Гузните от историята си европейци и престараващите се от раболепие български чиновници се опитват да пребоядисат яркочервената кръв на милионите войници, умрели на фронта, в бонбонен цвят!
При двама дядовци, воювали във Втората световна война, и като човек, който живо се интересува от история, за мен не стои въпросът какъв ден е 9 май. Гузните от историята си европейци и престараващите се от раболепие български чиновници се опитват да пребоядисат яркочервената кръв на милионите войници, умрели на фронта, в бонбонен цвят, наречен Денят на Европа. В историята няма място за цветове и няма място за добро и зло. В историята има една величина.
Мащаб! Мащабът на Втората световна война е грандиозен и там няма място за захаросани страсти.
Тогава, преди 77 години започна най-великата и най-унищожителна война в историята на света. Тогава Европа е почти цялата боядисана с цветовете на черните нацистки знамена. Днес европейските държави ревизират и крият срамната си история.
А тогава те масово и с чувство на изпълнен дълг товарят евреите във влакове в посока Аушвиц. Тогава двете най-могъщи армии – червената и черната, застават един на един, за да решат на коя страна ще застане историята. Кой дух ще продължи да живее и кой ще умре.
Изненадващо за Сталин след подписаният договор за ненападение между Молотов и Рибентроп германските дивизии нахлуват в Съветския съюз. Червената армия е изненадана. Срещу нея застават най-елитните и най-добри войници в света. Германците.
Въоръжени с най-добрата тогава военна техника в света. Германската. Врагът е безпощаден. Елитните СС дивизии, запалили огъня в цяла Европа изобщо не се церемонят със северните варвари. Изпепеляват градове и села и набиват на колове телата на деца за назидание, за да плашат партизаните, криещи се в горите. Като воините на Александър Велики те не знаят поражение.
Съветският съюз се пука по шевовете от мощния натиск. Сталин е напуснал Москва, скрил се е и не се показва със седмици. Една след друга са разгромени руските дивизии и падат руските градове. В сърцето на червената империя пълзят германските танкове и тя всеки момент ще рухне. Хитлер ще открие пътя на Германия към Сибир с безкрайните нефтени полета. Германската военна техника ще получи неизчерпаеми ресурси и въоръжение. Трябва само един последен удар. Противникът й представлява жалка гледка. Той е слаб и безпомощен.
И тогава идва зимата!
Руската зима. Руската зима, която тогава е по-свирепа отвсякога. Настъплението е спряно за кратко, но на всички е ясно, че с настъпването на пролетта това е краят. Родината майка впряга последните си сили и призовава своите деца. На историческата сцена се появява народът. Обикновените хора. Всички над 120 националности, населяващи безкрайната руска шир, се събират за една последна битка. На места народът се вдига доброволно, на места е вдигнат насила.
Агентите на НКВД сноват във всяко малко село и паланка и ловят всички здрави младежи, способни да отидат на фронта. Битката не е просто на живот и смърт. Животът и смъртта тогава не струват и пукната стотинка. Тук на карта е поставено историческото и етническото оцеляване. Мъжете оставят жените и децата си. Момичета лъжат, че са на 17, за да отидат на фронта. Народите от крайния север оставят стадата си. Планинците се спускат от планините.
Потокът се стича от най отдалечените и забравени от бога руски села. Бедният онеправдан народ взима нещата в свои ръце. Народът, който никога досега не е разбирал смисъла на съществуването на империята. Заводите в Сибир и Урал работят денонощно. Там закъснението с пет минути на служба се наказва със смъртна присъда. Хиляди работници, изнемогващи ден и нощ, произвеждат снаряди. С насилие, заплахи и храброст, с кръвта на герои и предатели се кове мечът, който трябва да спре острието, насочено в сърцето на империята.
Сърцето й е градът, носещ името на вожда. Натам е насочен целят ресурс и поток от хора. Там трябва да се състои решителната битка.
Мога само да си представя войниците от двете армии в нощта преди сражението, което пречупва хода на войната. Мълчаливи, замислени, меланхолични и седящи в окопите от двете страни, топлещи ръцете си на лагерния огън. Двете армии, символизиращи двамата велики пълководци в историята с името Александър – Александър Велики, жаждащ да завоюва света, и Александър Невски, с меч скрепяващ руската нация. Изгревът наближава и проехтяват първите оръдия, даващи начало на решителната битка.
На 2 февруари 1943 година шеста армия на фелдмаршал Фридрих фон Паулус капитулира под Сталинград. Германците, смели до отчаяние, се бият като животни, но са разгромени от руския народ. Англия си поема въздух и се събужда. Във войната влиза САЩ. Девети май е далече. Тепърва на бойното поле ще оставят живота си милиони войници от двете страни на барикадата, но изходът на войната вече е решен.
За да бъдем честни, трябва да почетем паметта на великите руски войници и на германските войници, оставили живота си там, в безкрайните ледени полета. Мир на праха им.
А вие казвате – Денят на Европа. Нека оставим Деня на Европа да си го празнуват бледите, подпухнали от алкохол български политици, знаещи само поражение.
А ние – да отпразнуваме Деня на победата. Защото, макар и от загубилата страна в изхода на Втората световна война, ние пак сме победители, имайки всичко това днес и възможността да развеем европейското знаме.
Денят на победата, независимо от временната политика, е един за всички.
http://www.trud.bg
Александър Факиров
Папа Римский
13 Май, 2016 | 06:25
Немного истории: «Бессмертный полк» — это далеко не сегодняшнее изобретение, когда предполагалось, что некие материализованные или не очень материализованные души воинов шествуют в одном строю. Это еще со времен Спарты, со времен Древнего Рима было принято. Такой праздник придумали римляне – праздник назывался Лемуралия, это были дни мертвых, у них это называлось cimitero mobile – то есть, ходячее кладбище. Они несли личные вещи, какие-то изображения, какие-то обрывки одежд того, кого они считали героем, и такая вот толпа двигалась по Риму. Еще глубже и еще интереснее эти традиции выглядят у индейцев хиваро. У них есть такая практика изготовления тсантса. Тсантса – это сушеные головы. И вот племя хиваро как раз тоже устраивало такие шествия, неся сушеные головы или на палках, или в руках, это были прославившие племя люди. И еще дальше, наверное, в этом плане пошли жители Новой Гвинеи, я имею в виду не только конкретно папуасов, но вообще все племена Новой Гвинеи. Они даже устраивали диалоги между этими изображениями мертвых на такого рода парадах. Всякий культ всегда идет на пользу любой власти и всякий культ делает подданных управляемее, так как есть возможность их внутренне объединить, то вполне естественно, что власть этот культ берется опекать, кстати говоря, и во времена Лемуралии, и даже вожди папуасов, они всегда держали подобного рода культовые проявления под своим строгим надзором.
