юли 23, 2025

ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ

Автор: yy Няма коментари

Цитат от книгата ми ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа
[стр. 243-247 ]
[…]„Видно е, че всичко опира до Македония!!

Второ. По въпроса за „поръчителите“ възникват не малко въпроси, за действията им през 1941–1942 г., а и след това. Исторически събития, искащи и чакащи допълнително осветление. Преди всичко е въпросът с изпращането от Съветския съюз през 1941 г. на петте групи парашутисти, трите на подводничарите и тази за преминаване през зелената граница. Също процесите през 1942 г. срещу тях и този на членовете и сътрудниците на ЦК на комунистическата партия. Да проследим хода и основните им моменти.

След началото на войната между Германия и Съветския съюз Георги Димитров обсъжда със съветското правителство възможността за организиране на въстание в България. Сталин отхвърля тази възможност. Той не вижда шансове за успех, а и невъзможността за съветска подкрепа.
Вместо това, без да е информирано ръководството на българската комунистическа партия и дори Георги Димитров, се решава в България да бъдат изпратени няколко диверсионни групи. В тези групи са включени и част от 130 български комунисти попаднали в лагерите ГУЛаг (Главно управление на наказателните лагери). Те са освободени след молба на Георги Димитров, да бъдат преразгледани делата им, че са честни и предани на каузата и съвсем не са извършили деяния, за които са обвинени.

Тези групи, на подводничарите и парашутистите се обучават от НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) при голяма секретност. Въпреки това немското разузнаване разбира за тях и информира българските власти.
Също и агентурата на Гешев работи на пълни обороти. Не случайно са разкрити и заловени ръководителите им, най-изявените български комунистически функционери, изпратени от Москва в България, и тези в страната.
Прави впечатление, при изпращането на тези групи, неадекватната оценка на обстановката в България през 1941 г. от Москва. Не се отчита, че по това време в Царство България работи „изцяло запазена и добре школувана администрация в страната, добре обучена и здраво стегната в рамките на военната дисциплина царска армия, стегнато действат и други институти в държавата“.[500][ 500 Вранчев, П. СПОМЕНИ, С., 1968, с. 476.]

Също предизвикват въпросителни относно тяхното въоръжение и екипировка. Въоръжението им е крайно непригодно за водене на подобни бойни действия. Някои са само с пистолет. Още по-фрапантно е тяхното облекло, различаващо се коренно от това в България, а и с червеноармейски военни емблеми. Нещо повече, има група парашутисти, хвърлена в Солунско. Не случайно: „По голямата част от прелетелите и преплувалите комунисти са били избити в завързалите се сражения непосредствено след кацането и стъпването им на българска земя; избити са били и всички ранени и пленени. Остават живи само тези, които успяват с титанически усилия и чутовен героизъм да си пробият път през плътно обграждащите ги военно-полицейски обръчи.“[501][ 501 Пак там, с. 461.]

Процесът на парашутистите и подводничарите е срещу 27 български комунисти-политемигранти, начело с Цвятко Радойнов. Делото започва на 9 юни 1942 г. при закрити врати. „На 26 юни късно вечерта процесът приключва с произнасяне на присъдите: осемнадесет души са осъдени на смърт чрез разстрел, на седем души са присъдени доживотен затвор, двама от подсъдимите – по на 15 години затвор, единият, от които бил непълнолетен. На 26 юни рано сутринта Иван Харизанов с общи, че предната вечер осъдените са разстреляни в тунела на военното стрелбище в бившата ШЗО.“[502][ 502 Пак там, с. 497; също: https://bg.wikipedia.org/wiki/ Процес_на_парашутисти те_и_подводничарите] Непълнолетният е Лъчезар Аврамов.

Още нещо за съдебния процес. Според Петър Вранчев: „Трябваше на всяка цена да се реализира сигурна връзка с подсъдимите, и на първо място с Цвятко Радойнов. […] Най-лесно можехме да направим чрез Иван Харизанов. Той с охота прие нашето предложение, тъй като вече знаеше, че председател на военния съдебен състав е полковник Младенов, с когото той имаше близки връзки от съвместна съдебна служба в миналото в Пловдивския апелативен съд.
Иван Харизанов прие нашето предложение редовно да следи съдебния процес и да установи непосредствен контакт и разговор с Цвятко Радойнов. […] На Радойнов бяха в подробности известни връзките на Харизанов с ЦК на партията. […] Още първия ден Иван Харизанов се яви в съдебната зала. […] Той бе имал възможност още първия ден да поговори с Радойнов. И пак тогава, още в първите дни на процеса, една вечер неочаквано и изненадващо бай Иван ме посети в квартирата ми. Той донесе малка бележка, навита като цигарен фас, която му била дадена от Радойнов.
В тази бележка Цвятко Радойнов предлагаше да изпратя на съветската легация по известната ми връзка кратко сведение за хода на процеса. Защитниците Григор Чешмеджиев и Михаил Геновски, както ме информира Харизанов, заявили, че ако от съветската легация се издаде документ, че подсъдимите парашутисти и подводничари са чинове от Съветската армия, защитата ще се позове на Женевската конвенция „За защита на военнопленници“, приета през 1926 г. от тогавашното Общество на народите. Според конвенцията българското правителство било длъжно да спазва конвенцията. Те бяха уверили Иван Харизанов, че снабдени с такъв документ, ще осигурят на подсъдимите най-много пленнически лагер.
На свой ред, на основата на тези обстоятелства, аз приготвих писмо, съдържащо горните данни и съображения, със заключение: „… ако намери за политически целесъобразно и възможно, да се изпрати такъв официален документ, който ще бъде предаден на защитата за пред съда…“
На другия ден рано сутринта се отправих за квартирата на „Иван паркетаджията“ – нашата връзка със съветската легация. […] Помолих го, ако може да ми даде отговор още същия ден. […] В уговореното време отидох в работилницата; пристигна и „Иван…“, но без никакъв отговор.
Същата вечер, твърде потиснати и разочаровани, ние коментирахме с Емил Марков това неочаквано мълчание.“[503][ 503 Вранчев, П. СПОМЕНИ…, с. 494–496. 504]

За процеса има и още нещо интересно за размисъл. Петър Вранчев посочва: „След 9 септември 1944 г., когато вече имах и служебни отношения с военното аташе на Съветския съюз в София, полковник Середа, след това генерал Середа, който е бил аташе и по време на описания по-горе случай, при един разговор с него аз го запитах получавал ли е моя бележка по процеса срещу „парашутистите…“ и защо не се изпрати нито исканото удостоверение, нито някакъв друг отговор. Той замълча…“[504][ 504 Пак там, с. 496.]
Мълчанието също говори! Предизвиква и размисли!?

След процеса срещу парашутистите и подводничарите започва съдебният процес срещу членове и сътрудници на нелегалния ЦК на БРП. Арестувани са през пролетта на 1942 г.
Процесът се води от Софийския военно полеви съд в София от 6 до 23 юли 1942 г.
Сред обвиняемите са ръководители на БРП Антон Иванов и Трайчо Костов, организационните работници Никола Павлов, Георги Минчев и Петър Богданов, ръководителят на Централната военна комисия Цвятко Радойнов с неговите технически помощници Атанас Романов, Никола Вапцаров и Антон Павлов.
Цвятко Радойнов вече е разстрелян на 26 юни 1942 г.

На 23 юли 1942 г. съдът издава 12 смъртни присъди, от които шест са задочни, на не заловените Цола Драгойчева, Борис Копчев, Христо Михайлов, Антон Югов, Дико Диков и Аврам Стоянов. Шестима са осъдени на доживотен затвор.
Малко отклонение. На Трайчо Костов е издадена смъртна присъда. Тя е заменена с доживотна. Спасява го съученикът му Станислав Балан – секретар на цар Борис ІІІ. При поднасяне списъка с осъдените, царят като го чете, стигайки до смъртните присъди които са седем като седмият е Трайчо Костов с репликата: „Седем е еврейско число“ и го задрасква.
Седемнадесет са осъдени от 10 до 20 години затвор. Двадесет са оправдани. Същия ден вечерта са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Никола Вапцаров.[505][505 https://bg.wikipedia.org/wiki/Процес_срещу_ЦК_на БРП]

Гражданската войната взима свидни жертви. Жертви прегърнали интернационалното, съзнаващи или неосъзнаващи, че се унищожава българщината. Комунистическата партия губи изявени свои функционери.
Народът ни губи и една не каква да е личност!

„НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Какво е нощ преди смъртта… Последна нощ… Там… Във затвора…
„Разстрел и след разстрела – червей…“ И няма нищо героично…
Моряко, плаваш по небето… Душата ти е вечен кораб.
Дали все още си повтаряш: „Това е просто и логично“.
…
Едничка книжка… Не типична… Кой да чете „Моторни песни“.
И ти – световно неизвестен сред популярните поети.
Но след смъртта – световна слава… И твойте песни са известни…
И името ти най-внезапно сред най-големите засвети.“[506][ 506 https://www.zemia-news.bg/index.php/balgariya-3/103471 – Недялко Йорданов за Вапцаров: Един трагичен живот… И една жестока смърт. В името на своята вяра, за която няма открити бронебойни патрони… Сряда, 07 Декември 2022]