За българския благородник Алцек са писали старите автори Павел Дякон, Фредегар, патриарх Никифор и Теофан Изповедник. Докато Павел Дякон и Фредегар споменават името на водещия българи Алцек, то Теофан и Никифор са по-лаконични. Те бегло упоменават, че “другият (брат на Аспарух б.а.) отишъл в Пентапол, Равена…”.
През 40-те години на ХХ век, италианският автор Винченцо Д’Амико пише за потомците на Алцековите българи и споменава немалко топоними носещи името на народа ни. Става дума за планината Булгерия, Челе ди Булгерия и др. Общо взето – присъствието на дедите ни на Апенинския полуостров е безспорно. Както историческите извори, така и местните названия от Италия доказват, че там са се заселили наши деди и то преди прословутата 681-ва година.
Преселването на княз Алцек и неговите българи в първата половина на VII век създава един огромен проблем за представителите на казионната наука. Става дума за това, че повечето от историците ни считат старите българи за всичко друго, но не и потомци на древното балканско население, чието име по време на Античността е траки.
Едни учени се опитват да положат българската прародина в Сибир, други предпочитат Памир. А има и такива, които смятат Кавказ за мястото, в което дедите ни са се оформили като народ.
Ако приемем, че казионните учени казват истината и старите българи са иранци, или тюрки смесени с иранци, то това би трябвало да проличи от генетичните проучвания на съвременните италианци и българи. Те доказаха, че населението на България показва близост с това на Италия, но никой не уточни точно за кои маркери става дума и най-вече какъв извод трябва да се направи.
В Италия са извършени доста генетични проучвания, но нито едно не е показало родство на италианците с тюрки, иранци, или кавказци. Колкото до връзката с населението на България, маркерите, които са общи за българи и италианци са предимно E-V13, I2 и R1b. Тези маркери са чужди, екзотични за иранци, индийци, тюрки, кавказци – това е неоспорим факт.
Не показва ли обаче този факт, че казионните учени разпространяват измислици? Помислете – в началото на VII век старите българи са още “чисти”, т.е. несмесени с обитаващите Балканите “славяни” и “траки”.
Защо обаче приликата между българи и италианци засяга не маркери типични за хората обитаващи Кавказ и Средна Азия, а само маркери типични за древното население на Балканите? Както E-V13, така и I2, и R1b са наследени от хора, които са обитавали земите на юг от Дунава преди повече от 9000 години.
He се иска да си академик, доцент, или гений, за да разбереш, че съществува една единствена възможност – доведените в Италия от княз Алцек българи са част от големия тракийски народ. Друго обяснение няма, няма и как да има, просто фактите са такива.
Това е и причината за мълчанието на казионните учени. Те може да носят титли, може да преподават на студенти (или по-скоро да ги въвеждат в заблуди), но не са в състояние да признаят грешките си. Достойнството и придържането към истината са задължителни качества за всеки учен. Те обаче са решили да “компенсират” с високомерие и пренебрежение към опонентите.
Лошото е, че това високомерие и пренебрежение са отправени към целия български народ, който най-безсрамно е заблуждаван дълго време и няма изглед заблудите да спрат скоро. Внушаваха си и все още се внушават дивотии като твърдението, че старите българи са забравили родния си език.
Нелепо е да се смята, че точно носещият организация и култура народ ще изостави бащината си реч. По-силните и носителите на по-висока култура винаги налагат своята реч. Не приеха ли галите, иберийците и лузитаните езика на римляните? Не прие ли изконното население на Южна Америка речта на завоевателите испанци и португалци?
Ако един ден българите осъзнаят как безсъвестни индивиди са се гаврили с доверието им, гневът ще е огромен. Как да не се гневи човек, когато хората с титли ни карат да се “гордеем” с живеещи в юрти канове, които като позабогатели от грабежи, решили да си построят дворци и наели арменски, сирийски и др. автори да им построят Плиска!
Хем старите българи забравят родния си език, хем разчитат на чужденци да им покажат как се строи – и това е повод за “гордост”!!! Аз го наричам дивотия, а това, че се лансира от професори и доценти не легитимира глупостта и дивотията, само показва нивото на науката.
Ето колко просто могат да се обяснят “мистериите” от историята ни: Старите българи принадлежат на тракийското семейство. След падането на Тракия и Дакия под римска власт, част от дедите ни се оттеглят на север от Дунава и Черноморските степи. Там те успяват да запазят старите езически обреди, които все още се пазят от нас. Става дума за кукерските и русалийски игри, ладуването, лазаруването, обичаите Герман и Пеперуда, стрелянето с огнени стрели по време на Сирни заговезни и т.н.
Тези траки, които остават под римска власт не изчезват, те са строителите на римските сгради от наша територия, те са и носителите на традицията на строеж едри квадри на Балканите.
Страната ни не е основана през 681-ва година, тогава държавата ни е само обединена. В Именника на българските князе е казано съвсем ясно, че дедите ни имат свое княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух.
Старите българи никога не са забравяли езика си, напротив – те са наложили своето наречие над роднините си.
Ето това е истината, ето това е повод за гордост!
Автор: Павел Серафимов (Спароток)
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
