ПОКАНА – “ЗАБРАВЕНИЯТ ГЕНЕРАЛ”

ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ -ХИСАРЯ и техните потомци  ВИ КАНЯТ НА ПАНАХИДА ЗА ГЕНЕРАЛ ТОДОР МАРКОВ, КОЯТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 21 МАЙ 2018 –  ГОДИНА –РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ГЕНЕРАЛА В 11 ЧАСА В ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”НА КВАРТАЛ МОМИНА БАНЯ.

 ПРЕДИ ПАНАХИДАТА ЩЕ СЕ ПОДНЕСАТ ВЕНЦИ И ЦВЕТЯ НА ПАМЕТНАТА МУ ПЛОЧА ПРЕД Ж.П. ГАРАТА.

                                          ЗАБРАВЕНИЯТ ГЕНЕРАЛ

    Срещу Археологическия музей в Хисаря има една бяла, красива сграда. Някога тя била наричана бисерът на Хисаря. В нея живял един представителен мъж със съпругата си. Той се движил във висшите среди и имал влиятелни приятели от правителството и от разузнаването. Името на този мъж е генерал Тодор Марков. Родил се в квартал Момина баня в Хисаря, през 1870 година. Едва ли баща му, който бил свещеник, е предполагал, че синът му ще стане толкова известен.

     Като офицер Тодор Марков бил изпратен да следва в Петербург – Русия в Генерал- щабна академия. След завръщането му в българската армия участва в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна война.

     Животът на генерал Марков, способностите му и неговият път като офицер от разузнаването тепърва ще се изследват. Неговите архиви се намират във Велико Търново във Военно-историческия музей. Там са събрани и писмата му, писани на няколко езика, които генералът владеел.

    В хисарския Археологически музей има една папка, оставена от съпругата му, след като генерал Марков умира на 17 октомври 1950 година.В тази папка има две снимки,  на които е запечатано лицето на известния банкер Атанас  Буров. Едната е правена през май 1940 година на стълбите на вилата на генерала. Сред гостите на снимката са Атанас Буров, съпругата му и дъщеря му. Вероятно гостите са дошли в края на май в Хисаря, защото от юни същата година има и друга снимка, в която на видно място отново са застанали Атанас Буров,  съпругата му и дъщеря му. Тази снимка е изпратена по пощата от София и на гърба и пише: „ Г-н гененерал Марков – Хисаря. С най – сърдечни спомени!”  Калчев.

    В хисарската вила на генерал Марков е направена и друга снимка, на която е фотографирана известна на времето си госпожица – Таня Губеделникова. Снимката е правена на 7 май 1939 година в разкошната градина на бялата вила. Генерал Марков е до жена си и подава букет цветя на красивата Таня.

    Кои са Губеделникови? Стефан Губеделников простроил в 1946 година фабрика „Верила” – навремето фабрика за производство на машинно масло и маргарин. В Губеделникови на ул. „Иван Шишман” № 12 живял земеделският лидер Никола Петков. Той казал на милионера, че е безумие да влага пари в индустрията, защото комунистите ще вземат всичко, а Стефан Губеделников отговорил: „Какво от това, нали фабриката е българска? Няма къде да отиде….”

    Като офицер от разузнаването генерал Марков обиколил много страни. Лично  Александър Стамболийски като министър – председател на България идва в Хисаря,  за да го помоли да стане военен аташе в Турция. Генералният щаб се противопоставя, но генералът отговаря, че ще отиде да служи на отечеството си. 

Братовият внук на генерал Марков – Иван Марков разказва, че личното познанство на прочутия му роднина с Кемал Ататюрк му спасил живота в Турция. А като доказателство за приятелството между двамата те си разменили сабите.

    “Генерал Марков беше бездетен, не ходеше в кръчми, стоеше в къщи и имаше огромна красива библиотека, в която всички книги бяха с кожена подвързия. В селото имаше една баба Гана Костова от рода на хайдут Генчо. Та генерелът ходеше у тях да му пее и записваше всички песни, легенди и предания – разказва друг негов роднина – Никола Серкьов от квартал Момина баня.

    Всичко, събрано в областта на народното творчество, етнографията и оръжейното производство, генерал Марков описва и създава в собствената си вила музейна сбирка.

     Още докато е жив, генерал  Тодор Марков завещава цялото си имущество на фонд „Наша конница” към бившето Министерство на войната.

    След преврата на девети септември 1944 година вземат вилата му и я превръщат в санаториум за деца, болни от хепатит. 

Когато през 1950 година генерал Тодор Марков умира, разграбват и разпиляват имуществото му. 

Само малка част от него е в читалище „Иван Вазов” и в Археологическия музей . В музея са и онези ценни папки, оставени от съпругата му, които са обект на бъдещи изследвания.

                                                                                      Ирина Кирилова

                                                                        Из нейната книга „Зад фасадата”