Дарик започна национална кампания “Най-добрите лекари в България”. Тази инициатива се прави за първи път в България и ще определи най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с д-р Генчо Начев, директор на болницата „Света Екатерина” и национален консултант по кардиохирургия. Той обясни, че в България кардиохирургията е на европейско и световно ниво. По думите му единственото, в което страната изостава, са нововъведенията. Ето какво още каза д-р Начев пред Дарик:
Как протича един нормален ваш ден?
В седем без десет съм в болницата, в седем часа минавам на визитация в реанимация. В осем часа правя рапорт с шефовете на клиники от сектори и отделения, заместник-директорите, начертаваме задачи за деня, обсъждаме проблеми, каквито за съжаление често има, след това, ако имам оперативна дейност, влизам в операция, ако нямам, се занимавам с административна дейност. Разбира се същата дейност я върша и като свърша операциите. Към шест часа се събираме отново, за да обсъдим дали има някакъв недостиг на материали или нещо друго, т. е. пак проблеми. Общо взето денят ми продължава до седем и половина, най-късно осем, но обикновено седем и половина си тръгвам. Това е един нормален ден.
Това е един нормален ваш ден – седем без десет влизате в болницата, осем часа вечерта излизате. Понякога казвате ли „Нямам време, не ме занимавай” при такъв работен ден?
Не. Това „няма време” се казва от хора, които не могат да си организират времето. Аз мисля, че време има за всичко, въпросът е да може човек да го организира. Другото, което е, постът, който заемам, който е временен, защото да си директор е временен пост, а да си хирург, да си лекар, е професия, на която би трябвало да си отдаден, не ми дава право да казвам „нямам време”. Всеки, който иска да се обърне към мен, било то като към директор или като към хирург, защото аз съм и национален консултант по кардиохирургия, значи той има нужда от това. Никой няма желание да се обръща по какъвто и да било въпрос, ако няма нужда, ако не е нещо сериозно за неговото виждане. Хубавото е, че понякога тези въпроси, които им се струват сериозни на хората, всъщност се оказва, че са нещо, което лесно може да бъде решено.
Сега ако отворим телефоните, слушателите вече са чули, че говорим с вас, ще стане страшно. Ще започнат с „професоре, докторе, имам високо кръвно, какво да направя”, такива ли са най-честите, въобще диагнозата на българина във вашата област, статистиката май е много черна?
Да, статистиката не е много очарователна, особено на фона на Европа, където тези заболявания отбелязват негативен ръст, т. е. има тенденция към занижаване на заболяванията, благодарение на широка програма, която се изпълнява от 30-40 години, благодарение на профилактични мерки и т. н., което е наистина обект на правителството. В интерес на истината рядко ме занимават с такива въпроси.
Дребни неща…
Не, те не са дребни, за всеки човек са много сериозни. Когато има такива питания, аз ги пращам при моите колеги, които са в кабинетите на поликлиниката, и те им правят необходимите изследвания, виждат за какво става дума и след това ми докладват, т. е. те даже вземат решението за терапията, обсъждат го с мен, аз казвам, ако имам нещо предвид, но обикновено те свършват тази работа. Всъщност хората имат повече доверие на името, но професионалистите около мен вършат прекрасна работа и ме отменят по този начин, помагат ми.
Хипертонията ли е най-честия, най-сериозния проблем на българина и пада ли възрастовата граница?
Да, хипертонията е много сериозен проблем. Различни изследвания показват, че 2-2,5 млн хора страдат от хипертония. Това е много сериозен проблем, първо защото границата не само че пада, а няма граница за хипертонията, тя може и в ранна възраст да се развие, разбира се причините са по-различни от тези в напреднала възраст, но хипертонията е сериозен бич и защото тя е в основата на всички или на много от останалите сърдечно-съдови заболявания. Хипертонията е една от основните причини за развитие на исхемична болест на сърцето, когато сърцето не се снабдява достатъчно с кръв. Хипертонията е причина за заболяване на бъбреците, от които също по-нататък се затваря един порочен кръг и пак страда сърцето.
Диабет?
Диабетът точно не е от хипертонията, но той е другото заболяване, което стои в основата на болестите на сърдечно-съдовата система, основно исхемичната болест пак.
Това от какво е? От стреса, от начина ни на живот, от нездравословното хранен?
Като изключим малкото случаи, които са резултат от вродени заболявания, причина за останалите случаи за развитието на диабет и хипертония са стресът, като основа, системната, т. нар. никотинова интоксикация, т. е. тютюнопушенето, прекаляване с алкохола, той също може да причини промени в панкреаса и да следва диабет, но основно води до хипертония. Стресът все пак си остава на първо място. Нездравословен начин на живот, лошо хранене с неща, които увреждат здравето и т. н.
Мъжете или жените са по-податливи?
Мъжете бяха по-податливи, но сега се забелязва тенденция на увеличение дела на жените в тези заболявания, при това възрастта на жените започна да се изтегля напред – в по-ранна възраст да се откриват заболяванията. Може би и преди е имало такива заболявания в по-ранна възраст, но методите за диагностика не са били така добре развити, затова и по-късно са се открили. Докато сега с клининговите програми, които имаме, даваме възможност много по-рано хората, стига да искат, да си направят контролен преглед и да установят има или няма, най-малкото ако не на самото заболяване развитие, продроми или такива първи сигнали, които могат да говорят, че има опасност от развитие на такова заболяване, защото хванем ли го в такъв момент, променяйки начина на живот, режим хранен, стрес, физически усилия на пациента, можем да избегнем развитието на заболяването. Затова аз приканвам всеки, който иск ада провери здравето си, особено след 40 години, но това не значи, че не и по-рано, да прави веднъж в годината контролен преглед на сърцето си. Болница „Света Екатерина” е отворена за това.
А колко често да си мерим кръвното?
Честото мерене на кръвното с повод и без повод създава една психическа зависимост, една негативна доминанта, която много често води до покачване на кръвното. Хубаво е да се прави, когато има някакви симптоми, човек усеща болки в главата или се учестява сърцебиенето, учестява се пулсът и други такива. Ако има белези, че се качват двете граници, особено долната, тогава вече трябва да всяка цена да се направи профилактичен преглед, да се постави в доболничната помощ едно апаратче за 24-часово следене на кръвното налягане, т. нар. холтер за кръвно налягане, за да може да се проследи за тези 24 часа, съобразно неговата активност, как се развива кръвното налягане. Защото когато си мерим кръвното налягане в покой, то е едно, но трябва да качим два етажа и да видим колко е. Ако това налягане най-напред е било 120 на 80, т. е. абсолютно нормално като при 16-годишните, и качим два етажа и то стане 180 на 100, значи ние сме потенциални хипертоници и трябва да се вземат мерки в това отношение.
Чувал ли сте израза „Ох, боли ме сърцето”?
Почти всеки ден.
Боли ли сърцето?
Сърцето боли, да. И в прекия, и в преносния смисъл. В преносния смисъл даже боли по-често, но в прекия смисъл също боли и това е един от симптомите. Когато боли сърцето, значи то страда от недостиг на кръв, кислород и хранителни вещества, които се носят от кръвта. Оттам то дава сигнал – гладно съм, трябва ми още. Това е първият сигнал, симптом на исхемичната болест на сърцето. За съжаление понякога тя се развива без да има такива симптоми и в около 18-20 процента има внезапна смърт. Ето защо казвам, че трябва да се правят такива контролни прегледи, човек да се грижи за здравето си.
Дано не ви прозвучи много патетично, но какво е усещането да държиш сърцето на човек в ръцете си?
Определено ми звучи патетично.
Но вие го правите.
Да, правим го всеки ден. Затова мисля, че не е патетично. Аз правя над 400 операции годишно, големи, в които държа сърцето в ръцете си, това е част от работата. Единствено, което е, че когато държиш сърцето в ръцете си, ти трябва да имаш изключителен респект към него. Не можеш да си позволиш груби действия, нещо, което не е в стандарта, за което ти си подготвен, защото сърцето е изключително чувствителен орган, то веднага реагира и наказва. Това е, но аз мисля, че е патетично.
Колко поети са възпявали това сърце – какво се случва, как трепти сърцето, как спира от любов…
Така или иначе тази хирургия е занаят в добрия смисъл на думата, защото ние влагаме някакъв лош смисъл в тази дума, напротив. Тя е една от най-високоспециализираните дейности, но тя е резултат от много, много, много труд, учение и опит, който е натрупан през тези години и дава възможност на човек да няма претенции към себе си, когато завърши операцията, защото това е най-страшното. Дали някой друг ще има претенции не е толкова страшно, колкото аз да имам претенции към себе си, защото другите хора не знаят много неща, докато аз знам всичко. Аз мога най-добре да преценя на края на операцията дали нещо не е можело още по-добре да се направи. Когато нямам претенции към себе си, аз съм щастлив и удовлетворен, в професионален план говоря.
Много ли сте критичен към себе си?
Много. Не само към себе си, но и към околните. В професионален план съм много критичен и не съм склонен да прощавам грешки в това отношение.
На какво ниво е кардиохирургията в България?
На европейско и световно. Няма някой от нас, който да не е специализирал във водещи американски центрове. Аз съм бил при Дебейки осем месеца. С всички европейски центрове имаме договори за обмен и т. н. Т. е. всички сме специализирали във водещи центрове и затова можем да направим границата, можем да направим сравнението. Така че на ниво, като способност и като възможности, европейско. Единственото, в което изоставаме и това трябва да се знае, това са нововъведенията. За съжаление в нашата специалност, поддържайки едно ниво, води до едно невъзвратимо изоставане, защото във времето, когато поддържате едно ниво, в света нещата тръгват много нагоре. Ние сме единствената болница, която прави трансплантации, единствената, която поставя изкуствени сърца, т. е. механични устройства за подпомагане на циркулацията и единствената институция, която поставя аортни клапи през катетър през феморалната артерия или през върха на сърцето, имаме сертификати от европейски институции, които са отговорни. За съжаление обаче това е скъпа дейност и ние не можем да я извършим, понеже никой не плаща това. Сега сме се обърнали към касата и лекарския съюз, тук не става въпрос за много пари, а за около 2,5 милиона годишно. На фона на всички останали харчове за болнична помощ мисля, че разумът трябва да надделее, защото българските пациенти имат право да не са втора ръка пациенти, а да получават това, което предоставят всички страни в ЕС.
Кога чакате отговор от касата?
Той не може да дойде преди края на юни, защото сега ще бъдат преговорите за евентуален анекс цените, който ще влезе в сила второто шестмесечие.
Какво ви държи в България? На седмица по 100 доктори напускат страната, медицински сестри, дори и акушерки. Вас какво ви държи тук?
Тази картина е доста черна. Краските са доста тъмни. При мен нещата са много прости. Аз вече навършвам възраст, на която няма къде да отида в Европа, първо, аз не съм останал, когато е трябвало, може би това трябва да се коментира. Второ, аз съм един реализиран човек тук. Така или иначе аз съм се реализирал и като хирург, и като професионалист в мениджмънта. Минал съм през НЗОК, директор съм на болница, пак казвам това всичкото е временно, както е било временно и в касата, но съм се реализирал и като хирург, т. е. като лекар и това ми носи удовлетворение и аз се чувствам добре тук, независимо от финансовото състояние на държавата.
А вашите колеги, хората, с които работите в болницата?
Дебело искам да подчертая, че въпросът с професионалната реализация не е само въпрос на пари. Тук много добре трябва да се разбере, че това е въпрос на удовлетворение, а за да се получи удовлетворение не са само парите. Винаги, когато работиш със съвременни средства, с които другите не могат да работят, това е удовлетворение. Винаги когато имаш възможност да излезеш веднъж в годината, да отидеш на най-големите конгреси, на които да изнесеш твоя опит, и там хората да те питат подробности около това и да акламират твоите резултати, това носи страхотно удовлетворение. Няма човек от болницата, става дума от лекарите от клиниката по кардиохирургия, съдова или кардиология, които да не излизат поне един път, а повечето и по два-три пъти в годината, и да участват в такива конгреси с доклади. Това е много важно, това е една мотивация, която според мен е много повече от парите, защото дава реализация, дава това да бъдеш познат в обществото, дава ти обичта на тези пациенти, които са минали през теб и признанието на световния елит, с което се срещаш. А другото за специализацията, то е задължително, но те могат да специализират и да останат там.
Защо не останахте там, където и да е това там?
Може би не съм бил много умен тогава. Започнах специализация септември 1989 година. Ноември станаха промените тук. Аз съм зад океана, в Хюстън – Дебейки, това е всъщност Меката на кардиохирургията. Започвам по телефона да чувам как настъпват промените и аз си казвам „Какво правя тук? В България нещата започват да се развиват, аз като се върна след 6-7 месеца, ще бъда 3-4 стъпала под останалите. Сега е моментът за предприемчивост, защото аз много ценя това качество”. Предприемчивостта на хората трябва да бъде подкрепяна, защото тя издига материално и духовно обществото. Отивам при Дебейки и му казвам „Г-н професоре, искам да си тръгна по-рано. Осем месеца вече минаха, няма да изкарам 12″. Той казва „Не мога да разбера защо”. Аз казвам “Промени станаха”. Добре, казва, но това не обяснява защо искаш да се върнеш. Аз съм бил изключително наивен по онова време. Върнах се тук и видях, че нещата не са такива, каквито аз очаквах да бъдат. В началото имаше ентусиазъм, след това той се забрави, но пък не съжалявам, защото продължих да се развивам в професионално отношение. Много неща, които видях там, ги реализирах тук.
А можехте да кажете „Професоре, оставам в Хюстън”.
Аз можех да остана в Хюстън, но това щеше да ми коства осем години, в които да бъда на най-ниското ниво. Осем години в които да се положи изпит, за да ми признаят дипломата, след това специализация, независимо на какво ниво си ти, може малко по-бързо да я преминеш. И не исках, аз мислех, че тук за осем години ще задмина и Америка.
Но не ни се случи много този преход.
Не, за съжаление.
Къде е Бог във вашата работа?
Бог е в мен. Това е тривиален отговор, защото за всеки теолог това е отговорът, че Бог е във всеки един от нас. Всъщност ако вземете Библията, ще видите, че е точно така. Там се разбира, че Бог е във всеки един от нас. Христос е Богочовек или Човекобог, няма значение, той идва да ни обясни това, че Бог е във всеки един от нас.
Ние сме посредници.
Аз съм посредник в друго отношение. Аз казвам, че изходът от делата, които правя в медицината, са резултат от Божията воля, аз съм само неговия инструмент на земята. Искам да кажа, че всеки от нас носи частица от Бог, защото Бог е любов, това го казва Библията също, и всичко, което правим, го правим с одухотворение, което ни е дадено по един или друг начин. Това одухотворение е част от онова одухотворение или енергията, която изразходваме е част от световната енергия. Затова казвам, че ние сме част от Бог. Всеки от нас носи Бог в себе си. Друг е въпросът дали можеш да си говориш с него. Както и всеки от нас има ангел хранител на едното рамо. Въпросът е дали се сеща за него, в тежки моменти да го попита и чрез него да направи оценката дали правилно действа. Добри ли са делата му или не.
За донорството ми се иска да кажем нещо. Тежка кампания, години говорене за донорството и като че ли няма голям напредък в мисълта на хората да даряват органи.
Аз мисля, че проблемът не е в мисълта на хората, вярно, трябва да се работи и за това, но аз мисля, че обществото е готово, мисля, че обществото разбира, че след настъпването на смъртта тези органи могат да помогнат в определени случаи. Аз мисля, че по-скоро трябва да помислим за нашата работа. Ще ви кажа и един пример. Преди година и половина, в Банкя се състоя едно национално събиране на всички координатори от провинцията, това са анестезиолози в областни болници, някои общински, които би трябвало да подават сигналите, че има такъв потенциален донор в началото, с всички хирурзи, които се занимават с трансплантации, почти всички ангажирани, и на него присъства министър-председателят Бойко Борисов. Той излезе и каза няколко простички неща, от които стана ясно, че държавата в лицето на премиера и правителството застана зад тази работа и тогава настъпи ентусиазъм, започнаха да валят обаждания. Не всички ставаха за донори, но за потенциални донори, почнаха да кондиционират много по-правилно тези потенциални донори, защото когато се превърнат в окончателни донори, да бъдат запазени органите им и да могат да се използват. И всичко това беше резултат от ентусиазъм. След това обаче в типично български стил, няма да коментирам дали има виновни, стана един застой.
Забравиха много бързо.
Да. От началото на годината са подадени три донора. Има една сърдечна трансплантация, това просто е смешно. За сърдечни трансплантации чакат 40 човека, но за бъбреци, това са много хора, над 1000, които са на хемодиализа, които са потенциални реципиенти за такова нещо и чийто живот би се променил драстично след тази трансплантация. Същото е и за сърце. Ние имаме трансплантиран, който се качи на най-високия връх в Европа, което е постижение.
Какво да направим? Къде е проблемът?
Хубаво е това, че се прави такава кампания – Седмица на донора, но това не трябва да остане само с кампания. Изпълнителната агенция по трансплантациите трябва да направи една много стройна програма, в която отново да активира координаторите по места, която трябва да привлече църквата, тежка е битката. А няма нужда от битка.Просто трябва да се съберем, водени от една основна цел, която е в името на хората. Няма нищо по-положително от това да мислиш за бъдещето на хората. Това е много важно. Да се активизират всички тези неща, мисля, че е време това да се направи, държавата да даде още един знак, че застава зад това да се направи, да се пропагандира, защото тя е дала. Тя увеличава цените на трансплантациите – с 25 000 за чернодробните, 20 000 за сърдечните, не знам колко точно са за бъбреците. Дават се пари на координатори по места за кондиционирането на тези донори, защото те иначе са в ущърб на болницата, сега ще се плаща и за това. Държавата просто трябва да пропагандира това нещо, да се види, че тя мисли по този въпрос, за да даде увереност на хората по места да работят в тази насока. Да не се страхуват от това, че роднини на тези пациенти ще ги обвинят, че са ги отписали, че незнайно как са определили мозъчната смърт, която в България е много точно определена. Не може да се сбърка. Нито може да има това, което се прокрадва тук, че може да има спекулации с това. Не може да има с тези органи, говоря аз, които са сърце, черен дроб или бъбреци. Няма как да има. Това е много голямо, за да изчезне.
С голям респект се отнасям към сърцето, като орган, като емоция и всичко. Дайте вие полезни съвети. Наистина ли положителните емоции, това го пише във всички женски списания, влияят добре на сърцето, правят го по-здраво, по-хубаво?
Не знаех, че го пише в женските списания, но това е така. Аз съм се убедил в това в процеса на опита ми, който имам като лекар. Човек винаги трябва в най-тежката ситуация да мисли, че има добро. Този, който в най-хубавите моменти мисли – сега какво лошо ще ми се случи, защото не може да има толкова хубаво без да има лошо, той е орисан да е болен, да има нервни смущения и т. н. Позитивният начин на мислене е много важен, защото той изважда от нас всичко добро, а същевременно отхвърля всичко негативно, което работи по тялото ни, за да го развали. В края на краищата психотерапията, само че в България тя е много ограничена, истинската психотерапия е много важна, защото не всеки от нас може сам.
Говорите за медитацията…
Медитацията вече е друго. Трябва да бъдеш обучен и оттам нататък сам да влияеш на себе си. Тя е нещо много положително, но малко хора я владеят.
