СТАРОЖЕЛЕЗАРСКИТЕ БАБИ НА ГОСТИ В СТАРОСЕЛ

Автор: Няма коментари Сподели:

Image title

СТАРОЖЕЛЕЗАРСКИТЕ БАБИ НА ГОСТИ В СТАРОСЕЛ

Пременени със старите носии, бабите от фолклорната група при

читалището в село Старо Железаре пристигнаха в Дом за стари хора в

Старосел. Целта на посещението – да поздравят родените през този месец

и да ги развеселят с песните си. И както от стари времена на гости не се

ходи празен, старожелезарските жени носеха увити в тъкани месали пити,

баници, кексове, тутманици…

Хората бяха насядали и ги чакаха. През това време те споделиха:

– Казвам се Иванка Иванова Шопова. Пристигнах тук преди шест

години. Доволна съм от всичко. Но в колектива от време на време

виждаме зор, ама…шарен свят.

– Аз съм Елена Георгиева. Има доста проблеми в отношенията между

хората в дома от години. Хората се сменят, проблемите са същите.

– Медицинското обслужване е добро. – казва Павел Василев. – Има

медицинска сестра, която се грижи за нас. Ако стане нещо по- лошо,

викат лекар от селото. Но…различни хора, различни характери,

трудно е.

– Като сте стари и болни как ходите по екскурзии?

– Ами карат ни до там. Приятно ни е.

– Щели сте на ходите на Рилския манастир?

– Далече е, ама с кола ще ни возят.

– Ще запалите по една свещ, ще видите гроба на цар Борис трети!

– Да, да, ще видим всичко.

– Надалече сте от близките – обръщам се към една тъжна жена.

– Надалече сме. Нямат нужда от нас.

– Да не са в чужбина?

– Не, не са в чужбина. В село са си, ама тук всички сме изхвърлени. Не

сме нужни на младите. Дано чуят младите… да се стреснат!

– Това ще влезе в компютъра и всеки ще го прочете.

– Да видят защо сме тука, дали сме заслужили да бъдем тук. Да ги

гледаш, да ги учиш, да им създадеш дом и накрая да няма място за

мен. Тук съм с непознати хора, в чужд край. Никой не ме е потърсил

две години вече. Имам дъщеря и син. Все едно, че майка не ги е

родила. Всичко е алчност. Дорде имаш пари да даваш, си добре . И

като си дадеш и къщата, пък направо няма място за тебе. 

От Столетово съм.

Стомахът ми става на топка, но не смея да заплача пред старата,

тъжна жена. Какво да и кажа? Какво да кажа на сина и дъщерята, които

две години не са потърсили майка си? Не мога да кажа нищо.

А в това време влизат старожеларските баби и запяват. За да

поздравят родените през този месец, за да развеселят тъжните….Но

мъката в душите на тези хора от Дом за стари хора остава дълбоко

стаена.

                                      Image titleImage title                                                                           Ирина Кирилова

Предишна статия

Депутатите приеха промени в Закона за СРС-тата

Следваща статия

Закона на любовта.

Други интересни