Не е трудно да си представим спиралата от кризи, в която ще влезем след избора на нов президент: пред очите ни са оставката на Борисов, пренадутостта на Нинова, ретровизионерствата на патриотите, дебелата сянка на ДПС.
В седмицата преди балотажа най-досадно и страстно се експлоатираше с популистки заигравания и заклинания. Всекидневно в ушите ни кънтяха изказвания от рода на: “Народът е мъдър, народът е прост, народът е беден, народът е мързелив, народът очаква спасител, народът очаква промяна, народът наказа управляващите, народът зачеркна политическата класа, народът си каза думата, народът си знае работата, народът това, народът онова…”
Радев или Цачева: има ли значение?
Безличие, липса на ясни позиции по въпросите на вътрешната политика, “балансиране” в посока Русия, насаждане на страх от мигрантско “нашествие” – това се оказа печелившата формула на вчерашните избори. (07.11.2016)
Шрамайер: “Борисов сбърка съдбоносно”
Затова ли спечели Радев?
Овълчването на българите
Спазвайки популисткия порядък, не е зле да припомним, че броени дни преди балотажа започнаха и т.нар. Вълчи празници в българския езическо-православен народен календар. А усещането, че е настъпило окончателно овълчване задълго няма да ни изостави. Проявленията му, макар и проекция на политическото и медийно облъчване, са различими навсякъде в реалния, всекидневен живот: дивашки саморазправи и побоища заради драскотина или счупен мигач, грабителство на възрастни хора и процъфтяване на измамите, битово насилие, деградация и смайваща простащина.
Изборът на петия български президент ще доизостри процесите на разпад, противопоставяне и взаимно ожесточение, ще доразгърне езика на омразата, който гейзерно блика и ни залива отвсякъде. Не е кой знае колко сложно да си представим спиралата от кризи, в която ще бъде овъртолена държавата: пред очите ни са оставката на Борисов, пренадутостта на Нинова, която всъщност е лексикална близначка на премиера – но без да притежава неговите мащаби, харизма и остроумие, мегафонните ретровизионерства на обединените патриоти, арогантното самомнение на Марешки и тежката, дебела, задкулисна сянка на ДПС.
Мирела Иванова
Стъпките на непредвидимостта
Следват парламентарни игри на нерви и процедури, кавги от кръста надолу, цинизъм на буци, политическа непристойност. Три месеца преди приключването на мандата си настоящият президент е почти с вързани ръце – народното събрание не може да бъде разпуснато от него, значи ще продължи да работи. А кое правителство ще управлява – настоящето в оставка или първо едно служебно, после второ служебно, което да определи дата за предсрочни избори? Такава политическа зима, но не по Ботев, ни очаква, такова овълчване – извинявайте, но на кого в гореописаната картина му пука за народа?
Струва ми се, че и на самия т.нар. народ също не му се мисли кой знае колко – нито по принцип, нито за самия себе си… Ако искаше промяна, масово би избрал като вик и предупреждение квадратчето “Не подкрепям никого” в изборната бюлетина миналата седмица и би схванал подводните камъни във въпросите на референдума, не би се лъгал, че шоуто и реалността се случват в едно и също измерение…
Сега народът просто ще се разцепи на две и с вълчи мезета и червено вино ще празнува или ругае петия си избран президент. Иде зима все пак, трябва да се оцелява.
