България е изправена на прага на тотална катастрофа! Тази държава е наш враг! България е в разруха, защото е предвидена за унищожение!

Автор: Няма коментари Сподели:

 

https://epicenter.bg/article/Kostadin-Kostadinov–Iskam-da-preosnova-Balgariya/291174/11/0

 

Костадин Костадинов:

България е изправена на прага на тотална катастрофа! Тази държава е наш враг!

България е изправена на прага на тотална катастрофа. Нещата са стигнали до предела – или ние, българите, или националните предатели, казва лидерът на “Възраждане” пред Валерия Велева

Ето акценти от интервюто:

 – Ние живеем в колониална демокрация. Тази държава е наш враг

– Има външен център, който контролира партиите у нас

– Управляват ни служители на американската държава, маскирани като български политици

– Целта ми е да преоснова България

– Ако вляза в коалиция с някоя партия, обричам “Възраждане” на смърт

– “Възраждане” не е партия, “Възраждане” е кауза, “Възраждане” е явление

– Ние водим революция, не се борим да станем депутати. Ние пишем история

– Социологията ни дава 22% към началото на август и в момента сме първа политическа сила

– Няма да има евро в България

– България е изправена на прага на тотална катастрофа

– Идва време, в което мъжете и жените на България трябва да се докажем

– Нещата са стигнали до предела – или ние, българите, или националните предатели

– “Продължаваме промяната” са американски проект, те са дъното на българската политика

– ПП няма да имат повече от 10% на изборите

– Колониалната демокрация не обича силни мъже

– За предателите – никаква пощада!

– В България няма “лов на вещици”, има преразпределяне на политическия пазар, който се маскира под някакво “изчегъртване”

– Трябват ми хора, които да са лоялни към държавата, не към партията

– България е в разруха, защото е предвидена за унищожение

– В сърцето и в душата е моят Остров на свободата

– Всеки който иска да управлява другите, трябва да носи смирение

– Някой трябва да плати цената за това, че трудът на нашите родители и дядовци беше откраднат

И разговорът ни:

– През ноември 2021-ва година влязохте в парламента, г-н Костадинов, с 4,8% доверие. Днес социолозите ви дават 8-9%. Различни са коментарите за този ръст, вашият прочит какъв е? 

– Единственият прочит, който винаги сме давали и който обяснява това, което се случва е, че ние изпълнихме всичките си обещания, които бяхме дали, в работата си в Народното събрание. И показахме нещо, което една голяма част от българските граждани мислеха за невъзможно – че има как български политици да се държат по един и същ начин преди и след влизането си в Народното събрание, да говорят едно и също преди и след влизането си в Народното събрание и да спазват своите обещания. Ние направихме всичко, което зависеше от нас в рамките на този мандат. Не можахме да издействаме приемане на законопроектите, които обещавахме, но ги внесохме и ще ги внесем пак и пак, и пак, докато бъдат приети. Това вдига доверието в нас, защото на миналите избори много хора казаха: Абе, вие като влезете в парламента, там е друго, ясна е работата – ще ви купят, ще ви се услади и вие ще сте като останалите. И на всички тези, да кажем, нормални скептици, аз им казах едно-единствено нещо: Добре, следете какво правим ние и ако откриете разминаване между думи и дела, обадете се. Ако обаче забележите, че убедителността и праволинейността не е само на думи, а последователна политика, която спазваме – дайте ни своето доверие. И те почнаха да ни го дават.

– Вашата политика е много радикална. Вие обещавате, че ако спечелите изборите и станете управленци, излизане на България от НАТО, референдум за ЕС и изобщо за промяна на геополитическата ориентация на страната. Вие знаете, че това не може да стане. Защо го правите?

– Напротив, кой каза, че не може да стане?

– Как ще промените курса на България?

– Току-що го казахте. С референдум. Българският народ като реши, ще стане. Дайте да говорим така – смятате ли или не, че България е парламентарна демокрация?

– Да.

– Кой е суверенът в парламентарната демокрация? Българският народ.

– И ако референдумът ни остави в този геополитически съюз, в който сме?

– Оставаме в този съюз. Българският народ решава. Аз имам своето мнение, но нямам намерение да го налагам. Когато българските граждани не са убедени в правилността на една политика, те просто не я следват, и това създава недоверие в самата държава и в държавността. Тази форма на власт не е наша, тя е чужда. Ние говори, че сега в България имаме парламентарна демокрация, всъщност ние имаме колониална демокрация.

И по тази причина всяко решение, което ще води до поколенчески изменения в политиката на България занапред, трябва да бъде задължително верифицирано или нотариално заверено, да го кажем, от референдум. Ние нямахме референдум за влизането ни в ЕС, нямахме референдум за влизането ни в НАТО, обясняваше ни се, че това е различно, защото народът така бил решил. Ама ние по същия начин нямахме референдум за влизането ни в Съвета за икономическа взаимопомощ, които бяха съветските аналози на НАТО и на ЕС. Каква е разликата тогава във времето преди 89-та година и след 89-та година? И тогава някой решаваше вместо народа и казваше – ние знаем по-добре.

– Това е проблемът. Вие казвате – днес сме американска колония, преди това бяхме съветска колония, винаги смятаме, че сме колония на някого.

– Това е факт.

– Как да се променим?

– За да стане това, българският народ трябва да усети властта в своите собствени ръце. В момента хората не виждаме държавата като наша, тя е наш враг, тя ни изтръгва по 100 000 души на година, заради смъртност и миграция. 10 000 души! Когато числата говорят, и боговете мълчат! За 33 години, загубихме около 1/3 от населението ни, това са близо 3 милиона души. Няма друга държава в света, която да е загубила по време на мир, без загуба на територии, без чумна епидемия или някакъв катаклизъм – поне аз не се сещам скоро да е избухвал някакъв вулкан в нашата държава.

Всеки трети българин или загуби живота си, или беше отнесен от някой самолет навън. Това е национална катастрофа! В момента, без значение дали управляват леви, десни, либерали или консерватори, те действат по един и същ начин – очеизвадно е, че има център зад тях, който ги контролира. Влизането на „Възраждане“ в българския парламент доведе до демаскиране на другите политически участници в Народното събрание.

Ние стигнахме до ситуация, когато в деня, един час преди втория кръг на консултациите при президента за връчването на третия мандат, се проведе закуска при американския посланик или при някакъв секретар там, Това окончателно маскира окончателно българската колониална демокрация и сложи кръст на каквито и да било лъжи и клетви на хора, които ни управляват, че те са независими и че по някакъв начин мислят доброто на България. Не, те са просто служители на американската държава, маскирани като български политици. А това, което ние направихме, беше че с присъствието си вътре в НС и с отказа си да станем част от американската колониална система, с действията си, с политиката, с непримиримостта си, ги изнервихме и ги накарахме да стигнат до ситуация, в която не са се поставяли.

– И им обещавате затвори и трудови лагери?

– Обещаваме им справедливо наказание. И не виждам нищо радикално в това. Да се върнем пак на въпроса за НАТО, ние влязохме в НАТО през 2004-та година, оттогава 3 пъти ни е намалял отбранителният потенциал. Тройно! Същото важи и за ЕС – откакто влязохме в ЕС, от 2007 година насам, българското производство на индустриални и земеделски стоки спадна двойно. И всичко това е заради начина, по който влязохме в ЕС. Затова ще направим екип, с който да се предоговорят условията за членство, в ЕС както направиха и англичаните. Ние ще постъпим по същия начин, защото сме длъжни да го направим.

– Само че, извинете, Великобритания е велика държава. Те могат и сами.

– Е, и? А ние какво сме?

– Ние трябва да си търсим партньори. Според Вас кои трябва да бъдат те?

– Вие искате да кажете, че в ЕС има държави, които са повече от останалите, аз така го разбирам. В последните 30 години, чета в нашите медии, че в ЕС всички сме равни, че там цари мир и любов и щастие, че всички сме под лозунга на Детската асамблея преди години в София: „Единство, творчество и красота“ и т.н. Шегувам се!. На нас не ни трябват партньори, ние ги имаме – 20 и кусур. Това, което ни е нужно, е да успеем да ги убедим, че общата политика на ЕС отслабва България. Другото нещо е общата рекапитулация на сметката, която правим – от 2007 г. досега, ние сме дали повече пари на ЕС, отколкото сме взели. Много хора казват, че не е вярно, но забравят едно просто нещо – България е направила много тежки, жестоки, колосални жертви, за да влезе в ЕС.

Само това, че ние затворихме първите 4 блока на АЕЦ с пропуснатите ползи от тяхната работа досега за 15 години, ако сметнем парите, които щяхме да получим от тях – това е доста повече от това, което получихме в ЕС. Да не говорим за нещо друго, което често се забравя, това не е благотворителна организация, ние плащаме пари за членството ни там. Тази година сметката отиде към 2 милиарда лева, почти, не напълно. Тоест, ние не само вземаме, но и даваме – това никой не го казва, и като сложим това и пропуснатите ползи от едната страна на везната, оказва се, че ние сме донор на ЕС. Това е истината, която хората започват да чуват. Да, някои хора истината ги плаши, но ние нямаме проблем да кажем истината такава, каквато е, колкото и да е грозна и нелицеприятна.

– Има страх от вас, ако на 2 октомври вечерта, вие изведнъж излезете напред.

– Да, нормално е да ги е страх.

– Готов ли сте за този момент?

– Да, готов съм за този момент. И аз, и моите съмишленици работим за това години наред, защото ние не искаме да управляваме държавата. На мен целта ми е да преоснова България. На моите съмишленици целта ни е да направим една нова България.

– Тази цел е прекалено голяма за една партия.

– Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Това важи и за партиите, и за държавите, и за народите. Крайно време е да започнем да си поставяме големи цели, за да имаме големи успехи. Иначе каква щеше да ни е целта – да получим 2-3 министерски поста? Повярвайте ми, ако ги бихме искали, сега щяхме да ги получим – даваха ни ги.

– Но вие трябва да имате много повече съмишленици извън вашата партия. Вие сте едни самотници в момента на политическата сцена?

– О, напротив! В момента сме изолирали всички останали политически сили.

–  С вас никой не иска да се коалира.

– Напротив. Аз не искам да се коалирам с тях, нека ги обърнем нещата, защо трябва те да искат. Ще управляваме с българския народ.

– Това е клише! Нека говорим институционално.

– Институционално – печелим 50%, управляваме. Това ни е целта. Казвам ви – на мен целта ми не е да управлявам държавата, а да я преоснова. За тази цел, вие сте права, трябват ни много повече хора, трябва ни огромна, мощна, широкомащабна, народна подкрепа. Аз, ако вляза в коалиция с която и да е партия сега – обричам „Възраждане“ на смърт! Ето защо няма да го направя.

И понеже много хора си мислеха и продължават да си мислят, че ние сме поредният политически проект, че сме като всички останали, че аз съм като някои други – опитвали са се да ме вкарват в клишета, в някакви ретуширани образи, те тепърва се сблъскват със суровата за тях реалност.

„Възраждане“ не е партия, а „Възраждане“ е кауза, „Възраждане“е явление, което възражда не просто фундаментите на българската политика. Ще преосновем държавата. Ще създадем нов модел на управление не на принципа – кой си, откъде си, а какъв си, защото на този принцип са изградени великите държави. Хората, които ги управляват, са хора, застанали на тези позиции, заради своите качества,а не защото ги е посочил американският, турският или който и да е посланик и не защото са били на обучение в определени фондации в чужбина. И не защото са получили образование в университети, да речем Централно-европейския на Сорос и т.н. Нали разбирате?

– Много красиво звучи. Но връщам се само година назад, когато от „Продължаваме промяната” точно това казаха – искаме нова държава, нов модел. И катастрофираха.

– Напротив. Кое им беше новото? Те говореха, че ще се борят с корупцията – да сте ме чули някога в своята публична реторика да го кажа? Това да кажеш, че ще се бориш с корупцията, е все едно да хлебарят да обещае, че ще прави хляб или лекарят да обещае, че ще лекува пациентите си. Това се подразбира, не може целта на управлението ти да е да се бориш с корупцията. Целта ти трябва да е да се създаде нова държава, ново общество, нов ред, ако щеш, дори да превъзпиташ народа. Трябва да си поставят такива големи цели. Велики цели. За да постигнеш големи, велики резултати. Историята се гради от хора, които искат да я пишат, а не да бъдат бележка под линия.

– Вашите партньори кои са?

–  Нашият партньор е само и единствено българският народ. Да, сега ще кажете, че е клише. Вижте, аз съм историк, да говоря ли като историк.

– Навремето покойният вече Петър Дертлиев казваше така: „България може да се управлява с ума и таланта на цялата нация”. Което означава, че политическите лидери или от едно голямо крило трябва да си подадат ръка. Вие в момента казвате – аз съм сам юнак на коня, след мен върви четата.

– Въобще не съм сам. Тук е моментът, в който трябва да ви кажа, че генерално се бърка. Аз не харесвам другите политически лидери и съм им го казвал. Те не са лидери, те са подставени. Никой от тях не е вървял по пътя, по който вървяхме ние.

Ще кажа накратко пътят на Възраждане през последните 8 годни. Създадохме се като един неформален кръг от няколко десетки човека във Варна и Добрич през далечната 2013 г. През 2014 г. взехме решение да създадем или гражданска национална организация или национална политическа организация. Събрахме се в Плиска на Видовден 58 души от цялата страна след дълги дебати цял ден в читалището на Плиска взехме решение да създадем партия. Двама души бяхме против, аз бях единият. Знаете ли защо – защото знаех какво ще ми коства това. Всичко!

Щеше да ми коства нормалния живот, който имах, щеше да ми коства работата, която работех. Аз работех като директор на Регионалния музей в Добрич, обичах си работата. Щеше да ми коства вероятно и довършването на дисертацията – успях да я завърша, макар и доста трудно, защото в един момент започнаха да ме притискат, дори имаше опити да бъда изхвърлен от БАН. Щеше да ми коства личното семейно щастие и т.н.

Всичко това нещо се случи, обаче в един момент аз трябваше да взема решение за пред себе си – мога ли да застана пред огледалото и да се гледам след като знам, че всичко е зависело от мен, или ще съм поредният, който ще каже: това няма как да стане, не може да стане, пък и да стане – няма смисъл и т.н.

Аз взех решение, че един ден, дори да не съм успял, да мога да кажа на децата си следното: Опитах се, борих се, набиха ме, но не съм избягал. Направихме тогава в крайна сметка това решение. Знаех, че аз ще бъда избран за председател. Това стана на 15 юни 2014 г. На 2 август, това беше датата, която избрах за съставянето на „Възраждане“ – Илинден, Илинденското въстание, направихме учредителен конгрес – 580 човека. След това събрахме 2800 подписа, събирахме ги 3 месеца. Регистрирахме се на следващата година на 2 февруари, много знакова дата – Петльовден, празникът на мъжката рожба.

След което участвахме за първи път на местни избори 2015 г., вкарахме 4 общински съветника в цялата страна – много скромен резултат, но аз бях 5-ти като кандидат-кмет за Варна. Дойдоха изборите 2017 г., когато направихме 1,1%, никой не очакваше, че въобще ще изкараме повече от 100 гласа, ние изкарахме повече от 40 000 гласа без никакви пари – кампанията ни беше 0 лева.

Стигнахме до 2020 г., когато поведохме българския народ срещу управлението на ГЕРБ. Тогава срещу нас беше изправена цялата държавна машина. Мен ме арестуваха 2 пъти, имаше дела срещу мен, Прокуратурата ме проверява, ДАНС ме следеше, вкараха ме за една вечер в Централния софийски затвор, започна дело за забраната на „Възраждане“, заплашваха ме с 20 години затвор за измислено присвояване на субсидия, какви ли не клеветнически репортажи се съчиниха. Цялата дивашка машина, смазаната, пропагандна тоталитарна машина на ГЕРБ и ВМРО се задейства срещу нас и срещу мен персонално, за да бъда смазан и аз, и нашата организация.

Дойдоха изборите миналата година, опитаха се да ни ликвидират, обяснявайки как ние няма да влезем, не ни позволиха да участваме в каквито и да било дебати. На първите избори – 2,5%. Всички ни питаха, защо не се коалираме. Казваха: обединете се, за да влезете. Получихме 16 предложения за коалиция, до едно ги отказахме. Аз казвах: Нямаме тази цел.

Дойдоха следващите избори, получихме 3%. Пак искаха да се коалираме, пак отказахме, казваха ни, че се похабяваме. Какво значи това? Ние водим революция, да управляваме държавата, не се борим за да станем депутати. Ако исках да стана депутат тогава, щях да направя коалиция. Но щях ли да свърша това, което свърших в парламента – не. И сега пак заговориха за коалиция.

Ние, с вас, започнахме разговора, че според официалната статистика Възраждане има 10%, а неофициално ние знаем, че сме първа политическа сила, защото нашата социология ни дава 22% към началото на август месец. Винаги двойно сме получавали на това, което ни дават социолозите. Но нека не говорим, ще минат още 40 дни, ще видим какво ще се случи на 2 октомври вечерта.

Накрая дойдоха изборите на 14 ноември, изкарахме близо 5%. Така, се пише история, това правим ние. И в този ред на мисли, да питам – кой друг от политическите лидери може да представи подобна политическа биография пред своите избиратели? Не искам да ги коментирам един по един – оценката на техните избиратели е по-важна.

Това, че аз не ги харесвам, обаче не означава, че не трябва да не харесвам техните избиратели – нямам проблем с избирателите на другите политически партии, те са част от нашия народ, от моя народ и аз съм длъжен да ги харесвам и съм длъжен да направя всичко необходимо, за да им се харесам, за да гласуват за нас. Те може да не ни одобряват, но аз съм длъжен да работя и да насоча ръка към тях, защото тук отново ще стигнем до думите на Дертлиев – той е много прав.

Сега като историк ще говоря по следния начин: няма случай в историята, при който един обединен народ да е бил победен. Дори най-големите империи са си счупили зъбите в обединените народи. Последният път миналата година си счупиха зъбите американците. Преди това руснаците в Афганистан, преди американците във Виетнам и т.н.

В този ред на мисли, когато казвам, че искам да управлявам с българския народ, имам предвид точно това. Искам да постигна нещо, което не е постигнато от години насам, повече от 20 години – резултат от над 50%, за да мога да направя всички тези радикални преобразувания в управлението на държавата. Те не са радикални, те са различни, но са радикални за нас, защото сме свикнали с разрухата и сегашното устройство на държавата, но аз трябва да имам подкрепата на хората, защото, за да я имам, трябва да им покажа, че това, което казвам, ще го направя. За това всичко, което казах за референдумите, ще го направим.

Да не забравяме и нещо много по-важно – темата за еврото. Първото нещо, което ще направим в момента, когато започнем да управляваме, първото, най-първо е Планът за въвеждане на еврото, който беше задействан от Стефан Янев като служебен премиер с подписа на служебния министър на финансите Асен Василев и след това гласуван на МС тази година, но вече подписан от Кирил Петков като премиер, този план отива в коша. Няма да има евро в България!

Между другото, българският лев тези дни навърши 142 години – една от най-старите валути в света в момента, защото доста други валути умряха като френският франк, като германската марка. Нашият лев е една от най-стабилните валути в момента, заради това, че е вързан с еврото. Няма нужда чак толкова да се изхвърляме, но е факт. Ще направим и много други неща. И по този начин ще говорим с избирателите и на другите политически партии, а те вече ще дават своето доверие – дали на нас, или на своите, избрани в момента, ако все още са им избраници.

–  Като Ви слушам как говорите си мисля дали пред мен не стои нов диктатор.

– Диктатор? Защото говоря твърде ярко ли?

–  Защото непрекъснато казвате „аз”. В последните години много силни личности са застанали зад това „аз”.

Аз водя с вас разговор. Няма как да кажа „ние”. Аз водя разговор с вас като човек с човек, абстрахираме се от това, че съм председател на политическа партия, вие сте журналист. Ние се намираме в извънредна ситуация в държавата, ние, всички българи.

България е изправена на прага пред своята пълна, тотална, национална катастрофа, до 10 години може да ни няма като държава. Нямаме време за губене. Ние, мъжете, пък и жените на България трябва да се докажем пред своите деца. Взели сме назаем земята си от дедите ни, трябва да я предадем един ден на децата си достойно и ако е възможно в по-добро състояние, отколкото сме я взели от нашите родители. И всеки трябва да си поеме отговорността. Аз съм си поел отговорността и съм готов да си я нося, затова искам управлението на държавата в този вид, в който отдавна не сме я виждали.

– Кой може да бъде Вашият коректив?

– Същите хора, които ни избират. Ние зависим от тях. Зад нас няма чужди посолства, няма олигарски – родни или чужди, зад нас стоят само семействата ни и хората, които са ни избрали. И когато аз ходя на срещи, казвам, че ако искаме да преосновем държавата, трябва всеки ден да се доказваме на нашите избиратели.

Смятам, че го правихме в парламента, ние се превърнахме в най-продуктивната група в парламента, макар и най-малката. Имаме 52 внесени законопроекта и проекти за решения с ранг на законопроекти, което прави по 1 и половина на седмица. Оказа се, че сме и най-активни в говоренето и защитаването на тезите си в НС. Трима от първите петима по говорене в НС са част от ПГ на Възраждане. Това ще правим и на следващото ниво на управление. Само така ще успеем да осъществим целите си.

Има и друг проблем, с който трябва да се съобразяваме – огромните свръхочаквания, с които сме натоварени и аз самият, разбира се. Аз и ние нямаме право на грешка, защото една грешка, дори малка, ще бъде изтълкувана като грандиозна, замислена предварително години назад във времето. Никой няма да повярва на фона на цялото ни задкулисно минало на държавата последните 33 годни, че това, което сме направили, е от глупост. Ще кажат: Костадинов не е глупак, той го е измислил предварително. От тази гл.т. и на грешка нямаме право.

– Вярвате ли в саможертвата днес?

– Да, вярвам.

 – Каква е тя?

– Всеки решава сам за себе си. Аз ви казах каква беше моята саможертва, която направих през 2014 г. Това, че започнах да се занимава активно с политическа дейност на национално ниво ми коства работата. Бях принуден да напусна, тъй като Общината в Добрич в лицето на кмета започна да ме притиска. По едно време ходех на работа не да работя, а да пиша обяснения.

След това пострада личният ми живот и семейно щастие. После ми се наложи да опозная доста районни полицейски управления отвътре, наложи ми се да разбера какво е да си арестуван, наложи се да видя какво е да спиш в Софийския затвор. Живях известно време с мисълта, че може да бъда затворен за доста време, знаех, че образът ми ще бъде сатанизиран в буквалния смисъл и ще бъда подложен на медийни клеветнически кампании, които ще ме превърнат едва ли не в символ на всичко лошо. Това е моята саможертва.

Знам, че ще продължава, ще има посегателства, ще се опитат по всякакъв начин да се правят посегателства и с мен и с хората около мен. Но това е моят избор. Всеки от нас прави свое лично решение какво да прави. Аз не мога да кажа на никого, мога само да дам личен пример, защото думите ентусиазиран, но личният пример завладява.

–  Към кого е насочена омразата Ви?

– Нямам омраза. Слава Богу, успях да се справя с това.

– От кого се възхищавате?

–  Възхищавам се от великите личности в нашата история – нека не звучи клиширано, пък и не само в нашата история. Сега в момента чета автобиографията на Фидел Кастро, страхотна книга, издадена преди 15 години на български, иначе книгата е от 2005 г., издадена от Игнасио Рамоне, който е главен редактор на „Ле монд Дипломатик” по това време – едно от най-авторитетните списания за политика по онова време. Книгата се казва „100 часа разговори с Фидел”, като всъщност това е негова неофициална биография, защото вашият колега сяда с него и в продължение на 2 седмици говорят 100 часа – представете си какво означава това. За моя голяма изненада нещата, които прочитам вътре – за начина, по които се е развивала тяхната революция и специално борбата с колониалното влияние на САЩ, което е в пъти по-голямо, отколкото тук, защото двете държави са на по-малко от 150 км разстояние, и намирам много общи черти, вкл. и за начина, по който е контролирана Куба тогава.

Чета думите на Фидел от 50-те години на миналия век за Куба и все едно виждам България през 2022-ра година. Моделът е същият, нищо не се е променило. Пише как са контролирали медиите – опитите той да бъде критикуван, опитите да бъде вкаран в затвора – моделът е един и същ.

– Светът е театър. Кои са лошите и кои са добрите днес?

– Ние сме добрите. Тези, които искаме да направим България едно по-добро място за живеене. Другите са лошите, които са срещу нас. Много е опростено, но понякога трябва да има черно и бяло. В този случай нещата стигнали дотам – или ние, българите, или националните предатели. Водихме 8 месеца битка в НС с класически, завършени национални предатели.

– Къде слагате президента Радев в тази класация?

– В Президентството.

– Смятате ли, че той влияе в момента върху изборния процес?

 Не. Ако влияе в някаква степен, влияе благотворно. Съдя по някои странични фактори. Гледам, че ДБ сега изведнъж започнаха да са много скептични за машинното гласуване, за което те бяха големи застъпници и обясняваха как то е алфата и омегата на българската демокрация, сякаш машинното гласуване е толкова жизнено важно и насъщно за българската демокрация, колкото слънцето и въздухът за всяко едно човешко същество. Та, от тази гледна точка се случва нещо, което притеснява адептите на евроатлантизма в България. Щом тях ги притеснява, значи сме на прав път

– Защо според вас се сринаха „Продължаваме промяната”?

– Видя се, че представляват един инженерен американски проект. Дори не са получили регистрация все още. Като всеки един инженерен проект, те имат инженер, проектант и строителен контрол и в нито един от тези три процеса не участват хората, които реално виждаме по телевизиите. Видя се реалното им ниво, – те са дъното на българската политика за последните 33 години. Те са като едни парвенюта ново политици. Хора без политически опит. В интерес на истината при нас политическият опит е нож с две остриета. Парламентът е пълен с 99% хора с политически опит – Боже, опази от тях! Но това, че все пак си вътре в парламента, те задължава да се учиш, да имаш желанието да покажеш най-доброто на българския народ.

Те нямаха това желание, живееха със самочувствието, че са венецът на новата българска история, тоест има преди ПП и след ПП, като пр.н.е. и сл.н.е. Най-лошото е, че те се държат като класически завършени терористи. Извършиха редица терористични актове в българската политика – терористичен акт във външната политика, като почти ни докараха до скъсване с отношенията с Русия, терористичен акт в икономиката, където първо превзеха инфлационната спирала, където продължаваме да дълбаем.

На второ място проблемът с газовите доставки, те предизвикаха такъв тотален стрес в икономиката. Никой не се е замислял защо газовите доставки са с толкова дългосрочни договори – за 10 години, а не за 10 месеца – ,защото икономиката има нужда от спокойствие. Парите спят там, където няма шум. Финансовите пазари не обичат шумотевици. И там, където това не се случва, показателите на икономиката падат, оттеглят се инвеститори, макар че това словосъчетание „чужд инвеститор“ е нещо, от което трябва да бягаме като Дявол от тамян, защото днес идва, утре си отива, ако нещо не му хареса. Не съм против чужди инвеститори, но по-скоро трябва да поощряваме нашите собствени предприемачи, защото те са най-добрите инвеститори в родината. Всичко това доведе до факта, че днес ПП, след като се демаскира окончателно, аз не виждам как ще изкарат повече от 10% максимум, въпреки това, което им показват социолозите.

– Смятате ли, че е дошло времето на Борисов да се оттегли?

 Смятам, че Борисов се оттегли на практика. Българският народ го оттегли и ако той живее с мисълта, че има някакво бъдеще в политиката, смятам, че максимално бързо трябва да слезе на земята, защото няма нормален български политик, който да би искал в тази ситуация да седне на една маса с Бойко Борисов след 12-годишното му управление, което предизвика много сериозни кризи в нашата страна. Вижте, за 12 години България намалява с 1 милион души. Представете си следното по най-чобанския начин: пасете овце и за 10 години овцете ви намаляват с 20%. Как ще ви се стори? Добър стопанин ли сте? Дори нищо друго да не коментираме, само това. Разбира се, това не е само и единствено негова „заслуга”, цялата ни държава в последните 33 години се развива по този начин. Тя се развива и сега 1 година без Борисов по „борисовски”. Няма промяна.

– Защо в последните 10-15 години българската политика е сякаш изчегъртана откъм лидери?

– Защото колониалната демокрация не обича силни мъже. Обича зависими хора. Тоест, те трябва да имат някакви зависимости в миналото си, а иначе формално да изглеждат като много напомпани и много мощни политически лидери, или да са хора, изцяло зависещи от външната политика, за да бъдат на позициите, на които са в момента. Ако погледнем българския политически живот в последните 20-30 години дори – нека само видим образа на хората, които ни управляваха след 1989 г. министър-председатели и президенти. Има може би 1-2, които се отличават чисто човешки, чисто мъжки, мъжествено – това обаче не ги прави по-независими, защото тяхната политика е била същата като на техните предшественици, на техните следовници.

Аз неслучайно говорех в самото начало за един център, който командва и който контролира всички тези хора, а този център не иска да изкарва на преден план личности. Това не са хора с големи мускули и коефициент на интелигентност 200, примерно. Независимият човек е този, който взима решенията си само и единствено на базата на българския национален интерес. Той може да изглежда много скромно, може да не е изключителен, отявлен харизматик, той може да е човек, който да има осанката, поведението на прогимназиален провинциален учител, това няма никакво значение, въпросът е в неговата политика.

Големите успешни държави имат водачи без значение дали са президенти или министър-председатели, които приличат по-скоро на чиновници, няма мачизъм при тях. Там няма надуване на перки и мускули. Има и изключение, разбира се, но това е в по-голямата си част. Оттам не е важен външният образ, важна е политиката. При нас виждаме каква е политиката и в определени моменти хората, които управляват задкулисно държавата, хвърлят махалото от едната крайност в другата крайност – или слагат някой прекалено мускулест, или някой току-що завършил студент, или слагат някой прекалено обаятелен.

Няма да забравя като минаха последните избори и като тръгнах да обикалям пак държавата, защото аз не съм спирал, и започнаха първите вълни на разочарование след избирателите на ПП и аз започнах да ги питам. Срещам се с хора и казват: Няма да гласувам вече за тия измамници. И аз казвам: Добре, защо гласувахте предният път за тях? Уникални обяснения съм чувал.

Един човек вика: Много хубаво говореше Кирил Петков. И питам: Сега как говори. Той: Нищо не му разбирам. Викам: Не си е сменил реториката. И той: Да, бе. И аз се чудя как преди беше така, а сега иначе. Другото, което съм чувал и е вече върхът на сладоледа. Една възрастна жена каза, че не е виждала досега човек с толкова хубава усмивка и си е казала, че този човек няма как да лъже.

Дотам сме я докарали, че една част от нашите избиратели гласуват за този, който се усмихва чаровно и няма как да лъже. Това е инфантилизъм на една част от българския народ, които трябва да бъде преборен. Затова ние говорим за буквално превъзпитание на българския народ в тази част, в която искаме да научим хората на критично мислене.

Много пъти съм казвал: Не ми вярвате, добре, макар че в политиката не се вярва, вярва се в Господ – влизаш в църквата и вярваш, нямаш нужда от доказателства, нямаш нужда от всекидневно чудо, за да вярваш в Господ, или вярваш, или не вярваш.

В политиката обаче трябва да има доверие, а то се печели с дела. Много пъти съм казвал на хората: Гледайте ни нас, аз говоря – на някои неща няма да ми вярвате, не ми вярвайте. Дайте ми доверие – ако не го оправдая, тогава ще ме накажете на следващите избори и няма да вляза в парламента. Но междувременно гледайте какво правим ние, може и да сме ви излъгали, може да говоря едно, а преди друго. Сравнявайте, търсете други източници. С нашата медийна джунгла е голям проблем понякога да се открои истината от лъжата, а най-лошото е, когато има полуистина, тогава вече е въпрос на дисекция. Това учим българските граждани, нашия народ.

– Как се отнасяте към предателството?

– Официалната или не официалната версия?

– Личната.

  Никаква пощада за предателите. Знаете ли какво са правили българските революционери по време на Възраждането с предателите? Особено тези в най-тежката борба в Македония и Тракия? Бесели са ги с краката нагоре. Отношението към врага е било по-толерантно, отколкото към предателя. Врагът ти е враг изначално, а предателят е скрит враг, затова към тях отношението е било по-жестоко и наказанието – по-жестоко. Врагът има своята кауза, ти имаш своята. Биете се, който надделее. Но за предателя, няма милост.

– Признавате ли грешки?

– Признавам и се извинявам.

– Готов ли сте за отстъпите?

– Когато се наложи, съм готов.

– Каква е ролята на лова на вещици в изчегъртването на политическия модел?

– В България няма лов на вещици. По-скоро има преразпределяне на политическия пазар, което се маскира като лов на вещици и на някакви много принципни разминавания. Аз, когато бях в НС, не видях принципни разминавания между политиката на ГЕРБ и тази на ПП, извинявайте, ама в най-ключовите гласувания гласуваха анблок, както се казва. Нямаха разминавания по ключови моменти, разминаванията са защо махат този и слагат онзи. По отношение на политики те нямат разминавания, имат защо слагаме нашия човек и слагаме друг човек. Иначе, то нашият човек следва политиката на предишния, само дето се отчита на друг.

– Когато вие управлявате, така ли ще махнете всички не ваши хора и ще сложите ваши?

– Любим въпрос, който ми задават – имаме ли кадри да управляваме държавата.

– Да, знаете ли колко са? 3000 души.

– По-малко, около 800 са.

– Говорим за парламент, министри, зам.-министри, областни управители.

– Смятал съм ги, около 800 човека са. Да речем 120 депутати, няма да са 240.

– Няма значение. Имате ли ги?

– Не.

– И тогава какво правите?

– Ще ви обясня. Нямам намерение да слагам мои хора, защото в политиката „наш” човек ни докара до това дередже. В политиката „търсим човек за работа” ще го сменим радикално с „търсим човек за работата”. Една голяма част от хората, влизащи в управлението, трябва да са професионалисти.

Говорим най-вече за изпълнителната власт. Там трябва да има хора, лоялни на държавата и държавността, не на мен. Ако тези хора, които назнача на такива позиции на базата на конкурсно начало, защото това ще е нещото, което ще променим изцяло – ако тези хора са добре подготвени, работят добре, изпълняват задачите, които аз им поставям, защото все пак има йерархично начало в държавата, то ще работим за общ авторитет и за моя авторитет като управленец, защото моето добро решение да ги назнача, ще се отплати 10 пъти. Говорим най-вече за изпълнителната власт.

– Не става така.

– Става. Ще стане. Пак казвам, ние нямаме част от тези хора, но не е нужно да ги имаме, качествени хора има навсякъде. Убеден съм. Бил съм 10 години общински съветник във Варна, след това народен представител и т.н. Има много качествени хора, но те стигат до едно средно ниво и оттам-насетне започват тапи и запушалки, които са политически калинки. Това са хора, лоялни на партията. На мен ми трябват хора, лоялни на държавата, работейки добре, изпълнявайки сроковете и знаейки, че дължат всичко на собствените си умения и позицията си, те ще искат да затвърждават, работейки още по-добре.

Защото ако избереш човек на базата на неговите качества, той ще иска да се докаже, ще развива своите качества. Какво ще направи човек, избран заради своята лоялност? Ще задълбочава своята лоялност, но какво значение има, че е лоялен, когато, примерно, един участък от 10 км на „Хемус” се гради 15 години. Няма значение! Какво като шефът на „Автомагистрали” ми е лоялен, той е лоялен и заради него, псуват мен. Това трябва да променим и управлението на държавата ще се отпуши. Имаме огромен проблем – сроковете, управлението, контрола, качеството. Огледайте се. Разрухата в държавата е тотална.

– Защо се случи тази разруха?

 Защото България е предвидена за унищожение. Ние сме нужни само и единствено като територия на колониалния господар без значение, че някакви хора ще живеят тук. Нали не мислите, че хората, които са ни управлявали последните години, са идиоти? Не са идиоти. Ако бяха, нямаше да крадат милиарди. Идиотите не крадат милиарди. Те просто изпълняват заповеди и затова държавата ни е толкова зле управлявана.

Колонията трябва да е зле управлявана, за да може да дава най-ценното и най-милото, което една територия може да даде – знаете ли кое е то? Човешкият материал. Всяка година най-добрите от нашата страна, от подрастващите, заминават навън. Това е като еничарски набор, само че доброволен. Забележете разликата, еничарският корпус е бил набиран на няколко години само от момчета и то в определена възраст. Докато сега доброволните ни „еничари”, мигранти – не искам да ги наричам така, заминават навън, по-голяма част от тях, за съжаление, искат да се върнат, но не могат. Наша голяма кауза е да върнем всички българи от чужбина и знаем как да го направим. Но заминават момчета, момичета – всякакви.

– Какво най-много днес ѝ липсва на България?

– Самочувствие и свобода. Затова ние се борим за свободна и независима България.

– Вашият остров на свободата къде е?

– Ето тук – в сърцето и душата. Няма къде другаде. Човек трябва да се чувства свободен, за да накара и другите да се чувстват свободни. Има една приказка на Христо Ботев: „Няма власт над тази глава, която е решила да се отдели от раменете в името на свободата на Отечеството”. Това е положението.

– Къде минава пътят към Бога?

– Няма лесен отговор на въпроса. При всички случаи минава през въпроса – готов ли си да потърсиш такъв път, защото пътят не започва в църквата и не завършва в църквата. Пътят започва в момента, в който имаш смирението да си признаеш, че има нещо над теб. Едно голямо качество, което трябва да има всеки, който иска да управлява държавата – смирение.

За да можеш да управляваш другите, трябва да знаеш какво е ти самият да си управляван, за да знаеш до къде можеш да стигнеш, да не притискаш някого. Вие попитахте, не съм ли диктатор. Не трябва да бъдат притискани хората, трябва да бъдат ръководени, да им се дава личен пример, да бъдат мотивирани, трябва да знаеш къде да спреш обаче, за да не ги изолираш прекалено, да не ги настроиш срещу себе си. Но за да стане всичко това, ти трябва да си минал по този път.

Ако искаш да водиш, ти самият трябва да си бил воден. Това е разликата между мен и фигурите, които наричат лидери, а те дори нямат тези качества, защото те винаги са били подставяне. Представете си, ти си се катерил към върха дълги години със самостоятелни усилия, със собствена екипировка и се качваш на върха и виждаш някой, който е бил спуснат с парашут там и не е положил никакви усилия. Разликата е огромна. Затова тези хора имат огромен проблем със слизането от върха, когато си се качвал знаеш какво да очакваш надолу, а те не знаят. И става още по-зле за тях.

– Трябва ли българските политици да се извинят на българския народ?

– Тези, които са имали грехове, задължително. Според мен това е най-малкото, след извинението трябва да има наказание. Някой трябва да плати цената, че трудът на моите родители, баби и дядовци беше откраднат. Аз видях това. И то продължава. Това е един от огромните ми стимули да не допускам по никакъв начин тези хора, които откраднаха труда и усилията на поколението на моите родители, да откраднат труда и усилията на моето поколение. Няма да стане! С нас този път ще си счупят зъбите!

https://epicenter.bg/article/Kostadin-Kostadinov–Iskam-da-preosnova-Balgariya/291174/11/0

                                                                                                                         Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

 

                                   От редакцията:

Дай Боже нещо да се случи най- сетне след 1 000 години “самота и срам” за нас българите!

Бедна ни е фантазия колко са българите по Света днес…

Навсякъде живеят българи и нашата история съвсем не е 1 300 години, а много повече от 50 000 години!

Тъжна ще бъде участта на унищожителите на българската нация, “те” не вярват в това, но Видов ден дойде и много скоро нашите мъчители ще разберат колко са сгрешили.

“Който се е захванал с българите, хаир не е видял!” Така говореха нашите пророци и не само те го казаха.

Българите ще възкръснат от пепелта като птицата Феникс и ще заемат подобаващото им място на планетата Земя!

Политиците да се замислят какво ги чака след поредните сладки обещания, защото българския народ е мъдър и талантлив, няма да успеят да го излъжат. Ще си платят с лихвите за стореното.

Това не е политическа пропаганда, напротив, помислете докъде стигнахме, и какво ни чака!

Предишна статия

СЛЕД 16 ГОДИНИ ЕДНО УЧИЛИЩЕ ОТВАРЯ ВРАТИ

Следваща статия

Сидящие на золоте | НЕИЗВЕСТНАЯ РОССИЯ

Други интересни

Вашият коментар