Попаднахме на интересна находка за историята ни във френски източник:
“Dictionnaire theologique, historique, poetique, cosmographique et…” (автор: D. de Juigne Broissiriere)
Превод на френския текст:
Босна, или Босина, страна в Илирия, наричана Дардиана и Горна Мизия, до Сърбия и Далмация. Населението й е от потомци на Бесите от България, които, след като не могли да живеят съвместно с българите от Долна Мизия, били изгонени и навикнали да живеят в тази Горна Мизия, близо до реката Сакс. Това кралство е било на подчинение на краля на Унгария, но през 1464 г. Турците го завоюват и одират жив краля им. Стоян, който е бил Деспот на Рашка и Сърбия, е установен там за глава на Бейлербейството или Правителството. Неговата столица в древността бе Яйце, разположена върху една планина, място укрепено и почти непревземаемо, а понастоящем главен град е Варбосайна.
Бележка 1 (ИД): Подозирам, че има печатни грешки: 1. с името на реката (“Saxe” вместо “Save”), тоест, че става дума за р. Сава; 2. с името на втората столица…
Бележка 2 (ДД): Интересен текст, за мен най-вече заради споменаване на Дардания/Дардиана в 16 век, което обяснява присъствието на Цар Дардан в източника на Шекспир за Просперо от “Бурята”. Аз ще го коментирам в тази и други посоки.И аз мисля, че е Сава, за 2, нищо не мисля за сега, но ще се опитам да го уточня.
Бележка 3 (ИД): За мен бе изненада, че дефиницията “бесите = добре обособено/отличително тракийско/българско племе” е жива по времето на преселението на бъдещите босненци, което учим като станало в 9-10 век, по линия на богомилството/ариянството. За мен (неспециалиста) след 6 век бесите са неразличими в “тракийското море”, което вече отдавна е, поне де юре, римско “гражданско общество”… Мисля, че ти ми бе споменал за прочут хотел на бесите в Йерусалим, но не и толкова късно…
Бележка 4 (ДД): По отношение на бесите, цитирал съм “гръцкия” историк/византолог Сирил Манго за хотел с обслужващ персонал на езика на бесите в Ерусалим в 6-7 век. Босна е втория център на Богомилството в Европа (има две книги в чужбина на тази тема). За мен, без да съм се задълбавал, е възможно Тангризма и Орфеизма, поради общия си произход да са в основата на Богомилския синкретизъм, през Ариянството по-рано разбира се.
Превод от френски: Иван Даракчиев
Бележки и коментари: Иван Даракчиев и Димитър Димитров
Допълнителни разяснения и сведения:
Оригиналът на този текст е на латински. Надпис върху карта на De Jode’s Speculum Orbis Terrarum публикувана през 1578.
Надписът гласи:
MYSIAM HANC SUPERIOREM DACIAEQUE PARTEM, LIBURNIAM DALMATIAMQUE ac Sauiam seu Saui fl ripas Bessi qui nunc Bosni dicti ex inferiori Mysia a Bulgaris eiecti occuparunt possidentque: ac Getarum gentes creduntur.
В превод на Dimitar Illiev:
“А тази горна Мизия и част от Дакия, (също) Либурния и Далмация и Савия, тоест бреговете на река Сава, са заели и обитават бесите, наричани сега босни (бошнаци), изгонени от долна Мизия от българите; и те се смятат за племена на гетите.”
Което е горе долу същото на френски написано от D. de Juigne Broissiriere.
Картата може да се види тук:
https://www.raremaps.com/gallery/enlarge/26912
Може да се увеличава.
