Много подобни статии се появиха в руската преса, която е затънала в блатото на либерастията! Обърнете внимание – те не разделят народ от управляващата го дълбокодържавна класа на хазаро-мафиотски дупедавци. За тази преса изборите в Б-я са честни. Никой от тях не пита за народното мнение. Забравиха че 61% от българите не се явиха на изборите. Забравиха демонстрациите в лятото на 2020.
Представяте ли си, хората от народа са обвинени за това, което правят управниците ни! Да питаме тази свободна преса, спомнят ли си че Шеварднадзе през 1989 каза на БКП да се отнесат към американското посолство в София и да не търсят повече КПСС.
Някой предаде ли властта в ръцете на народа? НЕ!
Американският хомут ни бе надянат благодарение на „великодушното“ съветско ръководство от оста Горби (еврей) – Елцин (Барух Иля = Борис Елцин )! Предатели до последния от тях!
Знаят ли те там в Русия, че американският посланик до момента назначава всички ръководни кадри!
Никой не пита българския народ дали иска да влезе в НАТО и ЕС! Такива решения бяха взети от поставните от американския посланик лица!
Нека да им напомним също какво стана в Бразилия. Путин поздрави Лула, а сега бразилските военни екзекутират превратаджиите в Бразилия. Разбира се Болсонаро не е птица, но той мъжествено се противопостави на опитите на либерастите да превземат страната за целите на новия световен ред и на Клаус Шваб. Липсва въобще разбиране за глобализма и за съставните му части! Което ни кара да се съмняваме че ТЕ СА една глобалистка организация!
Превод на оригинала
Митове за братските народи: „Ние живеем с мечти за мир!“
Историята на отношенията на Русия с Полша, България, Сърбия, Гърция е пълна с държавни фалшификати и политически несъответствия
Александър Широкорад
Не е известно кога в Русия се заговори за братски народи. Но вече при Екатерина II те станаха широко разпространени. За най-братски бяха обявени славянските народи и гърците.
Всяка година тази митология нарастваше и ставаше по-силна, след като успешно мигрира в съветската епоха. През 1963 г. поетът Евгений Долматовски написва стихотворението „Дунавският венец“, където описва в цветове голямата дружба на унгарци, словаци, югославяни, българи, румънци, украинци и руснаци. Така всички изплетоха огромен венец, носещ се по Дунава. Песента към тези стихове е изпълнена от Муслим Магомаев.
Нужно ли е да се доказва, че всички тези народи, които са живели по бреговете на Дунав, са били свързани не от голямо приятелство, а от вековна вражда, довела до десетки войни.
Кога възникна непримиримият конфликт между поляци и руснаци? Донесено е на руснаците и поляците от католически свещеници, които проповядват кръстоносни походи на изток срещу руските схизматици. Нека си припомним как полският писател Хенрих Сенкевич оправдава зверствата на поляците в Русия през 1605-1618 г. Сякаш те се смятаха за конкистадори в страната на дивите индианци.
И какво се случи преди господството на свещениците в Полша? Братските отношения на народите са мит, но нормалните отношения между князете Рюрикович и Пястите са исторически факт. Да, те периодично се биеха помежду си, но по-често руският княз идваше в Полша, за да помогне на своя зет или кръстник срещу съперниците на Пиаст. Или обратното. За щастие, през X-XIII век, много десетки бракове са сключени между Рюриковичите и Пястите. Е, в интервалите между кампаниите Рюриковичи и Пиасти ловуваха заедно, включително в Беловежката пуща, и пируваха заедно.
А по-късно католически свещеници провокират вековна вражда между двата съседни народа, която продължава и до днес.
Българите в Русия са „побратимени“ в края на 18 век. През 1875 г. руските вестници са пълни със сърцераздирателни статии за клането, извършено от турците в България. Вестниците предупреждават руските генерали: „Влизайки в България, ние ще трябва да нахраним не само нашата армия, но и българското население, което умира от глад“.
Руските войски след големи загуби в края на 1877 г. навлизат в България. Фьодор Достоевски, след като прочете руски вестници, възмутено пише: „…и сега, след такава и такава концепция за българите, за тези угнетени, изтощени, заради които сме излезли от бреговете на Финския залив и всички руски реки. да дадем кръвта си – изведнъж видяхме хубави български къщи, градини около тях, цветя, плодове, добитък, обработваема земя, раждаща почти стократно, и на всичкото отгоре по три православни храма на джамия – това е за вярата на потиснатите!
Войниците си припомниха своите бедни села в Тамбовска област, а Достоевски се подиграваше на войниците, които не осъзнаваха „историческия момент“.
Достоевски, както и цяла Русия, не знае за многобройните молби на българите до турския султан – „Освободи ни от фанарското иго”. А кой е Фанар? Свиреп турски паша? Не, това е квартал в Константинопол, където тогава и сега се намира резиденцията на Константинополския патриарх.
Патриархът е владетел на всички християни в Османската империя и е подчинен само на султана. Патриархът взема непосилни данъци от българите както в полза на султана, така и в своя джоб. Гръцки търговци, близки до патриарха и живеещи във Фанар, монополизирали търговията и ограбвали българите. Такава „мафия“ в България се наричаше „фанариоти“.
Още в края на 1857 г. в Търново стават масови бунтове, където българите въстават срещу… не, не местния паша, а гръцкия митрополит Неофит.
Българският архимандрит Йосиф Соколски изпраща Константинополския патриарх при майка му. На 18 декември 1860 г. папа Пий IX подписва акта за присъединяването на новата българска униатска църква към Рим. Глава на българската църква е Йосиф Соколски, когото папата ръкополага през 1861 г. в сан архиепископ.
В Санкт Петербург това предизвика шок. За борба с разпространението на униатството в България са мобилизирани руски дипломати и свещеници. Преходът на българските общности към униатството обаче не може да бъде спрян и през 1877 г. Александър II обявява война на Турция. Разбира се, царят е имал и други съображения, например да превземе Цариград и т.н.
През 1877 г. Достоевски заявява: „Константинопол, рано или късно, но трябва да бъде наш“. По-голямата част от населението на Русия дори не знаеше къде се намира този град. Но 90% от българите и 95% от гърците биха се присъединили към този призив. Друг е въпросът, че под думата „наш“ са имали предвид „български“ или „гръцки“.
Русия традиционно подкрепя българите във войната срещу турците. Но през 1912 г., когато настъпващите български войски са на 37 километра от Цариград, Русия настоява българите да спрат, а Черноморският флот е приведен в пълна бойна готовност. В същото време Николай II прави избор между братския български и братския сръбски народи в полза на сърбите.
С избухването на Първата световна война България обявява неутралитет. Но на 1 (14) октомври 1915 г. Николай II обявява война на братята българи заради конфликта им с братята сърби. В Манифеста на цар Фердинанд към българския народ се казва: „Кликата на Распутин ни обяви война“.
След поражението на Германия, Австро-Унгария и Турция на 27 ноември 1919 г. България трябва да подпише мирен договор в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Според него България губи над 11 хиляди квадратни километра от територията си, тоест една десета от предвоенната територия и една седма от населението.
Кралството на сърби, хървати и словенци получава западната част на страната и част от Македония.
Западна Тракия отива към Гърция, а България губи излаз на Средиземно море. Добруджа е причислена към Румъния.
На страната е наложено обезщетение от 2,25 милиарда франка в злато, което България трябва да плати в рамките на 37 години.
Числеността на сухопътните сили е ограничена до 33 хиляди (20 хиляди – армията, 10 хиляди – жандармерията и 3 хиляди – граничарите). Беше забранено да има самолети и всякакви видове тежко въоръжение. Това беше българският вариант на Версайския договор.
На 1 август 1938 г. българският цар Борис прекратява действието на унизителните членове на Парижкия мир от 1919 г.
През 1941 г. българските войски без бой окупират части от Гърция и Югославия, загубени през 1919 г., след като тези страни капитулират пред Германия. Там в много райони българите съставлявали мнозинството от населението. Въпреки това през 1941-1944 г. в окупираните от българите територии на Гърция и Югославия се води ожесточена борба между българската армия и партизаните. И двете страни безмилостно изтребиха местното население по време на етническото прочистване.
На 10 февруари 1947 г. е подписан нов Парижки мирен договор, според който България губи Македония в състава на Югославия, а редица територии се дават на Гърция.
Ясно е, че Парижкият мир не помирява „братските“ български, сръбски и гръцки народи. На 4 май 1999 г. България предоставя въздушното си пространство на НАТО за бомбардировките на Югославия, а на 29 март 2004 г. България влиза в НАТО.
Правителството на България не представлява българския народ!
Запишете го това с големи букви на стената!
85% от българите имат братски чувства към руснаците, изключвайки Путинския режим!
Тези 85% не включват българския държавен апарат, мафията, редица про-западни организации, масони и тайни общества и др. През 1989 про-руският държавен апарат бе сменен с про-западен такъв.
Това доведе до национални катастрофи без войни! Които все още продължават.
Десетки милиони пострадаха и продължават да страдат! Западът иска да унищожи България, така както и Русия! Войната в Украйна бе започната преди около 400 години от йезуитите!
