На 23.08.2018 АФЕРА публикува:
Снощи, докато по улиците вилнееха голи до кръста, крещящи истерично „фенове“, и докато в сградата на Операта във Варна пиарно се пъчеха властниците и нещото, наречено ръководство на ФК „Спартак“, раздавайки нещо като „книга“ за историята на ФК „Спартак“, и докато същите тия „сърдечни“, с неандерталски вид „фенове“, „разтапящи“ се от любов към „Спартак“ отвратително направиха опит да свалят от автобуса един от почтените доайени на спортната варненска журналистика Митко Апостолов, защото, видите ли, някой го познал и разбрал, че Митко Апостолов отива да чества 100 годишнината от „Спартак“ на стадиона в „Младост“, а не в Операта при ВЛАСТТА, и докато в Операта си раздаваха плакети един на друг – на ГЕРБ кмета Портних, на председателя на Общинския съвет, на министъра на спорта Красен Кралев и най-“важния“ плакет на тия, дето се борили да „спасят“ „Спартак“ /и от какво го „спасиха“ – да напълнят гушите на мафията, която управлява държавата с още няколко имота на „Спартак“?!?!/, и докато ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ФУТБОЛИСТИТЕ, ДАЛИ СЪРЦАТА И ЛЮБОВТА СИ НА „СПАРТАК“ бяха забравени, а бяха забравени, защото управляващите „Спартак“ нито имат хабер от тях, нито изобщо имат хабер от футбол, и докато „историята“ на „Спартак“ в т.нар. раздавана книга нямаше как да мине /има си хас!/ без тази „фундаментална“ страница с „бистришките тигри“ Енгибаров и Бойко Борисов,
на стадиона в „Младост“ бяха онези, които с душите си почетоха имената на „Спартак“, които ги гледаха от Небето, и онези, за които парвенютата от Операта дори не бяха се сетили, защото – как да се сети за нещо човек, когато изобщо не го е знаел?! А ако се сещат, когато им е угодно, и се прилепват до тях, то е само за да изпъкнат, защото ако не се прилазиш до някое ИМЕ, как изобщо ще те знае някой що за тип си?!
На стадиона дойдоха дъщерята на Тома Захариев, дъщерята на Живко Господинов, съпругата му и брат му, Пламен Гетов, Божидар Ставрев, Енчо Недев – рекордьор по най-много играни мачове във „Спартак“, Иван Петров – голмайстор за всички времена на „Спартак“, Димитър Енчев – европейски шампион за юноши, Иван Войчев , Кеворк Тахмисян, Пламен Михов, Боби Стоянов, Борислав Георгиев, Антон Димитров, Иван Матев, Мариян Петров, Стефан Теохаров… Празникът бе почетен и от Милен Бакърджиев, и Панайот Кискинов, Стефан Филипов и доц д-р Божидар Чапаров от асоциацията на ветераните, както и общинският съветник Светлан Златев.
С едноминутно мълчание на терена и стадиона бе отдадена почит на всички сърцати велики футболисти на „Спартак“, които се преселиха Отвъд, много от тях останали непочетени и техни представители непоканени в … Операта при драгите смехурковци, които позираха пред хапки и кетъринг в Операта, за който не им стигнаха обаче кинтите, че се наложи един бургазлия да плати масрафа. Нищо, че 100 бона лапнаха за помпозното си „честване“ на 100 годишнината на „Спартак“.
Иван Петров благодари на всички футболисти отдали любовта си на Спартак и със сълзи на очи изрече, че се е клел във фланелката на Спартак, дадена му от Добромир Ташков – един от великата тройка на Спартак „Ташков – Захариев – Парушев“ и Илия Кирчев, и че е успял да почете всички онези от „Спартак“, които са Отвъд, с този празник.
Пламен Гетов специално за АФЕРА заяви, че: „който само посмее да продължи да се гаври с името на Живко Господинов или да си прави некадърна пропаганда с него, ще се разправя с мен!“.
Пламен Гетов и Анна Живкова Господинова
На стадиона под Небето нямаше плакети. Нямаше грамоти. Нямаше кетъринг и измислени „истории“ на ФК „Спартак“, писани като книга /впрочем, предстои да излезе книга с ИСТИНАТА за „Спартак“/, нямаше ГЕРБ кмет, нямаше дебеловрати ГЕРБ министри, нямаше и всякакви тутурутки и наети актьори, нито лицемерни лица, които иначе плюят и ругаят както дебеловратите министри и властници, така и т.нар. „ръководство“ на ФК „Спартак“, но угодно си търкаха пешовете до тях в Операта. Нямаше кич, нямаше и крещящи голи до кръста „фенове“, които са с вид, като че излези от хорър на Хичкок.
Нямаше ЛИЦЕМЕРИЕ И ЛЪСТИВА УГОДНОСТ ЗА ВЛАСТ.
Имаше любов. Истинска любов към „Спартак“. И истинска почит и респект към онези, които са създавали историята на „Спартак“.
Веселина Томова Захариева и Анна Живкова Господинова
Аз бях тям и с крайчето на очите си все поглеждах към небето. Защото и татко, и всичките ИСТИНСКИ МЪЖЕ на Спартак ни гледаха от Там. Бях спокойна, защото ЗНАМ, че татко би ми казал: „Тук ти е мястото, на стадиона, а не при тълпата, за която „Спартак“ е разменна монета за власт, угода, пари, интереси и лицемерие, разменна монета в ръцете на БЕЗХАБЕРНИЦИ“.
И както тогава, в онези МЪЖКИ години назад във времето, след мача, се сядаше на маса, футболните хора на „Спартак“ отляха чаши с вино за МЪЖЕТЕ на „Спартак“, които са на другия зелен терен – вселенския.
Аз бях при футболистите. А не при измекярите на Властта в Операта.
За мен без чест, че не участвах в клоунадата в Операта.
И бях при онези, на които иначе безхаберниците във властта трябваше да целуват краката, бах при онези, които трябваше да бъдат чествани, но измекярите на властта в Операта ги „пропуснаха“ в катеренето иначе по гърбовете им към изгодата си.
„Спартак“ е всички тези мъже, които никой няма как да изтръгне от историята на клуба и от сърцата на истински обичащите футбола. А вие, драги ми смехурковци от Операта, просто ще отминете като сива пяна.
Защото нещо, което се прави с любов, то остава. Другото е измама. Която все някога лъсва. Войнстващото бездарие може и да е формула на това измекярско време, но никой никога не помни името му и то отминава като мръсна пяна…
Надявам се, че поне сте успели да си платите кетъринга, драги ми смехурковци.
Веселина Томова Захариева http://afera.bg
