СТАРОЖЕЛЕЗАРСКИТЕ БАБИ НА ГОСТИ В СТАРОСЕЛ
Пременени със старите носии, бабите от фолклорната група при
читалището в село Старо Железаре пристигнаха в Дом за стари хора в
Старосел. Целта на посещението – да поздравят родените през този месец
и да ги развеселят с песните си. И както от стари времена на гости не се
ходи празен, старожелезарските жени носеха увити в тъкани месали пити,
баници, кексове, тутманици…
Хората бяха насядали и ги чакаха. През това време те споделиха:
– Казвам се Иванка Иванова Шопова. Пристигнах тук преди шест
години. Доволна съм от всичко. Но в колектива от време на време
виждаме зор, ама…шарен свят.
– Аз съм Елена Георгиева. Има доста проблеми в отношенията между
хората в дома от години. Хората се сменят, проблемите са същите.
– Медицинското обслужване е добро. – казва Павел Василев. – Има
медицинска сестра, която се грижи за нас. Ако стане нещо по- лошо,
викат лекар от селото. Но…различни хора, различни характери,
трудно е.
– Като сте стари и болни как ходите по екскурзии?
– Ами карат ни до там. Приятно ни е.
– Щели сте на ходите на Рилския манастир?
– Далече е, ама с кола ще ни возят.
– Ще запалите по една свещ, ще видите гроба на цар Борис трети!
– Да, да, ще видим всичко.
– Надалече сте от близките – обръщам се към една тъжна жена.
– Надалече сме. Нямат нужда от нас.
– Да не са в чужбина?
– Не, не са в чужбина. В село са си, ама тук всички сме изхвърлени. Не
сме нужни на младите. Дано чуят младите… да се стреснат!
– Това ще влезе в компютъра и всеки ще го прочете.
– Да видят защо сме тука, дали сме заслужили да бъдем тук. Да ги
гледаш, да ги учиш, да им създадеш дом и накрая да няма място за
мен. Тук съм с непознати хора, в чужд край. Никой не ме е потърсил
две години вече. Имам дъщеря и син. Все едно, че майка не ги е
родила. Всичко е алчност. Дорде имаш пари да даваш, си добре . И
като си дадеш и къщата, пък направо няма място за тебе.
От Столетово съм.
Стомахът ми става на топка, но не смея да заплача пред старата,
тъжна жена. Какво да и кажа? Какво да кажа на сина и дъщерята, които
две години не са потърсили майка си? Не мога да кажа нищо.
А в това време влизат старожеларските баби и запяват. За да
поздравят родените през този месец, за да развеселят тъжните….Но
мъката в душите на тези хора от Дом за стари хора остава дълбоко
стаена.
Ирина Кирилова
