Мили родни картинки, идват избори, Бай Ганьо и келипирът от политиката!

27 Февруари, 2021
0 коментара

Някак вяло, без настървение партиите поемат към избори. Премиерът призовава избирателите да оформят сигурен резултат на 4 април, че да не се изложим пред инвеститорите. Което предполага силна гражданска енергия, каквато тенденция не бие на очи. 

Долавя се спад на социалната активност, безразличие и досада спрямо опитите на партиите да нахъсват хората за подкрепа чрез гласуване. Срещу призивите за запазване на сегашния управленски  курс се чуват критики срещу ГЕРБ и Борисов, но ясни послания за нещо ново липсват.

Значи и другите да вземат властта, ще я карат по същия начин. Както сегашните, но малко по-добре, както обясняваше преди време председателят на БСП Първанов. Хората вече не се впечатляват от опозиционно лицемерие и голи нападки срещу властимащите. Разбраха, че борбата е за собствен достъп до схемите за облагодетелстване или поне за участие в етапното преразпределение на корупционните потоци.

Някои от по-грамотните и информирани политици са разбрали, че през последните години светът доста се е променил и това неминуемо засяга и нашенския политически пейзаж. Променили са съответно публичното си поведение, в рамките на възможното, с оглед спуснатите от Вашингтон и Брюксел ясни политически знаци и послания. Повечето или не са стоплили, или си правят оглушки бягат от реалността чрез отрицанието и. Затова като цяло агитацията и пропагандата вървят по старите модели и с неефективни вече средства.

Поради няколко очевидни причини даже обичайната избирателна активност не може да се очаква. Парламентарно представените партии планират действията си с оглед да запазят твърдите си ядра и съществена част от периферията, да навредят на конкурентите, да заслужат одобрението на външните фактори. За целта искат да впечатлят избирателите с приятни за тях и изгодни за партията шарени картинки.

В централата на ДПС си свиркат с уста, както обикновено. Политически са позитивно дискриминирани, другите не им посягат на електората и позициите във властта. Тяхното не се губи, напролет и още ще поискат като незаобиколим коалиционен фактор. Който и да победи. Все пак с ГЕРБ им е по-добре да играят отговорна опозиция, особено предизборно.

Управляващите вървят сравнително уверено към 4 април, тревогите им са само в частта, свързана с промените в щенията и указанията на външните фактори. Които са видимо объркани относно посоките, целите, плановете и средствата за оцеляване в обозримото бъдеще. Цветанов нищо сериозно няма да откъсне с Републиканците си, в САЩ вече управляват демократите. А с противниците в т. нар. дясно се разправят пресметливо, но и с голяма доза артистичност.

В съзнанието на много хора, отричащи комунизма, синьото и мантрата „Кой не скача е червен!“ се свързва еднозначно със СДС. Устойчива в главите им картинка. Синият съюз топло дружи с ГЕРБ, значи няма никога да бъдат с БСП. Което въобще не е сигурно за дабългаристите, още по-малко за Иванов-Бойкикиев! Включването в листите на ГЕРБ на Ивайло Цветков – Нойзи би било друг удар в тази посока, направо в слабините.

В популярна от времето на дядовците на днешните жълтопаветници градска песничка има стихче: „Веч нема да гилам по „Царо“, макар да ме сметат пейзан“. „Цар Освободител“ и в древността е била осевата улица на София. Гилали са, т. е разхождали са се важно напред-назад от Орлов мост до княжеския Дворец и Централната банка, все покрай Народното събрание. Тези от голямото Добрутро – по-първите и по-богатите софиянци, с високото обществено положение.

През 60-те синчетата им сами се наричаха гъзари, след 90-а – родени в дантели. Не случайно и по наши дни гилат протестно пак по същия маршрут. Втренчени в сградата срещу паметника на Царя Освободител, мераклии да влязат в състава на голямото Добрутро. Цветков-Нойзи е шарена и шумна картинка за очите и ушите на симпатизиращите на т. нар. градска десница. Даже само с маниера на френски интелектуалец да даде знак като склони да е последен в листа на ГЕРБ, ще е  голяма загуба за дабългаристите.

Важи и за Любен Дилов-син. Помни се фразата му за отвратените от отвратителните във властта. Едни ще го припознаят за отвратен като тях, други за отвратителен като ония, но все пак забавен, остроумен и разностранно впечатляващ образ. ГЕРБ печели гласове с тази популярна картинка, конкурентите губят. Доста хора се облажиха с власт и пари покрай политическата му активност. Слави Трифонов също му е длъжник, ловко ще си партнират сред отвратителните.

Предизборно бесепарите по места проумяха старата поговорка, че на младо прасе и на нов началник е прибързано да се радваш. Нинова също прибърза да се кефи, че партията – това е тя, очертаващият се провал на 4 април видимо я паникьосва. Иначе нямаше да извърши голямата глупост да съди журналисти и политоложка. Те не са и виновни, че в половината организации наложените отгоре водачи на листи не се приемат добре, от Видин до Варна дори се отхвърлят с възмущение.

Опитва по сталински, но нито го може, нито условията позволяват. Подмладяването на партията не започва, а свършва с отстраняването на старите кадри. Между началото и свършека има продължителен и сложен процес даже и с член Първи в конституцията. Божанков е на снимка с Радан Кънев, опитвал неуспешно при ГЕРБ, накрая прибран в БСП. Млад, но не е привлекателна за социалисти картинка. И либералката Шаренкова силно синее пред червени избиратели, не внушава доверие, само им припомня за синьото минало на лидерката.

Не са примамливи картинките на Нинова, не се печелят избори с такива. Тайната надежда е БСП да не изгуби втората позиция, че и за незаобиколим коалиционен съюзник няма да става. И Румен Радев ще пожелае други да издигнат кандидатурата му за втори мандат, харесват го „изправените“, непеошниците и джендър активистите. Болезнено ще късат електорат от БСП доста други мераклии да гилат по „Царо“  – левици разни, обединени или самотни демократи и родолюбци с шарени названия, обещаващи от всичко по много.

И от ГЕРБ ще късат, има много за какво да ги наказват избирателите, но и този път изхабяването не е фатално. Ако във Вашингтон уточнят какво искат от София, следизборните варианти не са много: пак сегашното по-малко зло или коалиция от сбирщина с кратък живот. Не работи демокрацията нито у нас, нито на Запад и Изток. Наред със силата на Светлината очевидно има и сила на Мрака и тя засега надделява. Прогресът на материалния свят не доведе до прогрес на човека, а и висококултурните нации лесно обезумяват.

Какво може да се направи тук и сега? Партиите ще спретнат някаква кампания, срещи с избиратели, изяви пред камери и микрофони. При всеки случай да ги притискат с няколкото най-горещи в момента въпроси! 

Каква друга политическа система провиждат и как ще я въвеждат? „За“ или „против“ са Истанбулската конвенция; привилегиите за разни малцинства за сметка на мнозинството българи; неолибералния диктат и тоталитарната толерантност; зловредната намеса на соросоиди в образованието; отстояването на националната идентичност.

И от отговорите или шикалкавенето ще стане достатъчно ясно за коя партия си струва да се гласува и дали да се гласува въобще.

                        Автор: Д-р Илия Илиев

                                                                       https://trud.bg/                        https://svobodnoslovo.eu/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.