Главният прокурор на България през следващите седем години най-вероятно ще се казва Иван Гешев. Той вече беше номиниран за позицията и е единствен кандидат. Единственият вариант Гешев да не бъде избран е масов граждански отпор, при това не точно от типа „мирен протест“. Такъв едва ли ще има.
Изборът на Гешев е своеобразна диагноза. Диагноза за състоянието, в което се намира обществото ни.
Преди да обвиним за избора на Гешев този виртуален субект, наречен „гражданско общество“, е редно да се вгледаме в съвсем реалните събития, които доведоха до тази ситуация.
Настоящият заместник-главен прокурор дълго беше спряган за основен фаворит да наследи Сотир Цацаров. Но през месец май Гешев сам заяви:
„На 99.9% няма да се кандидатирам за главен прокурор. Причините са от личен характер, които не искам да споделям, но една от тях е, че нямам време да се занимавам с кални борби, които се развиват на доста разкалян терен в момента.“
Няма не искам
Само два месеца след категоричната заявка, че няма да участва в „калните борби“ Гешев беше единодушно номиниран от прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет.
Без съмнение тази номинация е символика. На първо място тя е послание към Гешев. Посланието гласи, че няма значение какво мисли той (Гешев). Той е вече толкова навътре в статуквото и толкова зависим от него, че мнението може да го задържи за себе си, но правилата на играта не включват Гешев да има право на отказ.
Но номинацията е послание и за редовите прокурори. Защото ясно показва какъв е пътят за кариерно развитие. Кариерата на самия Гешев претърпя забележителна метаморфоза в рамките на месеци. От „заточен“ в прокуратурата в Перник след отказа му да повдигне обвинение по различни производства срещу Богомил Манчев, Огнян Донев и Любомир Павлов, до фаворит за позицията на Главен.
Без съмнение Иван Гешев е изключително важен проект. „Проектът Гешев“ показва всички негативни страни в механизмите на работа на българската прокуратура. Той е олицетворение на отрицателния подбор – кариерно издигане на хора без необходимите качества и познания, но пречупени, зависими. Или осъзнаващи дефицита си на компетентност, който може да бъде компенсиран само с раболепност пред силните на деня.
Но не с само.
Силовото издигане на Иван Гешев до позицията единствен кандидат за главен прокурор е послание към цялото общество. Това е демонстрация на сила в стил „Не ни интересува мнението ви, ние решаваме – свиквайте“. Тази номинация не е нищо по-малко от предложението ДПС депутатът Делян Пеевски да оглави ДАНС. Не е нищо по-малко от това почетен председател на партия – Ахмед Доган – да стане бизнесмен и държавата внезапно да започне да налива десетки милиони в бизнеса му.
Заплахата
Номинацията на Гешев е открита заплаха. Заплаха към всички, които критикуват управлението. Но и към всички, които искат просто пренареждане в държавата, така че тя да функционира по правилата на демократичното общество. А не на каста, която решава кой да бъде опраскан и кой покрит в среща между премиера и главния прокурор на диванчето в Министерския съвет.
В крайна сметка изборът на Гешев е и тест за обществото. Ако то успее да мобилизира малкото си останали съпротивителни сили, за да възпре този позорен избор, това ще бъде сигнал, че все още има шанс за поправка и рестарт на системите.
Ако не успее? Това е лесно. Ще има още много мрак.
