Как загина Тартария? Наводнението, глобалната катастрофа от 19 век и войната от 1812 година!

Автор: Няма коментари Сподели:

Гибелта на Тартария

Богато илюстрирана статия, която предлага версия за гибелта на Великата Тартария. Защо великата империя не остави след себе си няколко по-малки държави? И къде отиде многомилионното й население? Каква „малка ледникова епоха“ се случи преди 200 години?

Велика Тартария изчезна от политическата карта на света преди около двеста години. По-точно беше изтрита от тази карта.

Изтрита толкова старателно, че почти двеста години никой не беше чувал за нея. И аз не знаех. Докато се появиха трудовете на академик Фоменко за Новата хронология, които върнаха в научното обращение много доказателства за съществуването на тази държава. Най-големата, съществувала някога на нашата планета.

Естествените граници на Велика Тартария, която през Средновековието е заемала цялото Северно полукълбо, са бреговете на океана.

Нещо повече, три от четирите налични океана – Арктическият, Тихият и Атлантическият – всъщност са били неговите вътрешни водоеми.

До края на осемнадесети век (според съвременните изчисления), след като се поддаде на пагубното влияние на монотеизма (юдаизъм, християнство и ислям), населението на европейската част на Велика Тартария се потопи в кървавия ужас на религиозни и грабителски войни, политически интриги, бунтове и революции. И се откъсна от Азия (Асия). Тази, която успя да устои на злото нападение на новите световни религии и съхрани нравствената чистота и вярата на своите предци. Границата между Метрополията и западните, обхванати от чума земи, минаваше от Арктика до Индийския океан. По Уралските планини, бреговете на Каспийско море и върховете на Загрос.

Последната гранична война с Британия и Московия беше неуспешна за Велика Тартария. След като претърпя поредица от сериозни поражения, тя беше принудена да признае загубата на част от своите територии. В Южен Урал, в Северен Каспий и Югозападен Сибир, в Централна и Североизточна Индия и на източното крайбрежие на Северна Америка. Понастоящем различни епизоди от тази война, наистина световни по мащаб и последствия, са известни като потушаването на бунта на Пугачов и развитието на Сибир, колонизацията на Индия и войната за независимост на британските колонии в Америка.

Като се има предвид патологичната склонност на професионалните историци към фалшификации, може да се предположи, че това не е било съвсем така. Но дори и в случай на победа на англо-руската коалиция, до началото на деветнадесети век Велика Тартария така или иначе остава най-голямата и най-мощна държава в света.

Да предположим (по изключение), че този път по някаква неизвестна за нас причина официалната историография описва реално случилите се събития.

Велика Тартария претърпя военно поражение и претърпя териториални загуби. И какво? Такива незначителни загуби не биха могли да доведат до разрушението на такава велика сила! Дори ако поражението предизвика сериозна вътрешнополитическа криза. Защото никаква вътрешна политическа криза не би могла да доведе до краха на Великата Тартария. Защото хората, населявали Азия преди двеста години, са били единни и напълно хомогенни. И по народност, и по език, и по религия.

Преди двеста години във Велика Тартария, на земята Тарх и Тара, са живели само татари. Високи, светлокоси, белокожи хора с метличини, зелени, огнени или сребристи очи. славяни-арийци. Руси. Приятелски и добросърдечен във времена на мир, смел и безмилостен в битка, справедлив и милостив в дни на победа и непоколебим във времена на бедствия. Защото са съхранили моралната чистота и вярата на предците си. От Урал до Аляска. От Нова Земля до Тибет.

За да се унищожи Великата Тартария, беше необходимо първо да се унищожат нейните хора. Цял! До последния човек! А това беше непосилно. Нито за Британия, нито за Московията. Нито за тяхната коалиция. Дори ако останалата част от Европа се присъедини към тази гадна коалиция.

Известният командир Александър Суворов (фиг. 10), който участва в поражението на Пугачов (фиг. 11) и лично го придружава до Москва, можеше да нанесе голямо поражение на татарските войски.

Авто-превод

Отделно


БГ преведи: Дали това не е относно предишната България!

https://bgprevedi.com/how-tartaria-was-destroyed-32614-2/

Все мы когда – то в школе изучали историю России, от IX века и до современности. И мы помним, что начиналось наше государство, не считая Киевской Руси, с малюсенькой территории, а потом стало 1/6 частью всей суши на планете. И мало кто задумывается, откуда приходили к нам народы, и присоединялись к нам территории?

20 января 2017 года Владимир Путин подарил первому президенту Татарии Минтимеру Шаймиеву на его юбилей карту древней Тартарии со словами благодарности в том числе “по изучению нашей общей истории”.

Совсем недавно слово “Тартария” было неизвестно большинству граждан нашей страны. Единственными ассоциациями при произнесении этого слова были греческие мифы о Тартаре, либо словосочетание “провалиться в тар – тарары”, или сама нынешняя Татария, ну и еще – татаро – монгольское иго…

Но в XIX веке и в России, и в Европе знали о Тартарии очень хорошо. Например, во всей Европе в середине того столетия блистала красавица Варвара Римская – Корсакова (1833 – 1878 гг). Ее ум и красота затмевали многих высокопоставленных дам того времени. Эту красавицу называли Венерой из Тартара.

Ф.К.Винтерхальтер. Портрет В. Д. Римской - Корсаковой, 1864г. (Музей Орсэ, Париж) .

Об этом удивительном месте говорилось тогда и в литературных произведениях. Тартарию часто упоминали некоторые деятели искусства: например, Джакомо Пуччини в опере “Принцесса Турандот”, в ней отец одного из героев – низложенный царь тартар. У В.Шекспира в пьесе “Макбет”, используется словосочетание “губы тартарина”. У Чарльза Диккенса в романе “Большие надежды” Эстелла сравнивается с Тартаром, потому, что она имеет твердый характер, и в тоже время капризный. А в научных трудах Тартария упоминается до конца XVIII века, после чего внезапно исчезает из мировой истории…

Но несмотря на это, и в наши дни существует не мало источников, где упоминается о существовании Тартарии. Это энциклопедия “Британика”, 1 – е издание, Т.3, Эдинбург 1771 год, стр. 887.

Фото из открытых источников

Тартария – громадная страна в северной части Азии граничащая с Сибирью на севере и западе, которая называется Великая Тартария. Тартары живущие южнее Московии и Сибири называются астраханскими, черкесскими и дагестанскими. А живущие на северо-западе от каспийского моря называются калмыкскими тартарами, и занимают территорию между Сибирью и Каспийским морем. Узбекскими тартарами и монголами, которые обитают между Персией и Индией. И наконец тибетскими, живущими на северо-западе от Китая.” (Из энциклопедии).

Сведения о Великой Тартарии имеются в испанской 6-томной энциклопедии «Diccionario Geografico Universal» 1795 года издания, и, уже в несколько изменённом виде, в более поздних изданиях испанских энциклопедий. О ней говорится и в IV томе 2 – го издания “Новой энциклопедии искусств и наук”, Лондон 1764 год, с. 3166.

Также о Великой Тартарии имеются сведения и в “Чертежной книге Сибири” Семена Ремезова.

Фото из открытых источников

Осведомленность европейцев о существовании различных Тартарий отображена на многих средневековых картах: “Карта России, Московии и Тартарии”, составленная Антонием Дженкинсоном, англичанином, в Лондоне в 1562 году.

Фото из открытых источников

А вот Тартария во “Всемирном Атласе” Меркатора-Хондиуса начала XVII века.

Фото из открытых источников

Тартария на французской карте 1626 года Джона Спида:

Фото из открытых источников

И это далеко не полный список!

Так много всего, а в современных учебниках по истории нашей страны нет даже упоминания самого слова “Тартария”. Почему?

И почему нам рассказывают, что Тамерлан выглядел вот так:

Фото из открытых источников

а не так:

Фото из открытых источников

Сейчас тартар называют татарами и относят к монголоидам. Но сами татары считают себя потомками народов Волжской Булгарии. В книге Марко Поло “Путешествие”, автор путешествует по Азии и живет 17 лет при дворе монгольского хана Хубилая.

В этой книге нас интересует лишь описание автором монголов в Средние века. У Марко Поло во внешности Хубилая нет ничего монгольского. Он скорее похож на русского.

Фото из открытых источников

О существовании Тартарии как страны, говорят некоторые документы, например, очень интересен документ, называющийся генеалогическим деревом правителей Тартарии:

Фото из https://ru.wikipedia.org/wiki/Файл:Genealogie_Des_Anciens_Empereurs_Tartares.jpg

Здесь перечислены все, кто правил этой территорией.

Подводя итог вышесказанному, Тартария – это не просто название территорий Азии, употребляемое иностранцами, а вполне конкретное место, имеющее города и поселки. А значит, Тартария теперь – часть нашей страны. И у нее есть ещё одно название: Сибирь.

https://dzen.ru/media/sobesednik_na_skameike/velikaia-tartariia-chto-eto-605ce97c0b85960a4acd3f26?utm_referer=www.google.com

Предишна статия

“THE NEW WORLD ORDER WORSHIPS SATAN” – VLADIMIR PUTIN

Следваща статия

SEE THE EARTH AS IT TRULY IS

Други интересни