Световната банка: истинска революция трябва да се случи в България

14 Август, 2016
0 коментара

                            Самые дешевые обменники                                      http://sh.st/XxMkV

Бойко Борисов отдавна знае диагнозата: най-големият проблем на България е лошият човешки материал, бе признал той на среща с българи в Чикаго. Въпросът е какво бъдеще има страната с оставащия в нея "материал"?

През последните 30 години броят на трудоспособните българи е намалял с над 1 милион - основно заради масовата емиграция на работници и специалисти към развитите страни и срива в раждаемостта. След падането на комунизма всеки шести гражданин на България е напуснал - за неопределено дълъг срок или завинаги - родината си, отчита Световната банка в свой аналитичен доклад за България.


                 Какви хора произвежда България?

Звучи страшно, но може да се сбъдне: българите ще стават все по-бедни. Причината се крие в системата за средно образование - тя произвежда твърде много неграмотни деца, които са осъдени да живеят в бедност. (05.07.2016)


Дали българската икономика има шанс да се адаптира към бързо влошаващата се демографска ситуация и да запази шансовете за догонване на средните равнища за ЕС зависи в голяма степен от това как страната ще развива и използва оскъдните си и не особено квалифицирани трудови ресурси, смятат експертите на банката. 

Те са категорични, че в дългосрочен план застаряването, емиграцията и трудовата неактивност ще бъдат основната пречка пред заетостта и стопанския растеж в България. 

„Прогнозираното нарастване на разходите за здраве, дългосрочни социални грижи и пенсии, съчетано с намаляващия принос на икономически активното население, ще породи солидни проблеми за фиска и бюджета на страната. Заради свиващата се работна сила, към 2050 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България може да спадне до 0,7% годишно“, пише в изследването за професионалните и трудовите умения на българите.

                                                 Образованието - ключов фактор

България има четвъртия най-нисък коефициент на икономическа активност на младите хора до 30 години в ЕС и се нарежда на второ място в цяла Европа по дял на младите хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават. Според авторите на изследването, проблемите на пазара на труда в голяма степен обясняват нарастването на бедността и неравнопоставеността през периода на продължаващата още от 2008 година икономическа стагнация.

„Неактивността и безработицата са непропорционално високо концентрирани в домакинствата, които попадат в долните 40% с най-ниски доходи. Понастоящем сред най-бедните и най-уязвимите сегменти от населението ниските заплати са по-разпространени, отколкото преди икономическия спад. Изместването в търсенето на работна ръка от секторите, използващи по-ниско квалифицирана работна ръка, към секторите, които интензивно използват по-висококвалифицирана работна ръка, подсказва, че българският модел на растеж е остарял“, пише в доклада.

          Повече от 1 милион трудоспособни българи са напуснали страната от 1989 г. насам

Значителен потенциал за справяне с демографския проблем се крие в повишаването на коефициента на икономическа активност на групите с по-слабо участие - младите хора (и по-специално ромите) и по-възрастните. „Младите и често нискоквалифицирани лица от ромски произход са все по-значим източник за попълване на пазара на труда. 

Ромите вече осигуряват от 9 до 19% от новите работници и техният дял вероятно ще се увеличи значително. Към 2060 г. коефициентът на икономическа активност на по-възрастните ще спадне рязко, но още бъде по-висок при по-образованите мъже и жени. Изглежда в България по-високото образование съдейства за по-дълъг трудов живот“, четем в доклада.

                                                   Проблематични трудови умения

Работната сила в България понастоящем не притежава уменията, които се търсят на пазара на труда. Тяхното качество буди сериозна загриженост у работодателите в България (и сред чуждите инвеститори в страната - б.а.). 

Най-вече това важи за иновативните сектори - компютърно–информационните технологии, електрониката и производството на високотехнологично оборудване, се отбелязва в анализа на Световната банка. Нейните сондажи сочат, че само за две години делът на предприятията, които срещат трудности при запълването на работните места с подходящи кандидати, се е увеличил от 43% на 54%. 

Една четвърт от работодателите изтъкват като основна причина липсата на „меки“ (социално-емоционални) умения сред кандидатите за работа - самодисциплина, настойчивост, творческо мислене и способности да се работи в екип. На работната сила в България не достигат и много от най-високо оценяваните „твърди“ умения – професионални познания и функционална чуждоезикова и числова (математическа и компютърна) грамотност. 

Много от работодателите обаче не предлагат никакви стимули за професионално издигане и не мотивират по никакъв начин младите си работници и специалисти, се констатира в изследването. Една трета от безработните все пак изразяват желание да се включат в безплатни курсове за придобиване на нови професии и умения, които се финансират по европейските програми за заетост.

Голям проблем пред привличането на ромите към пазара на труда е незнанието на български език. Експертите на Световната банка обаче констатират и друга тенденция: работодатели отхвърлят млади кандидати за работа от ромски произход. Отчасти причините за това явление са чисто дискриминационни, но също така има и „необясними“, според изследователите, фактори, навярно свързани със способността на част ромите да се адаптират към работната среда.

                                                       Какво да се прави?

Българският трудов пазар не използва потенциала на ромското си население, но има причини за това

Българското образование стои много зле в международен сравнителен план, както от години сочат резултатите от международното изследване „Пиза“. Там България държи няколко трагични рекорда, като например това, че цели 53% от 15-годишните ученици в българските професионални училища са функционално неграмотни. 

При това положение няма как да очакваме положително развитие на трудовия пазар в страната, алармират експертите на Световната банка. И още: делът на работниците и специалистите, участващи в курсове за професионална преквалификация и добиване на нови умения (така нареченото „учене през целия живот“ – б.а.) е седем пъти по-нисък от средния показател за Европейския съюз.

При това положение в България трябва да се случи истинска революция, призовава Световната банка. Част от нея трябва да бъде въвеждането на повсеместно и ефикасно дуално обучение. Но само то не е достатъчно - трябва да се работи за повишаването на грамотността, включително по отношение на четеното и усвояването на елементарни математически умения.

Препъни-камък пред промяната в образователната сфера е и силната сегрегация в българското образование - разделението на „елитни“ и „квартални“ училища и на отделни училища за български и за ромски деца. За прогрес в ромската интеграция в България и дума не може да става без осигуряването на пълен и повсеместен достъп на ромчетата до детските градини. 

Според експертите на Световната банка, това е ключово условие при противодействието на маргинализацията и гетоизацията на малцинствата.

                                                                                                            http://www.dw.com/bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.