От както се помня плащам своите данъци, включително тези върху доходите, дивидентите и върху печалбите. Това е мой дълг и отговорност като гражданин. Питам защо аз имам това съзнание, а корпоративният гражданин Лукойл-Нефтохим не?
Моята лепта в общото е несравнима с тази на корпорацията, но отговорността изглежда също. Средствата в бюджета все не достигат – било да се построят или поддържат пътища, било да се платят сметките по социално подпомагане на различни групи.
Въпросът, който поставям, не е само мой, а на всички които си плащат данъците съвестно. Аз си върша своята част от сделката с моята държава, но това, което важи за мен, не важи за Големия Лукойл. Говорим за солидарност, за равно третиране, за равни прави и споделена отговорност.
За всеки лев, който изкарваме с труда си, трябва да рискуваме, да се борим за клиенти, с конкуренцията от всякакъв вид. Лукойл-Нефтохим има гарантиран от монополния си статут пазарен дял, след който следват „правото“ на монополни ренти, осигурени му в спокойствие от правителство, КЗК, депутати и институции. Отвсякъде държавата му е осигурила памперси, а нормалните хора се борят за да оцелеят.
Спокойствието на Големия Данъкоплатец е допълнително гарантирано от тоталния контрол над акцизните складове, които са задължителни. Без тях не можете да внесете горива. Изглежда, обаче, и това не му е достатъчно, защото е хвърлил поглед и върху останалите 30 процента дял в пазара, който се държи от средни и малки бензиностанции. За новия лобистски закон в Народното събрание говоря.
Всичко е гарнирано със загриженост за бюджета, за сивата икономика, за борбата с контрабандата!? Същите Лукойл, които при над 65 милиарда лева приходи за последните десет години нямат стотинка данък печалба.
Има две понятия, които се разглеждат като потенциално приложими в подобни случаи, едното е укриване на данъци и избягване на данъци. Разликата е съществена, укриването е престъпление, но крайния ефект не е. В случая, по-скоро става дума за избягване на данъци чрез оптимизацията им. Напълно законна операция. Не за законността иде реч, а за разликата в моралната и социална отговорност, защото и корпорациите носят подобна социална отговорност, каквато носим ние с вас.
Лукойл-Нефтохим инвестира над два и половина милиарда лева в инсталация и технологии за преработка на суров нефт с по-високо съдържание на сяра – каквато е сместта Уралс, която излиза на Новоросийск, вместо да внася от други страни по-лек и качествен, а често и по-евтин суров нефт. Ето ви решение, което е направено без никаква оценка за влияние върху бюджета на страната, а само за да осигури гарантиран внос на руски суров нефт и да обезпечи приходите на звената в добива на нефт в рамките на групата компании Лукойл. Това е именно свързаността, която позволява на рафинерията да „оптимизира“ самостоятелно финансовите си резултати, като вместо да инвестира милиарди за да осигури покупка на конкретен сорт суров нефт от конкретна дестинация и дълбочинна преработка, можеше да купува по-лек, често по-евтин и качествен нефт от другаде.
От управленска гледна точка инвестицията може и да е оправдана, тъй като гарантира приходите на други звена в базирани в Русия – компаниите нагоре по веригата в Лукойл, които добиват. В руския федерален и републикански бюджети, там където нефта се добива, постъпват данъци. Интересът на руската държава е защитен, на българската не. От гледна точка на българския бюджет, обаче, си е тотална щета. Всичко е заради крайния потребител у нас, който плаща сметката надолу по веригата и обратно в Русия. и схемата се гарантира от държавата ни.
Може със сигурност да предполагате, че ако рекат и НАП спят, още дълги години компанията може да не отчита печалби.
Гледам, че сега се готвят за поредната „инвестиция“ в капацитет за производство на полипропилен. Ако никой не осъществи контрол върху инвестицията и не одитира за трансферно ценообразуване, няма никаква гаранция, че ситуацията няма да се повтори и новия дълг да се амортизира в следващите десет години..
Добавете към „оптимизацията“ на финансовите резултати на рафинерията и други техники, като се започне от осчетоводяването на дисконтите между Брент и Уралс, през свитите рафинерни такси и отстъпките при продажбите на едро – изобщо по цялата верига и ще получите купища допълнителни вратички.
Не, не винете само НАП – имам източници, които до този момент не са ме подвеждали, които твърдят, че агенцията отдавна е „в час“, правили са ревизии, доклади, предложения. Но „от горе“ са дърпали ръчната спирачка. В същото време същите, които ентусиазирано искат да облагат цигарите без дим, защото ощетявали бюджета с 15-20 милиона лева, проспиват милиарди несъбрани данъци, и на всичко отгоре обвиняват други в „популизъм“. Това на всички езици се нарича демагогия.
Не се чудете защо това е възможно, отговорът не е сложен – именно върху схемата на вторично преразпределение на ползите във веригата, която реализира Лукойл у нас, се крепи и зависи значителна част от „елита“.
В България „сделката с дявола“ върви без проблем, но в Румъния закъса и румънците си взеха своето и предоговориха условията. Сега Лукойл-Румъния започна да отчита печалби и увеличи постъпленията в бюджета.
У нас от кумова срама на последните срещи на премиера с президента на Лукойл Вагит Алекперов се заговори, че компанията вече щяла да плаща данък печалба. Дори представителят на Борисов – Румен Овчаров – потвърди, че миналата година щяло да има печалба. Да, ама не, както казваше класика Бочаров.
Не само, че няма да платят на държавата, но искат още повече, искат всичко – чрез чрез лобистския проект закон прокарван пред Емил Димитров. В същност това е идеята – да осигурят допълнителни приходи за сметка на малките, за да могат да отчетат някаква печалба и успокоят духовете.
Напомням, за да стане ясно – това, което Лукойл отчитат като принос към бюджета, постъпленията от ДДС, не тяхно – те събират този данък от името на държавата и го плащат не те, а потребителя. От счетоводна и инвестиционна гледна точка Лукойл след десет годишни загуби би трябвало да е сериозно декапитализирана, което да постави въпроса за качеството на управление на ключов за значението на България актив. Една оценка би трябвало да покаже съотношението между активи и дълг, причините за загуби, което пък отваря въпрос за претенции на държавата към акционерите, които търпят подобно управление, което ги лишава от дивиденти, а бюджета от данъци. Всичко това може да се оформи като пропуснати ползи и щети, като задължение, да се наложат обезпечителни мерки, за да си вземе кесаря кесаревото. Защото липсата на приходи от данък печалба за държавата е сериозен аргумент да предприеме действия срещу Лукойл, включително форензик разследвания и независими одити за трансферно ценообразуване. Това не е въпрос на умосъзерцание, а на дълг и отговорност на НАП и правителството. Това, че не го правят го отнасяме към зависимости на лицата, които стоят на върха на държавата и които подлежат на криминално преследване.
Няма как България да бъде сигурна и просперираща, докато ние малките съвестни данъкоплатци събираме като пчелички меда в държавния бюджет, а големите „мечки“ бутат кошера, като изнасят меда за Русия.
Аз, обикновеният гражданин срещу корпоративния гражданин Лукойл. Патриотично ми е.
https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/lichna-deklaratsiia-danakoplatetsa-vasilev.html
