Гледам новите решетки на парламента ни и чета с емоция думите на Св. Августин:
– „При липса на справедливост какво е суверенитет, освен организиран грабеж?“
Точно попадение, особено когато зее като окахърена пробойна в благодатната ни родина.
Всъщност, то не е пробойна, а по-скоро артилерийски разрив… разрив, придърпващ и давещ в себе си с глупост, наглост, невежие, лицемерие, хищна продажност, гарантираща възход на „мъртви души“, за които и Гогол не е предполагал, че могат да се угояват в България.
Да, благодатна родина, но за кого да е благодатна днес?
За всеки, и за всичко, отговарящо на чуждия интерес, за който ЕС отпуска и ще отпуска финансови средства.
Вече наистина като чуя суверенитет и Св. Августин застава пред мен, не просто с мъдростта си, а с прозорливостта за времето и хората във времето.
Организираният грабеж отдавна е изкочил от разрива на собствената ни територия.
Икономическата и енергийната ни мощ е блокирана, окована в евроатлантически белезници.
Решетките отдавна са й сложени.
Трябваше да се спре като неизгодна за ЕС и да се регулира от тези, които определят правилата.
Ако въобще е правилно да се говори за регулация, а не за капитулация.
От страна, която бе първа в сектора на земеделието, имаща най-голям износ на селскостопанска продукция, се превърнахме в най-активния консуматор на плодове и зеленчуци, внасяни от региони, които благородно ни завиждаха за климата, за местоположението, за чернозема ни и за това, което се раждаше в него.
ВПК се постави на колене.
Остана само малка част, чийто търговия се командва и регулира отвън.
А иначе думите суверенитет, държавност, са любими за всеки политически шарлатанин, който търси необходимото му одобрение на гласоподавателя.
И сега съвсем закономерно идва ред на железните решетки в парламента.
Да, решетката е олицетворение на затвор, тя е символ на иго, на оковаване на духа.
С отприщването на т. нар. демократични промени, тя все повече се превръща и в гаранция за сигурност.
Свободата и сигурността все по-често ще стават взаимно изключващи се понятия.
А сигурността, според повелите на духовниците, е илюзия.
Илюзия на мига, на частица от времето.
Виж, свободата носи друг размах. Тя е духовна същност, надскачаща времето и ограничеността в амбициите на някои господа.
Ще цитирам още нещо от Св. Августин:
– „Въпреки че защитното насилие винаги ще бъде„ тъжна необходимост“ в очите на принципните мъже, все още би било по-жалко, ако неправомерните доминират само над мъжете.“
На поставените врати в сградата на парламента ни сега ще трябва да гледате като „тъжна необходимост“.
Каква „доминация“ провокира поставянето им в сграда, която би трябвало да е наситена не само с историческа, а и с духовна стойност.
Мислете, дами и господа.
Все още не сте лишени от правото си на свободно мислене в този измамен свят.
На страха очите са четири.
Има една граница между политиката и правоохраняването, която не бива да бъде преминавана.
И тя не е толкова законово определена, колкото нравствено.
Когато тя не се разбира, сигурността, охраната и опазването на обществения ред , могат да променят призванието си, което е отредено преди всичко да бъде нравствено-справедлив хранител, а не само законов.
Какво е законът без нравственост – тъпо, ограничено послушание, което най-лесно може да доведе до доминация на диктат, но не и на свободен просперитет или на мирно, драгоценно съществуване.
Правото е правилно, дори ако никой не го прави; грешното е грешно, дори ако всички го правят – свято послание.
На кого подражавате и чие спасение може да се уповава на решетки.
Поредната уродливост на правоохраняването ни, което е повече срам, отколкото ефективност, повече провокация, демонстративност и угодничество, отколкото нравствена привилегия, стояща над всичко.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
