Новата година ще бъде белязана от промяна и катаклизми по целия свят, включително и ново ръководство в Съединените щати, и избори във Франция, Германия, Иран и Индия. Независимо от резултата, тези моменти са възможност за задаване на ясни, честни въпроси на себе си и на нашия свят.
Направихме ли всичко възможно за предотвратяване на страданието? Поставихме ли великото добро пред нашия собствен личен интерес? Избрахме ли внимателно своите думи, загрижени за тяхното въздействие върху тези, които слушат?
Аз ще се спра върху тези въпроси с моите колеги “Старейшините” – независими световни лидери, които искат да подобрят света като цяло, когато отбелязваме десетата годишнина на нашата организация през 2017 г. Като старейшини ние ще се ръководим от принципите, установени от нашия основател Нелсън Мандела: да работим за мир и човешки права, без страх или благосклонност и да бъде даден глас на нямащите право на глас. През 2016 г. работихме, за да покажем солидарност с бежанците и мигрантите, и да се обърне внимание на основните причини за конфликтите, които принуждават толкова много от тях да напуснат домовете си.
Бях унизен да чуя от бежанци в Берлин какво са претърпели по време на своето бягство, но са били решени да изградят нов живот за себе си и своите семейства. Аз също така бях впечатлен от дълбочината на гражданската ангажираност и добрата воля от страна на германски доброволци, много от тях млади хора, и съм убеден, че този дух ще надделее през 2017 г. пред лицето на най-новите терористични изстъпления.
Също така стартирахме нова инициатива в подкрепа на всеобщо здравно осигуряване, за да се гарантира, че милиони хора ще са в състояние да получат достъп до жизненоважни за здравето услугите, от които те се нуждаят, без да страдат от финансови затруднения.
От промяната на климата и по-широката програма за устойчиво развитие, до подкрепа на мира и помирението от Колумбия до Бурунди, “Старейшините” са работили усилено през 2016 г. в подкрепа на етично лидерство – необходимостта от което е също толкова остра сега, както и когато организацията е била създадена.
Никъде необходимостта от етично лидерство не е по-голяма, отколкото в Сирия. Войната продължава своя агонизиращ курс, с падането на Алепо и жестоките зверства на екстремистката групировка “Ислямска държава” (ИД). Въпреки неуморните усилия на специалния пратеник на ООН Стафан де Мистура, международната общност и в частност Съветът за сигурност на ООН остава неспособна да достигне до единна позиция в полза на мира.
През януари, както и през последните шест години, Сирия е бойно поле, където чужди сили насочват или подкрепят финансово бойци за свои собствени политически цели, докато воплите на сирийския народ – измъчван обгазяван, бомбардиран и изпращан в изгнание – са пренебрегвани. Сирийските бежанци, както и милиони други хора, принудени да напуснат домовете си от война, преследване, бедност или изменението на климата, са изправени пред все по-груб прием.
Преобладаващото обществено настроение в проспериращите нации на Запада не е на състрадание, а на подозрение, възмущение и често направо расизъм. Универсалните ценности на правата на човека, свобода от изтезания и свободата на изразяване са застрашени, когато обществената трактовка става токсична, и расизмът и омразата към жените се легитимират от водещи политици.
Преди повече от век, когато Първата световна война /1914-1918/ е в разгара си, американският писател Хенри Джеймс написа: “войната използва думи … те са били по-пресилени и блъскащи, и сега сме изправени пред обезценяване на всички наши изрази.”
В днешната дигитална ера на мигновени комуникации и глобално разпространение, думите могат да изглеждат в изобилие, но всички граждани и особено тези в обществения живот имат тежката отговорност да изразяват себе си с грижа и достойнство.
Езикът на войната може да лишава от човешки качества: “съпътстващи щети”, “хирургически удар”, но това може да прави и циничният език на избирателната целесъобразност, когато мигрантите се превръщат в “множество”, и стени, кучета и огради са използвани като приемливи решения на сложни глобални проблеми.
Точно поради тази причина Нелсън Мандела призова “Старейшините” да “говорят истината на властта”. Нашият свят ще бъде изправен пред труден избор през 2017 г.
Хората заслужават честни обяснения и отговори от техните лидери, а не недобросъвестно правени мистификации. Като “Старейшини” ние обещаваме да говорим ясно и смело, за да помогнем и по-нататък за защита на интересите на нашето общо човечество.
Кофи Анан, бивш генерален секретар на ООН и председател на “Старейшините”, група от независими бивши лидери, основана от Нелсън Мандела през 2007 г.
Те работят в подкрепа на мира и човешките права, говоренето на истини и даването на глас на нямащите право на глас. Коментарът е публикуван в сп. „Нюзуик“.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4480844/
