Сталин три пъти изпотроши плановете на глобализаторите. Две групи от съветския елит, които го мразеха
02.06.2023, Андрей Фурсов
Вътре в страната, по време на живота на самия Сталин, той беше мразен от две групи на съветската върхушка. Едната условно може да бъде наречена леви глобалисти: това са онези, които се стремяха към световната революция, това са гвардейците на кардиналите на световната революция Ленин и Троцки. Те вярваха, че Сталин е предал каузата на революцията, когато е започнал да разгражда структурите на глобалистката левица, Коминтерна.
Втората група, която, разбира се, не можеше да обича Сталин, е част от номенклатурата, която беше ориентирана към потреблението. Както знаете, номенклатурата е слой, който се характеризира с много строго подредено йерархично потребление.
Естествено значителна част от номенклатурата искаше да потребява много повече. И този консуматорски курс, който доведе до превръщането на номенклатурата в квазикласа, и хората, които бяха олицетворение на този курс, разбира се, бяха несъвместими със Сталин. Те не го обичаха, те го мразеха и Сталин им отговаряше със същото.
Когато Сталин разбира, че евакуираните в Самара номенклатурни работници искат да създадат специални училища за децата си, той ги нарича „проклетата каста“. И когато Сталин каза, че с изграждането на социализма класовата борба и съпротивата срещу този процес ще нарастват, той нямаше предвид традиционни слоеве като кулаци и така нататък, както някои от нас смятат, той имаше предвид номенклатурата. И перестройката показа това, както би казал Набоков, със стъклена яснота.
Парадоксалната връзка между тези две групи: левите глобалисти, които мечтаеха за световна революция, и онези, които се бореха за потребление и формираха, сравнително казано, останалия в историята троцкистко-бухарински дясно-ляв блок.
Тези хора от съветската върхушка мразеха Сталин.
И превръщането в основната задача на КПСС „задоволяване на нарастващите материални потребности на съветските граждани“, въведена през 1961 г. в нейната програма, беше победа на консуматорството, консуматорската линия на номенклатурата.
Успоредно с това имаше интеграция на съветската номенклатура в световния пазар, в световната система. За мен най-мощният визуален пример за това е снимката: Косигин в Канада, като председател на Съвета на министрите на СССР, седи в шапка на американски индианци под портрет на кралицата на Англия.
Това е много символично, това е спомен за бъдещето на номенклатурата.
И кой мразеше и мрази Сталин, кой и какво не можа и не може да му прости извън страната?
Трябва да се каже, че Сталин три пъти строши плановете на глобалистите, разкъсваше „пътните карти“ на глобализацията. Сталин провали техния план три пъти: през 1927-29 г., когато той трансформира страната от световна революция в изграждане на социализъм в една единствена страна, през 1943-44 г., когато той победи Вермахта, и през 1952 г., към която година всъщност страната беше възстановена. Не след 20, както мислеха западните икономисти, а само след 7-8 години. Освен това Сталин показа истинска алтернатива на глобализма: това е нео-имперско образувание, което е антикапиталистическо по своята същност.
Освен това Сталин, разбира се, е ключовата фигура в цялата руска история и когато Яковлев каза – разбира се, не цитирам дословно – че ние не разбиваме Съветския съюз, а цялата хилядолетна парадигма на руската история, основната фигура, през която това се пречупва, е Сталин.
Защо? Защото Сталин не е просто човек, той е феномен.
Между другото, самият Сталин много добре разбира това. Веднъж той казал на сина си Василий, който се оплакал, че в училище се отнасят лошо към него и има слаби оценки: Мислиш ли, че си Сталин? – не, ти не си Сталин; Мислиш ли, че аз съм Сталин? – Не, и аз не съм Сталин. После посочи портрета си: тук е Сталин.
И така, Сталин свърза линията на световното революционно движение и Русия – и освен това Сталин свърза заедно революционната линия в Русия и линията на имперска, автократична Русия, и той правеше това много последователно.
Ключовите дати на този процес, както казах, са 1927-29 г., 1936 г., 1943 г. – разпускането на Коминтерна, въпреки че де факто това беше направено по-рано, плюс химна, пагоните и т.н., и накрая 1952 – преименуването на КПСС (б), в КПСС.
Много е интересно, че има хора дори на Запад, които прекрасно разбират това.
Да вземем за пример врага на комунизма Мелник-Боткин. Това е внукът на Боткин, лекар, който, ако екзекуцията на царското семейство се е случила точно там, където се смята, тогава той е бил разстрелян през 1918 г.
И така, Мелник-Боткин е шеф на френските специални служби при де Гол. Той наскоро даде много интересно интервю, в което каза, че през 1917 г. в Русия е имало много кошмари и най-положителното нещо, което е било в Русия, е Йосиф Висарионович Сталин, който е построил страната.
Малко допълнение за линията на Коминтерна за отприщване на световна революция и отношението на Сталин към нея.
Сталин, разбира се, на ниво реторика, тъй като той се наричаше ученик на Ленин, трябваше да следва определени правила. Но цялата му политика от средата на 30-те години – а може би и по-рано – беше насочена към създаване на квази-имперска, нео-имперска структура базирана на антикапиталистическа основа.
Неговата политика спрямо Коминтерна беше много твърда. Например, разузнаването на Коминтерна беше отлично, но трябваше да бъде смачкано, защото играеше за другата страна. Наистина, Сталин също имаше свое лично разузнаване, но въпреки това този ресурс трябваше да бъде пожертван.
Ако погледнем какво се случи след Втората световна война: ако Сталин се беше стремил към световна революция, тогава комунистическите режими щяха да бъдат насадени навсякъде. А стана точно обратното. Сталин предпочиташе левите националистически режими, поради което, например, Демократична република Виетнам не беше призната няколко години, от което виетнамците бяха много обидени. Тя вече беше призната де факто, тоест курсът на Сталин не беше към Световната революция, а към друга схема за управление на света.
Можем само да гадаем за тяхната същност на споразуменията на Сталин с Рузвелт, но факт е, че както Сталин веднъж каза, „има намерения, има обстоятелства и логиката на обстоятелствата е по-силна от логиката на намеренията“. Рузвелт представляваше държавния монополен капитализъм, който можеше да толерира системния антикапитализъм, какъвто беше Съветският съюз. Но след Втората световна война възниква нова млада хищническа фракция на световната капиталистическа класа, корпоратокрацията, чийто говорител е Труман. Те не можеха да съществуват съвместно със системния антикапитализъм. Оттук и очевидно насилствената смърт на Рузвелт и много други неща.
Искам да завърша статията с цитат от Шарл де Гол, който буквално каза следното: „Сталин не отиде в миналото, той се разтвори в бъдещето“.
https://bgprevedi.com/stalin-three-times-eviscerated-the-plans-of-the-globalizers-33996-2/
