Израел е основан върху една огромна планина от лъжи. Лъжата, че когато в началото на 20-ти век евреите започват да се преселват в Палестина, в огромната си част тази земя е била незаета. Лъжата, че 750 000 палестинци (85 % от всички палестинци на територията тогава, по това време евреите са 300 хил. – б.р.) са избягали от домовете и селата си (първо от средиземноморското крайбрежие и от плодородната Галилея, а после и въобще от Палестина в посока Ливан, Сирия и Йордания) защото арабските лидери са им казали да напуснат… Истината е че палестинците бягат от етническото прочистване, на което ги подлагат ционистките милиции през 1948 г. А днес няколкото милиона наследниците на тези палестински бежанци в Ливан, Сирия и Йордания нямат право да се завърнат нито в Израел, нито в окупираните от нея Западен бряг и Газа. Лъжата, че именно арабските армии са започнали войната от 1948 г., в която Израел завзема 78 % от историческа Палестина. Лъжата, че през 1967 г. Израел е изправен пред унищожение, което го принуждава да нахлуе и да окупира останалите 22% от Палестина, както и земи, принадлежащи на Египет и Сирия.
Израел се крепи на лъжи. Лъжата, че Израел желае справедлив и равноправен мир и ще подкрепи създаването на палестинска държава. Лъжата, че Израел е единствената демокрация в Близкия изток. Лъжата, че Израел е „аванпост на западната цивилизация в море от варвари“. Лъжата, че Израел зачита върховенството на закона и правата на човека.
Зверствата на Израел срещу палестинците винаги се опаковат в лъжи. Аз ги чух. Записах ги. Публикувах ги в разказите си за „Ню Йорк Таймс“, когато бях шеф на близкоизточното бюро на вестника.
Отразявах войната в продължение на две десетилетия, включително 7 години в Близкия изток. Научих доста неща за нивата и смъртоносността на взривните устройства. В арсенала на Хамас или Палестинския ислямски джихад (ПИД) няма нищо, което би могло да възпроизведе огромната взривна сила на ракетата, убила около 500 цивилни в арабската християнска болница Ал-Ахли в Газа. Нищо. Ако Хамас или Палестинският ислямски джихад разполагаха с такъв вид ракети, огромни сгради в Израел щяха да са в развалини със стотици загинали. Но такива няма.
Свистящият звук, който се чува на видеото миг преди експлозията, изглежда идва от високата скорост на ракетата. Този звук я издава. Никоя палестинска ракета не издава такъв звук. Освен това разполагаме с информация и за скоростта на ракетата. Палестинските ракети са бавни и тромави, ясно се вижда как се извисяват в небето и след това падат свободно към целите си. Те не нанасят прецизни удари и не се движат със скорост, близка до свръхзвуковата. Те не са в състояние да убият стотици хора.
Според служители на болница „Ал-Ахли“ в дните преди удара на 17 октомври израелските военни са изстреляли по болницата ракети, които „удрят по покрива“, без бойни глави – познатото предупреждение на Израел да се евакуира съответната сграда, тъй като ще бъде бомбардирана. Служителите на болницата също така заявиха, че са получили обаждания от Израел, в които се казва: „Два пъти ви предупредихме да се евакуирате“. Израел е поискал всички болници в северната част на Газа да бъдат евакуирани.
След удара по болницата Хананя Нафтали, „дигитален помощник“ на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, публикува съобщение в X, бившият Twitter: „Израелските военновъздушни сили удариха база на терористите от Хамас в болница в Газа“. Публикацията бързо беше изтрита.
След нахлуването на бойци от палестинската съпротива в Израел на 7 октомври, при което според съобщенията са загинали около 1 300 израелци, много от които цивилни, а около 200 души са били отвлечени като заложници и отведени в Газа, Израел е извършил 51 нападения срещу здравни заведения в Газа, при които са загинали 15 здравни работници и 27 са били ранени, според Световната здравна организация (СЗО). От 35 болници в Газа, четири не функционират поради сериозни щети и разрушения. Само осем от 22-те центъра за първична медицинска помощ на БАПОР са „частично функциониращи“, твърди СЗО.
Наглостта на израелските лъжи зашемети онези от нас, които предаваха репортажи от Газа. Нямаше значение дали сме видели израелското нападение, включително стрелбата по невъоръжени палестинци. Нямаше значение колко свидетели сме интервюирали. Нямаше значение какви фотографски и съдебномедицински доказателства сме получили. Израел излъга. Малки лъжи. Големи лъжи. Огромни лъжи. Тези лъжи идваха рефлекторно и мигновено от израелските военни, израелските политици и израелските медии. Те бяха подсилени от добре смазаната пропагандна машина на Израел и повтаряни с натрапчива искреност по западните международни новинарски канали.
Израел се занимава с лъжи, които спират дъха и са характерни за деспотичните режими. Той не деформира истината, а я преобръща. Той рисува картина, която е диаметрално противоположна на действителността. Онези от нас, които отразяват от окупираните палестински територии, са се сблъсквали с израелските разкази за „Алиса в страната на чудесата“, които покорно вмъкваме в историите си – защото правилата на американската журналистика го изискват – въпреки че знаем, че са неверни.
Израел е измислил цял нов език по Оруел. Палестинските деца, убити от израелците, биват представяни за деца, попаднали под кръстосания огън между израелската армия и палестинските терористи. Бомбардирането на жилищни квартали с десетки убити и ранени се представя като хирургически удар по фабрика за производство на бомби. Разрушаването на палестински домове става разрушаване на домовете на терористите.
Голямата лъжа – Große Lüge – подхранва двете реакции, които Израел се стреми да предизвика –расизъм сред поддръжниците си и ужас сред жертвите си. Голямата лъжа подхранва мита за сблъсъка на цивилизациите, за войната между демокрацията, благоприличието и честта, от една страна, и ислямския тероризъм, варварството и средновековието, от друга.
Джордж Оруел в романа си „1984“ нарича Голямата лъжа „двойно мислене“. Двойното мислене използва „логика срещу логика“ и „отхвърля морала, докато претендира за него“. Голямата лъжа премахва нюансите, двусмислиците и противоречията, които могат да измъчват съвестта. Тя е предназначена да създаде когнитивен дисонанс. Тя не допуска сиви зони. Светът е черен и бял, добро и зло, праведен и неправеден. Голямата лъжа позволява на вярващите в нея палачи да се утешават – утеха, която те отчаяно търсят – в собственото си морално превъзходство, дори когато са отменили всякакъв морал. Тя подхранва това, което Едуард Бернайс нарича „логически устойчивото отделение на догматичното придържане„. Цялата ефективна пропаганда, пише Бернайс, е насочена към тези ирационални „психологически навици“ и се основава на тях.
Израелските поддръжници жадуват за тези лъжи. Те не искат да знаят истината. Истината би ги принудила да видят и признаят своя расизъм, самозаблуда и съучастие в потисничество, убийства и геноцид.
Най-важното е, че голямата лъжа изпраща зловещо послание към палестинците. Голямата лъжа гласи, че Израел ще води кампания на масов терор и геноцид и никога няма да поеме отговорност за престъпленията си. Голямата лъжа заличава истината. Тя заличава достойнството на човешката мисъл и човешкото действие. Тя заличава фактите. Тя заличава истинската история. Тя заличава разбирането. Тя заличава надеждата. Тя свежда цялото общуване с отсрещния до езика на насилието. Когато потисниците говорят на потиснатите изключително чрез безразборно насилие, потиснатите отговарят с безразборно насилие.
Карикатуристът Джо Сако и аз наблюдавахме как израелски войници се гаврят с малки палестински момчета, като стрелят по тях в бежанския лагер Хан Юнис в Газа. След това интервюирахме момчетата и техните родители в болницата. Присъствахме и на погребенията на няколко от тези деца. Знаехме имената им. Знаехме датите и местата на стрелбите. Случаите бяха няколко.
В отговор Израел заяви, че не сме в Газа. И че тези истории ние сме си ги измислили.
Израелският министър-председател, министърът на външните работи, министърът на отбраната и говорителят на Израелските отбранителни сили (ИОС) веднага обвиниха палестинските въоръжени лица за убийството на журналистката от „Ал Джазира“ Ширин Абу Аклех през 2022 г. Израел разпространи кадри на палестински боец, който според тях е застрелял журналистката, която е била облечена с бронежилетка и каска с надпис „PRESS“.
Бени Ганц, който по това време беше министър на отбраната, заяви, че „никакъв [израелски] изстрел не е бил насочен към журналиста“ и че израелската армия е „видяла кадри на безразборна стрелба от страна на палестински терористи“.
Тази лъжа се разпространяваше, докато видеоматериалите, разгледани от B’Tselem, Израелския център за правата на човека в окупираните територии, не установиха местоположението на палестинския стрелец, изобразен на видеото. Организацията за защита на човешките права установи, че видеото е заснето на място, различно от мястото, където е убита Ширин.
Когато Израел бъде хванат в лъжа, както стана с убийството на Ширин, той обещава разследване. Но тези разследвания са фалшиви. Безпристрастни разследвания на стотиците убийства на палестинци, извършени от войници и еврейски заселници, се провеждат рядко. Извършителите почти никога не са изправяни пред съда и не са подвеждани под отговорност. Моделът на израелското замазване на очите е предвидим. Както и заговорничеството на почти всички корпоративни медии, както и на политиците от Републиканската партия и Демократическата партия. Американските политици осъдиха убийството на Ширин и послушно повториха старата мантра, призовавайки за „щателно разследване“ от страна на армията, извършила престъплението.
Няколко месеца по-късно Израел призна, че има „голяма вероятност“ израелски войник да е убил журналистката случайно, но дотогава избухването на уличните протести и гнева заради убийството на журналистката беше отминало и убийството ѝ до голяма степен беше забравено.
Когато излязат неопровержимите доказателства за бомбардировката на болницата, тя също ще бъде далечен спомен.
Има драматични кадри, заснети през септември 2000 г. от телевизия „Франс 2“ на кръстовището Нецарим в ивицата Газа, където видях как израелски снайперист застреля 19-годишно момче, как баща се опитва да предпази 12-годишния си син Мухаммад ал-Дуррах от израелски огън, който в крайна сметка го убива.
Убийството на момчето доведе до типичната пропагандна кампания на Израел. Израелските официални лица прекараха години в лъжи относно убийството, като първо обвиниха палестинците за стрелбата, по-късно предположиха, че сцената е инсценирана, и накрая настояха, че момчето е все още живо.
Когато през 2003 г. израелски войник убива 23-годишната студентка и американска активистка Рейчъл Кори, като я смазва до смърт с булдозер, докато тя се опитва да предотврати незаконното разрушаване на дома на палестински лекар, израелската армия заявява, че това е инцидент, за който е отговорна Кори.
Според доклад на базирания в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите от 2023 г. насам израелската армия е убила „най-малко“ 20 журналисти, без да й се търси отговорност. „Веднага след като журналист бъде убит от силите за сигурност, израелските служители често прокарват контранаратив на медийните репортажи„, заключава КЗЖ. Това включва обвиняване на смъртните случаи в „безразборен огън“ от страна на палестинците или опити за дискредитиране на убитите като „терористи“.
Израел блокира работата на независими организации за защита на правата на човека по отношение на жестокостите и военните престъпления, които извършва в Газа и на Западния бряг. Отказва да сътрудничи на Международния наказателен съд за разследване на евентуални военни престъпления в окупираните територии. Не сътрудничи на Съвета по правата на човека на ООН и забранява на специалния докладчик на ООН за правата на човека в палестинските територии, окупирани от 1967 г., да влиза в страната. През 2018 г. Израел отмени разрешителното за работа на Омар Шакир, директор на Human Rights Watch (Израел и Палестина), и го експулсира. През май 2018 г. израелското Министерство на стратегическите въпроси и публичната дипломация публикува доклад, в който призовава Европейския съюз и европейските държави да спрат пряката и непряката си финансова подкрепа и финансиране на палестински и международни организации за защита на правата на човека, които „са свързани с тероризма и насърчават бойкота срещу Израел“.
След бомбардировката на болницата Израел първо публикува видеоклип, за който се твърди, че показва ракети на палестинския „Ислямски джихад“, които са ударили болницата. Израелците набързо премахнаха видеото, когато журналистите забелязаха, че времевите маркери показват, че кадрите са направени 40 минути след удара по болницата.
Израелските пропагандисти, които са наясно, че палестинските ракети имат малка взривна сила, твърдят, че Хамас съхранява боеприпаси под болницата. Според тях това е предизвикало мощната експлозия. Но ако това беше вярно, това би означавало, че щеше да има вторична експлозия. Такава не е имало. Сега Израел разпространи запис, на който според тях двама бойци на Хамас обсъждат ракетния удар по болницата. Бойците се питат един друг в самообвинителен разговор, който е твърде нелеп, за да му се повярва, дали Хамас или ИДИЛ са извършили удара. Моля. Как Израел е бил в пълно неведение за нахлуването на хиляди въоръжени палестински бойци от Газа в Израел на 7 октомври и е успял да заснеме този уличаващ разговор на двама предполагаеми бойци?
„Израел разполага с цяло звено от „мистаравим“ – израелски еврейски агенти под прикритие, обучени да се представят за палестинци и да действат тайно сред палестинците„, пише репортерът Джонатан Кук. „Израел създаде изключително популярен телевизионен сериал за такива хора в Газа, наречен „Фауда„. Трябва да сте изключително лековерни, за да мислите, че Израел не би могъл и не би подготвил подобен призив, за да ни заблуди, точно както редовно заблуждава света за палестинците в Газа.“
Израел отдавна целенасочено обстрелва и унищожава медицински заведения, линейки и лекари, както посочва изследователят на Близкия изток Норман Финкелщайн. По време на войната в Ливан през 1982 г. Израел бомбардира палестинска детска болница, при което загиват 60 деца и 20 души медицински персонал. Той педантично нанася ракетни удари и по ясно обозначени ливански линейки по време на войната между Израел и Ливан през 2006 г. По време на нападението срещу Газа през 2008-2009 г., известно като операция „Излято олово“, Израел поврежда или унищожава 29 линейки и почти половината от здравните заведения в Газа, включително 15 болници. По време на тази операция Израел бе забранил ранените по улиците на овладяната вече от армията Газа палестинци да бъдат взимани от линейки, като често ги оставяше да умрат. По време на операция „Защитно острие“, 51-дневното нападение срещу Газа през 2014 г., Израел разруши или повреди 17 болници и 56 центъра за първична медицинска помощ и повреди или унищожи 45 линейки.
Можете да видите моето интервю, публикувано днес, с професор Финкелщайн за Газа и Израел тук.
Амнести Интернешънъл, която разследва израелските нападения срещу три от тези болници през 2014 г., отхвърли предложените от Израел „доказателства“ за нападенията като неверни. „Изображението, публикувано в Туитър от израелските военни, не съвпада със сателитните снимки на болницата Ал-Вафа и изглежда изобразява друго място“, пише в доклада.
Разкрийте израелските лъжи и ще бъдете нападнати от Израел и неговите поддръжници като антисемит и апологет на терористите. Ако сте журналист, ще ви изхвърлят от работа с негласна забрана да работите в основните медии. Нито една централна медия няма да ви покани повече да говорите по темата. Всичко това се случи с мен, а като допълнение, започнаха да ме отстраняват публично от университетски събития.
Това е стара игра, която съм играл като репортер много, много пъти. Нося белезите от лъжите, разпространявани от Израел и неговото лоби. Междувременно Израел продължава да извършва касапницата си, подкрепян и дори възхваляван от западните политически лидери, включително от Джо Байдън, които неуморно дирижират и пригласят на тази зловеща израело-ционистка симфония от лъжи.
Автор: Крис Хеджис – 25 октомври 2023
Източник: chrishedges.substack.com, skandalno.net
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
