Създадена е система за ядрен ответен удар в случай, че цялото ръководство на страната бъде унищожено от вражески ядрен удар

Автор: Няма коментари Сподели:

Отмъщението на „Мъртвата ръка“: Защо САЩ искат да забранят руската система „Периметър“?

Създадена е система за ядрен ответен удар в случай, че цялото ръководство на страната бъде унищожено от вражески ядрен удар. Съединените щати и НАТО казват, че истинската цел на системата остава неизвестна.

„Бойна матрьошка“

Сравнително наскоро редица европейски и американски центрове за стратегическа сигурност формират такова понятие като „нови разрушителни технологии“. Сред другите видове оръжия, които биха могли да предизвикат ядрена война, те включват „автоматични системи за вземане на решения“, от които има само една в света. Официално бойната автоматична система за управление на периметъра (тогава наречена Бариерата) е пусната в експлоатация през 1985 г., но уникално оръжие е проектирано още през 70-те години.

Според слуховете централният контролен панел на ядрената система за ответен удар се намира дълбоко в планината Ямантау и се охранява по същия начин, по който не се охраняват самите ядрени оръжия. Основната перла на това съоръжение остава „компютърната стая“ – специална сървърна стая, в която сега се помещават поне два (според други източници три) суперкомпютъра, които анализират информация от сензори в цяла Русия. Вътре в планината в края на 70-те години военните, според някои сведения, изляха два бетонни куба – първият предпазва от пряк удар от ракетна бойна глава, вторият запазва микроклимата вътре в операционната дори след като блоковете паднат до 20- 40 мегатона. Командна ракета 15А11 от системата „Периметър“.

Ако един ден САЩ и НАТО решат да атакуват Русия, тогава възмездието ще дойде неочаквано. Първо, Perimeter ще тества нивото на радиационен фон в критични съоръжения (Кремъл, правителството, Министерството на отбраната и Генералния щаб, командните пунктове на военните окръзи и флоти, позициите на стратегическите ракетни сили, най-важните въздушни и военноморски сили бази, градове с най-важните отбранителни съоръжения). Ако тя бъде превишена, „Периметър“ ще заключи, че е нанесен ядрен удар по Русия и по-нататъшните действия ще се развиват по следния сценарий.

Пробен сигнал до пулта на дежурния и помощник-началник на ГЩ и министъра на отбраната. И тук е важно хората от другия край на жицата да отговорят. Ако упълномощеният служител отговори, Периметърът ще му предаде юздите на контрола над ситуацията, в противен случай ще започне следващият етап на проверка.
Обаждане до ядрения куфар на президента. Терминал „Чегет“ е постоянно под ръка на държавния глава. Ако президентът, или, например, министърът на отбраната, или началникът на Генералния щаб не отговори на обаждането, Периметър ще направи своите заключения и ще започне обратното броене.
Ако системата удари, на мястото на Съединените щати ще има голям проток между Южна Канада и Северно Мексико в най-добрите традиции на Студената война. Какво друго прави периметърът?

Автоматичната система за управление на масивен ядрен удар е в състояние редовно да следи появата на зонални източници на изразени йонизиращи и електромагнитни лъчения, сеизмичната активност на земната кора (особено внимание ще се обърне на картината, съответстваща на нанасянето на много земни ядрени удари), телеметрични сигнали от постовете на стратегическите ракетни сили и информация от системите за предупреждение за ракетни нападения, а също така бързо разпознава присъствието на непознати в командния пункт.

Защо САЩ се страхуват от „Периметъра“?

За първи път информация за „Периметъра“ достига до САЩ в периода след перестройката в резултат на изтичане на информация от един от руските дезертьори. Американците дадоха на системата звучния прякор „Мъртва ръка“. На 8 октомври 1993 г. анализаторът Брус Блеър избухна в статия „Руската машина на Страшния съд“ в „Ню Йорк Таймс“. Точно във време, когато мнозина на Запад нарекоха системата нехуманна, някои изразиха идеята, че страхът е единственият фактор, който държи света на крачка от ядрена война.

Американският журналист Кейлъб Ларсън смята появата на „Периметъра“ за апогея на Студената война. Досега американците нямат пряк аналог, въпреки наличието на прословутото „ядрено куфарче“ в президента. „Периметърът“ е базиран на изкуствен интелект. И да, в базата данни на стратегическите ракетни войски, според най-консервативните оценки, може да има поне хиляда цели, разположени в САЩ и страните от НАТО. Има базата за подводници Кицап-Бангор, базата на американския флот в Сан Диего, италианската авиобаза Авиано и като цяло всички обекти на потенциален враг, известни на военното разузнаване. Няма официална информация за „скоростта“ на системата, но експерти, близки до РВСН, отбелязват, че времето за унищожаване на потенциален противник чрез ответен ядрен удар е от 15 до 20 минути, в зависимост от кой изстрел платформите оцеляват след първия удар.

“Боевая матрёшка”

Относительно недавно ряд европейских и американских центров по стратегической безопасности сформировали такое понятие, как “новые разрушительные технологии”. В число прочих видов вооружения, которое может спровоцировать ядерную войну, включили и “автоматические системы принятия решений”, коих в мире всего одна. Официально система боевого автоматического управления “Периметр” (тогда она называлась “Барьер”) была введена в строй в 1985 году, но спроектировали уникальное оружие ещё в 70-х.

По слухам, центральный пульт управления системой ответного ядерного удара расположен в глубине горы Ямантау и охраняется так, как не охраняется само ядерное оружие. Главной жемчужиной этого объекта остаётся “машинный зал” — специальная серверная комната, в которой сейчас находится не менее двух (по другим данным, трёх) суперкомпьютеров, которые анализируют информацию с датчиков по всей России. Внутри горы в конце 70-х военные, по некоторым данным, отлили два бетонных куба — первый защищает от прямого попадания боевого блока ракеты, второй — сохраняет микроклимат внутри операционного зала даже после падения блоков в 20–40 мегатонн.

А если завтра война?

Командная ракета 15А11 системы "Периметр". Фото © Wikipedia

Командная ракета 15А11 системы “Периметр”. 

Если однажды США и НАТО решат атаковать Россию, то возмездие придёт неожиданно. Сначала “Периметр” протестирует уровень радиационного фона на критически важных объектах (Кремль, правительство, Минобороны и Генштаб, пункты управления военных округов и флотов, позиции Ракетных войск стратегического назначения, важнейшие авиа- и военно-морские базы, города с важнейшими оборонными объектами). Если он будет превышен, “Периметр” сделает вывод, что по России нанесён ядерный удар, и дальше действия будут развиваться по следующему сценарию.

  • Тестовый сигнал на пульт дежурного офицера и помощника начальника Генерального штаба и министру обороны. И тут важно, чтобы люди на том конце провода ответили. Если полномочный офицер ответит, “Периметр” передаст бразды правления ситуацией ему, в противном случае начнётся следующий этап проверки.
  • Звонок на “ядерный чемоданчик” президента. Терминал “Чегет” постоянно под рукой главы государства. Если президент, или, к примеру, министр обороны, или начальник Генштаба не ответят на звонок, “Периметр” сделает свои выводы и начнёт обратный отсчёт.
  • Если система нанесёт удар, на месте США в лучших традициях холодной войны останется большой пролив между Южной Канадой и Северной Мексикой.

Если связь всё-таки есть, система по прошествии времени — от 15 минут до часа — отключится автоматически, сделав выводы, что официальные лица, полномочные отдать приказ об ответном ударе, живы.

Система “Периметр” должна быть запрещена?

По словам бывшего научного сотрудника Научно-исследовательского центра прикладной информатики Петра Казульского, сегодня система обновлена и новый пункт управления оснащён нейросетью. И, значит, она действует практически как живой дисциплинированный и обученный человек. Да и сам американский эксперт по ядерному разоружению Брюс Блэр неоднократно заявлял, что система постоянно обновляется.

Важный момент: в случае запуска системы включается точка невозврата, и остановить её невозможно, ведь создана она специально для условий “Армагеддона”. Не стоит забывать, что на боевое дежурство она поступила в те времена, когда потенциальная ядерная война выглядела реальностью.

Что ещё делает “Периметр”?

Система автоматического управления массированным ядерным ударом способна регулярно отслеживать возникновение зональных источников ярко выраженного ионизирующего и электромагнитного излучения, сейсмическую активность земной коры (особенно пристально обратит внимание на картину, соответствующую нанесению множества наземных ядерных ударов), сигналы телеметрии с постов Ракетных войск стратегического назначения и информацию с Системы предупреждения о ракетном нападении, а также быстро распознаёт присутствие на командном пункте посторонних.

Почему США боятся “Периметра”?

Впервые сведения о “Периметре” дошли до США в постперестроечное время в результате слива информации со стороны одного из российских перебежчиков. Американцы дали системе звучное прозвище “Мёртвая рука”. 8 октября 1993 года аналитик Брюс Блэр разразился статьёй “Русская машина Судного дня” в The New York Times. Именно в тот момент, когда многие на Западе назвали систему бесчеловечной, некоторые высказали вслух мысль, что страх — единственный фактор, удерживающий мир в одном шаге от ядерной войны.

Американский журналист Калеб Ларсон считает появление “Периметра” апогеем холодной войны. До сих пор у американцев нет прямого аналога, несмотря на наличие пресловутого “ядерного чемоданчика” у президента. “Периметр” базируется на искусственном интеллекте. И да, в банке данных РВСН, по самым скромным подсчётам, может находиться не менее тысячи целей, расположенных в США и странах НАТО. Там и база подводных лодок Китсап-Бангор, и пункт базирования флота США в Сан-Диего, итальянская авиабаза Авиано и вообще все известные военной разведке объекты потенциального противника.

Официальной информации о “быстродействии” системы нет, однако эксперты, близкие к РВСН, отмечают, что время уничтожения потенциального противника ответным ядерным ударом составляет от 15 до 20 минут в зависимости от того, какие пусковые платформы уцелеют после первого удара.

Источник: life.ru

Предишна статия

ХОРАТА СЕ ГОТВЯТ ЗА АПОКАЛИПСИС!

Следваща статия

„При липса на справедливост какво е суверенитет, освен организиран грабеж?“

Други интересни