Да се продадеш на вътрешни и външни деструктивни интереси, днес е твърдо установен, гарантиран престиж.
Тежестта му решава категорично личните, материалните и кариерните амбиции на всеки, домогнал се до него.
Съвестта, няма зъби, но може да гризе до смърт.
А този модерен престиж у нас, е лишен от съвест, затова и всичко може да си позволи.
Едновременно с това, той е гарантиран трамплин за скок в политиката.
А политиката у нас винаги върви ръка за ръка с келепира – дебелата сянка за организираната престъпност.
Има една ярка разграничителна линия между организираната престъпност на запад и организираната престъпност у нас.
Тя се изразява в това, че на запад този криминален феномен се активира и развива отдолу – нагоре, от коренището към короната.
У нас и в голяма част от страните на т. нар. Източен блок, неговият развой се моделира от короната към коренището.
С други думи, на запад организираните криминални структури тръгват от местното, улично ниво и постепенно се развиват пирамидално, вървейки нагоре, като целенасочено привличат подаващи се на корупционни практики представители на изпълнителната и съдебната власт, достигайки до най-високо ниво в политическия апарат и законодателната сфера.
Това е утвърден, западен образец, функциониращ ефективно още от началото на миналия век.
Интересното у нас е, че организираната престъпност се структурира от върха, като се оформя и канализира надолу, достигайки до най-ниското ниво на улицата.
България е малка страна.
Голяма част от нас си спомнят как живеехме преди 1989 г. и понятието организирана престъпност беше тема „табу“ в правоохранителната сфера.
Контрабандата, наркотрафикът, оръжейният бизнес, бяха изцяло осигурени и се намираха под безупречния контрол на службата ни за сигурност.
А понятието трафик на хора, беше изцяло непознато.
Държавата бе поставила строги правила, които никой не си помисляше, че би могъл да наруши.
Не такова е положението с организираната престъпност след 1989 г.
Пълното манипулиране на общественото съзнание, настрои народните маси да приемат ДС, едва ли не, като главния виновник за тоталитаризма у нас.
Целенасоченото разбиване на правоохранителната и отбранителната ни система, доведе до проявлението на най-калната и безскрупулна организирана престъпност у нас, отличаваща се по своя характер и подмолност от западните й проявления.
Няма да изброявам щетите, които се нанесоха под външен и вътрешен натиск, за да се унищожи и деморализира една ефективно функционираща правоохранителна система, позната с непоколебимостта си на западните служби, които имаха едновременно и страх, и уважение към нея.
Не слагайте прибързано политически етикет на ДС под давлението и манипулациите на някои разбирачи.
Подобен етикет може да залепите на правоохранителните ни структури и през нестихващия период на т. нар. демократичен преход.
Механизмът за унищожаването на човешки съдби може да бъде активиран по всяко време, особено в условията на утвърждаване на нечий личен „престиж“.
Дори в онова, извергнато от мнозина демократични разбирачи време, в дамгосаното VI-то управление на ДС се намира една от най-ефективните ни оперативни структури за борба с тероризма.
Поогледайте се днес, след толкова години и помислете!
Дали пък част от тези демократични разбирачи тогава и върли привърженици на евроатлантическите ценности днес, не забогатяха прекалено бързо.
С честен труд ли го направиха?
Няма по-добра манипулативна схема от тази, в която се обявяваш за върл противник на организираната престъпност и корупцията, а едновременно с това ползваш негласно и потайно политическото си влияние и всички екстри, произтичащи от него, като се превръщаш в основен генератор на идеи и действия, утвърждаващи корупционни практики и мащабна дейност във всички направления на организираната престъпност.
За съжаление, от години се намираме в най-мръсната, задушаваща хватка на организираната престъпност, сложно преплетена с държавна измяна, която обилно и нашироко ви обяснява колко полезна и загрижена е за страната и за просперитета на бъдещите поколения у нас.
По подобие на действието на организираната престъпност на запад, с прилагането на същия принцип, заинтересувани чужди структури се прицелват изключително точно в добре проучени представители на обществено-политическия ни елит, както и на правоохранителната ни система, особено след приемането ни в НАТО и ЕС.
В никакъв случай не се определям като противник на НАТО, като русофил или русофоб.
По-скоро съм абсолютно безпристрастен, тъй като българският дух е носител на много по-голямо доброчестие, греещо недостижимо и достойно във вековното измерение на времето.
Но, не можем да си затворим очите за това, че евроатлантическото „партньорството“ се е пропило и размило до степен на мухлясване, като е придобило по-голяма тежест от понятия като суверенитет, правов ред, законност и сигурност.
Нещо повече – то стои по-високо и надменно във важността си от нормалния и пристоен начин на живот на българските граждани.
Без право на избор, народът ни е принуден да бъде заложник на едно извратено в сърцевината си „партньорство“, на откровената му башибузушката нагласа, без ни най-малко да се отстояват собствените ни интереси и национално чувство за справедливост.
Извършва се бавно и систематично отлъчване от традицията на многовековната ни история и културата, от чистотата на най-съкровените ни духовни ценности, който и до днес са трън в очите на „грижовния“ запад.
Няма по лошо от това, да се превърнеш в затворник на собствената си територия и външни фактори да ти казват какво да правиш под егидата на фалшиво и на всичкото отгоре грабещо те „партньорство“.
Знаете ли, че в древния Рим не са търпели никога затворници – убивали са ги.
Достигнало се е до такава крайна дегенерация, че „затворникът“, продал себе си за сребърници, постове и положение, убива българската същност, традиция и дух, тупайки се в гърдите с истерични оправдания и грандомански изстъпления:
– един построил половин милиард километра магистрали…
-друг се справил с историческо погазване на законността на Капитан Андреево…
– Трети вече ни прави енергийно независими…
– Чудеса … А халът ни, все същият.
Известно е, че на любителите на плътското и на чревоугодниците не подобава да навлизат в изследване на духовните неща, както и на блудницата да говори за целомъдрие.
Само че, „партньорството“ ни докара до там, че целомъдреният се представя за блудница, а блудницата за целомъдрие.
Да… Казват някои – блудница, ама наша.
Наша ли е, дори и куха като празна поцинкована кофа да е, може да бъде най-целомъдрената.
„Партньорството“ е цар на пропагандата, при това не само медийната.
А целомъдреният – кучета го яли, щом не може и не приема да е „наш“.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
