапена, и колкото по-малко е демонстрирана, е толкова по-свята. Човек прощава и иска прошка с душата си. Не с устата.
Всичката ни е такава на тази Територия, наречена България. Защото се наричаме християни само на книга, но и един милиметър от страданието и изкуплението не сме готови да изминем, без да квичим, като заклани. Което означава, че отричаме Бог. И свеждаме прошката до поредния фетиш.
Прошката не е етикет, ползван днес дори и предизборно.
Прошката не е и картинка с две длани, вплетени за молитва.
Прошката е чистилище. Но за онези, които вървят по Пътя Му.
На Бог.
И когато първо простите на себе си, тогава ще сте простили на всички, защото съзнанията са единни.
Другото е лицемерие. Прошка – „made in BG“.
Веселина Томова http://afera.bg
