Здравейте, уважаеми зрители,
Добре дошли в най-добрата книжарница на Балканския полуостров в областта на научно-фантеистичната пропаганда, хиперпространственото програмиране и космическата естетика. Някои казват, че не съм разбирал от литература. Вярно е, аз по професия съм тракторист-орденоносец, но жената, която иначе си беше медицинска сестра, малко я таковаха… реституираха и ето, работим, така да се каже, в областта на културата…
Тук съм си записал най-важното, за да не объркаме нещо…
Значи, при нас ще намерите най-добрите образци на научната фантрастика, на английски Фаянс Фешън. Щото има и бабини деветини, по научному се вика Ментъзи. Предлагаме също така тролъри, хонорър, върколачеста проза, елфическа поезия и други таласъмнителни произведения. При това за всички възрасти и интереси.
Най-напред класиците: Едгар По-по-най, Жюл неВерн, Артър Конан-Варварина (на филма го играй един Шварц, ама що му викат негър, като е бял, не знам!) и Хърбестия Уелс, който преди 100 години предвидил „Войната на световете“ между американците и другите от Маркс. Знаем как завърши тая история – с „Изгубеният свят“, т.е. с гласност, перестройка и за капак, с демокрация. А „Невидимият“ е за Шесто управление на ДС.
Имаме най-доброто от средното поколение: Пир Буличов, Филип Диск, Стивън Кинг-сайз, последните романи на Бен Бова кар, Орсън Скот уайлд Кард, Джоан Роулинг-стоунс и Шрек Беър (тоз Шрек е голям майтап, всички казват, че си приличаме!).
Те и фантрастите се делят на различни писатели: фантланти, фантета, фантагонисти, фантасматористи (като Рокер Шекли, например!), фантуристи и др. Сега малко повече за по-известните, щото, както знаете, рекламата е майка на продажбите.
Най-богат според мен е Язък Азимов, изглежда турчин, но на английски се пишело Исак. (Пък не е Нютон, щото той беше открил ябълката!) Та този Язък има собствена Фондация под Голото слънце на Краят на вечността, където Роботите обслужват Самите богове.
Край Фонтаните на Рая е седнал оня ми ти Артър Кварк и се готви за среща с приятелката си Рама, а нас съветва „Оди сей в Космоса“. (А как ще го оре после, като няма пръст, хич не му минава през тъпата кратуна.) Широко му е около врата и на Робърт Джо Силвър-бърг, който си живее в Замъка на лорд Балънтайс и нагъва уиски като невидял.
Аз много харесвам Братя Стругарски, две наши момчета от Съветския съюз, дето сега го няма. И специалността им като моята. Иначе всичко пишат. „Бръмбар в мравуняка“, например, е повест за използването на СРС в българския парламент; „Хищните вещи на века“ – каталог за GSM-и, джипове и луксозни яхти; „Приказка за тройката“ – наръчник по хард-порно, „Обреченият град“ – сага за Бургас след три мандата на Йоан и един на СКАТ, „Трудно е да бъдеш бог“ – романизирана биография на Бойко Борисов.
Предполага се, че Клитор Саймак е патологоанатом и вегетарианец, защото според него Всичко живо пасе трева. Но аз съм сигурен, че е депутат – обещава светло бъдеще за всички, но на Паралелни светове – за едни Гробищен свят, а за други – Резерватът на таласъмите.
Някои имат проблеми с имената. Например, Рапорт Хаймана-лайн, пази боже! Или Хей, Бред-бъри. Как може да се казваш така, като някаква боровинка… Той е написал „Марсиански хроники“ (от Троя до Войната в Залива, включително Семейство Буш срещу ислямския фундаментализъм).
Под прякора Непобедимият се крие Станислав голям шЛем, който иначе е бриджьор, но като играе покер, се прави на Ийон Тихи. Обаче след Завръщане от звездите го хваща Сенна хрема и сега спазва строга диета или както казва самият той, „едем соларис“.
Сериозно място във ментъзи-фантрастиката заема Урсузула Ле Гуин, която като една евроминистърка добре познава Лявата ръка на мрака. Нейни са бестселърите: „Планета на изгнаници“ – за мястото на България в Европейския съюз, и „Светът се нарича дъбрава“ – за заменките на гори тилилейски за пустеещи каменисти луноподобни крайбрежни пясъци.
Заслужава уважение нашият представител в това съзвездие – Влюбен Бодилов. „Пътят на Икар“ е съвременен прочит на преданието за Майстор Манол , „Парадоксът на огледалото“ ни отвежда в света на модните подиуми, а „Тежестта на скафандъра“ разказва за трудовите делници на водолазите в Бургаския залив, трайно незамърсен от нефтени разливи.
Още преди 100 години Карел Чашек разработва технологията за най-добрата водка в романа си „Фабрика за абсолют“, а Робер Мерло в „Добре охранявани мъже“ описва мафиотските босове в нашата страна или съответно депутатите, няма значение, то си е едно и също.
Ще спомена още двама: Веселият Роджър Желязни, който добре познава нощния живот на фолкдивите и ни го описва в „Хрониките на Амбър“, а в „Донеси ми главата на принца“ разкрива историческите корени на сакс-кобургизма в готическото изкуство.
Препоръчвам ви също така Ник Пер(кона)умов, Дан-дан Сименс, Диктор Запелевин, Гей-вид Блин и Сер-гей Лукойленко. За последните двама се извинявам, но ние сме торбалантни към различните.
И, разбира се, любимеца на органите Дайглас Адамс, който в своя „Пътеводител на галактическия стоп-палкаджия“ обещава бляскаво бъдеще на родните пътни полицаи дори и в други светове.
И в заключение – не четете на свещ, а на малка ракия. И я сменяйте по-често, като свърши. Казвам ви го като сериозен литъратуровъд, бивш фантракторист-орбитоносец.
