Втори юни… Плач на сирени…
Миг на почит.
В този час провеждам разговор в едно кафе.
Чаровно момиче, работещо зад бара, спря музиката, която звучеше, макар и тихо.
Половината посетители се изправихме, отнесени от воя на сирените.
Другата половина, остана непробиваема, разплула се на столовете, чатеща, вперена в дисплеите на телефоните си, самодоволна, от нищо нетрогваща се…
Сетне виждам в парламента долнопробен панаир, показани средни пръсти, лица, отънали в безпросветност, но с претенции, че мигът е техен.
Да… Дори и този миг не е на Ботев.
Чак се чудя, дали изобщо Ботев е имал свой миг.
Дори мигът на кончината му е удавен в предателство, заливащо свирепо мъжката му чест.
Честта е свята за мъже.
Тя не е за бездарници.
Какво можеш да очакваш, когато бездарници и случайни, овластени души се пъплят в парламент, в Агенции, министерства и в разпуканата си непристойна същност виждат повече цъфтеж на роза, отколкото срамота…
Вой на сирени, който носи повече обреченост, отколкото поклон, повече наглост на корем, отколкото святост на дух.
А над този бездушен, смазан и потиснат от продажници вой, кръжат недостижимо неосквернените думи на Ботев:
„Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!“
Христо Ботьов, В. „Знаме“, бр. 4, 5 януари 1875 г.
Блажена и Свята да е душата ти, Воеводо, на теб и на всички чисти български сърца, чийто трепет сега е някъде там… с теб… по-близо до Бог.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
