С ужас следим репортажите от болниците. Не защото ще умрем веднага. А защото виждаме въплътена медицинска обреченост – виждаме, че няма доктори. Защото всички доктори са възрастни. В София може да не е така. Но извън София разчитат на доктори старци. Дупница, Каварна – може да те стегнат гърдите, само ако видиш достойния стар доктор, който директно казва, че е стар вече и не може да рискува себе си и жена си, за да лекува ковид. Каза го днес в новините една докторка от Стара Загора. Каза, че повече от десетилетие гледахме безмълвно как младите доктори взимат специализация и отиват в чужбина.
Същото е и за медицинските сестри. Същото е за санитари и болногледачи по институции. Тръгнаха си хората, от които имаме нужда сега. Защо така стана? Само докторите ли си тръгнаха? Тръгна си всеки, който се беше научил да прави нещо. Да има талант, да има знания, да има бъдеще. Тръгнаха си защото умния човек не може да слуша глупости от телевизора дълго. Не може да вярва на обещания. Не може да бъде унижен със заплатата по ниска от продавачка в магазина на немската хранителна верига. С приказки, че тука е така и трябва да се чака и някой да се сети и за нас. С образа на Човека на върха, който не търпи критика и който говори психеделични глупости.
На върха има един човек, който с политиката си и глупостта си, с налагането на своето единоначалие забрави да инвестира в доктори. Това е истината. Неговата икономика стигаше за няколко километра магистрала на година, само и единствено. Асфалт ли ще ядем, питаха го. Никой не смееше да го пита – кой ще ни лекува, пак за ядене мислехме. Сестрите протестираха, подиграваха им се. Младият доктор прегърна майка си и отиде да работи за пари.
Върни се, докторе.
Човекът, който те изгони си отива. Тук имаме нужда от младостта, която знае. Не само доктори ни трябват. Трябва ни всичкия народ, който избяга. Прости ни, Докторе, днес горчиво плачем, че вярвахме на телевизора, вместо на очите си. Върни се, Докторе! Върни се.
Мартин Карбовски
