Говорите за медитацията…
Медитацията вече е друго. Трябва да бъдеш обучен и оттам нататък сам да влияеш на себе си. Тя е нещо много положително, но малко хора я владеят. На това също трябва да се наблегне. Аз съм конвенционален лекар, работя само е конвенционални средства, но не отричам това. Напротив, даже апелирам, че има много методи покрай тази конвенционална медицина, които помагат много. Не знам защо има някакво противодействие между класическата медицина и тази не съвсем класическа, да я наречем нетрадиционна. Напротив, те си помагат една на друга. Основното е да бъдем отворени към доброто, да излъчваме самите ние добро и да приемаме доброто, да не се затваряме в себе си, защото някой иска да ни даде добро, а ние се чудим от неудобство какво да направим. Напротив приемаме го така,като нещо съвсем обикновено, защото това му доставя щастие на човека. Аз винаги казвам, че удоволствието е за този, който прави подаръка, а не за този, който го получава.
Познавате ли ги щастливите хора като ги видите?
Като ги видя още по погледа.
Как си личи? Кой поглед?
Погледа, от който струи нещо чисто и хубаво, струи даже малко насмешка, много често ирония. Усмивката му е често на лицето. А не дори когато му се каже нещо леко от живота, той го приема като сфинкс, не мърда. Този човек не взема нищо хубаво от живота, дори когато му се предлага.
За кого казвате „Този има голямо сърце”?
За много, но ще обидя някой, като се сетя за друг. Често го казвам.
Има такова нещо?
Голямо в преносен смисъл. Иначе този, който има голямо сърце, е много болен, има сериозни проблеми.
А в преносния смисъл кой е този, който има голямо сърце?
Този, за който хлябът днес не е най-важното. Той има голямо сърце. Защото когато си гладен, да пренебрегнеш това, значи имаш голямо сърце. Ще дам един пример от една от войните – Междусъюзническата война. На фронта един български подофицер вижда един французин, който е с тежко ранена лява ръка, и му казва – отрежете ми дясната ръка, която е здравата, но ми дайте половин хляб. Той имал само един хляб и знаел колко време няма да има, но му дава половината и казва, че дори да знае, че две седмици няма да има хляб, пак ще го даде, защото и двамата майка ги е раждала. Представяте ли си какво нещо е? Ето това е голямо сърце.
Нека така да завършим този разговор. Благодаря ви за него.
http://bestdoctors.bg
